Колко от вас обърнаха внимание на едно изречение, произнесено вчера от президента Радев по време на консултациите с ГЕРБ-СДС? “След изборите има промени и ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯТ С ТОВА.” Не мислите ли, че щеше да е нормално, ако го бяхме чули от президента на Беларус, Венецуела или Русия, но ние все пак живеем в държава-членка на Европейския съюз и сме приели определени ангажименти за отстояване принципите на демократичната и правова държава. А един от фундаменталните принципи на всяка демокрация е принципа на мнозинството. Когато става въпрос за политическо мнозинство, оформянето му означава легитимност на управлението и на следваните политики. Образно казано, мнозинството винаги има право дори решението, което е взето с мнозинство да е било неправилно. Но какво се случва, ако се поддадем на тази инерция и няма граждани, които да й се противопоставят и да я спрят.
Принципът на мнозинството е фундаментален принцип на всяка демокрация, но при определени условия тя може да доведе до нейната противоположност. Защото това означава не само вземане на погрешни решения, но и завземане властта на мнозинството от едно малцинство. Това означава, че този принцип сам по себе си е недостатъчен, но и че той не винаги работи в полза на демокрацията. Примерът, който искам да ви дам е много конкретен. На последните избори 2/3 от българските граждани с право на глас, бойкотираха и не отидоха до урните. В същото време първата политическа сила подвизаваща се като “Промяната продължава” не съществува в правния мир като партия под това име и съгласно Закона за политическите партии. Да говорим за негласувалите или за онези, които ще са парламентарна опозиция като за малцинство, което да се покае и “всички трябва да се съобразят с това”(б.а. с промените), е нелепо. А и е ясно, че съвсем не става дума за малцинство, което отказва да приеме “подмяната”. Известно е, че при активност под 50% означава, че и бъдещите политики ще се определят не от волята на истинското мнозинство. Затова съществуват сериозни основания да твърдим, че този rabble (сбирщайн, тълпа), който се кани да ни управлява и е с разнопосочни интереси, без ясна идеология, а според някои политически коментатори – и с неясна реална субектна представителност като част от българското общество. В този контекст, едва ли можем да ги определим като мнозинството български граждани, т.е. народа.
Когато през последните 8-9 месеца станахме свидетели на невежество, цинизъм, наглост и арогантност – част от една властваща посредственост, която упорито ни се представя за успешно управление, не ви трябва да четете какво е фасадна демокрация. По-лошото е, че прогнозата за следващото редовно управление също не е добра. И когато някой ви казва, че “трябва да се съобразите с това”, той има предвид да си затваряте очите за всичко, което обикновено съпътства фасадната демокрация. Нали не сте забравили в каква форма на управление живеехме до 1989-та? За онези, които не знаят или не помнят – то си беше записано в Конституцията и се наричаше “диктатура на пролетариата”. При истинската, а не при фасадната демокрация – в никакъв случай не става въпрос за “диктатура на мнозинството” и за незачитане на политическите малцинства. Защото разказът за истинската демокрация винаги опира до силната роля на гражданското общество. Българската демокрация е представителна и тя се основава на равенство за всички (един човек – един глас), и на правото на всеки човек на известна лична автономност.
Демокрацията не е автокрация или диктатура, при което управлява само един човек; тя не е и олигархия, при която управлява малък сегмент от обществото. Не забравяйте, че в теорията, демокрацията означава управление от името на всички хора, според тяхната „воля“. А каква беше “волята”(в кавички е, защото имам лично мнение за машинното гласуване) на гласувалите на последните избори? Същите тези хора показаха в поредност кой да ги управлява. Това подреждане в никакъв случай не казва, че искат да ги управляват третите, четвъртите, петите, шестите или седмите. Волята на гласувалите е първите и вторите да управляват – такава е волята на мнозинството гласували, която е достатъчна за формирането на парламентарно мнозинство. Нали разбирате, че е смешно някой с 6% електорална подкрепа от гласувалите, да иска да прокара съдебна реформа, изразяваща се засега в смяна личността на главния прокурор и закриване на специализирани правоохранителни институции, разследващи имането на олигарси и забогатели по незаконен начин.
За да се разбере правилно демокрацията, трябва да сме наясно, че „управление на мнозинството“ – особено, когато то се изразява само в парламентарната му битност, не означава, че мнението и интересите на мнозинството български граждани, непредставени в законодателната власт, трябва да бъде пренебрегнато, а те самите да бъдат принуждавани да приемат и да се подчинят на чуждия избор. Идеята за демокрация преминава през принципа, че никой не трябва да бъде подвластен на правила, наложени от други, когато те касаят неговия собствен живот. В същото време всеки трябва да притежава еднаква възможност за оказване на влияние върху политиките и решенията, които засягат хората в обществото. Така функционира истинската демокрация. Само така може да бъде постигнат консенсус между различните интереси – и на гражданите, представени в парламента, и на непредставените – също. Дискусията и дебатите са единственият успешен политически инструмент за постигане на баланс в обществения интерес, а не противопоставянето и прокарването на разделителни линии.
P.P. Препоръчвам ви да прочетете и статията ми “Върховенство на закона и охлокрация”
