Мисля, че Шарл де Гол беше казал, че дебатът е дело на много хора, но всъщност – може би е дело само на един човек. Винаги се започва от този един човек. Той е роден лидер и е много вътре в онова, което защитава. Най-често ни подсеща за истинските ценности, които така пренебрежително губим, или за онези общи възгледи, от които така лесно се отказваме. Ако вие искате да приличате на този един човек може да прочетете редовете по-долу.
Участието в дебат е работно умениe. Добър показател за неговото владеене е подготовката по темата и придържането към рамката, т.е. към нейната същност. Това дава възможност за избор на акценти в изложението – един тактически инструмент за активиране вниманието на останалите участници в желана от вас посока. Така може да ги спечелите да подкрепят вашето предложение или гледната ви точка. Свободен сте и да задавате въпроси към поддържниците на обратното мнение и да очаквате отговори от тях, така че да си изясните едно или друго тяхно твърдение. А това се оказва особено важно, ако дебатът е свързан с гласуване на текстове или вземане на важно решение.
Кое пречи на истинския дебат? Пречи фокусирането изцяло в негативен и критичен режим. По това се разпознава неподготвения участник, както и този, за когото пиар ефекта е водещ, особено когато става дума за директни излъчвания. В такива случаи тонът е емоционален, цитират се неточни факти или се правят некоректни внушения, злепоставящи поддържниците на обратната гледна точка. Не бива да се допуска и т.н. формален дебат. В него предварително се знае за наличието на мнозинство, защитаващо една от гледните точки и това се приема като определящо при вземането на окончателното решение. Затова малцинството използва обсъждането и дискусионното говорене, само за да се поупражни в дискредитиране на опонента, а не в намерението да повлияе коректно.
Истинският дебат e този, който успява да докаже, че мисленето със стойности е най-важният човешки ресурс при вземането на решения. А професор Едуард де Боно би казал: “Почти всеки начин на мислене и почти всяко действие притежават важен стойностен компонент. Невъзможно е стойностите да бъдат игнорирани. Всяко решение, което вземаме, включва стойността.”/Шестте медала за стойност, Локус, 2010./ Тогава нека да дебатираме, мислейки за стойностите т.е. за значимото!
