ДАЙТЕ ИМ СВОБОДАТА ДА СЕ ПРОВАЛЯТ

свободата да се провалят
Време за четене: 3 минути

В момента върви едно облъчване на българското общество с внушения срещу правителството и премиера Борисов. Наблягам – внушения! Протестът се използва, за да се засили въздействието върху предизборните нагласи и да се стопява електоралната подкрепа за ГЕРБ. Сигурна съм, че за преобладаваща част от българското общество не е никак трудно да се ориентира и да разбере, че сценарият на този протест преследва този краен резултат. Само една малка част от протестиращите са автентични. Сюжетът с искания за оставките на главния прокурор, правителството и лично на премиера Борисов, издайнически ни насочват към един политико-олигархичен кръг, чиито амбиции и антипрокурорски настроения са добре познати на българското общество. Става въпрос и за други провалени политици, които опитаха да се представят като “нови лица”, но не успяха. Тогава те видяха шанс в този “спонтанен” протест и побързаха дa засвидетелстват присъствието си на него още в първия ден. Но по моя оценка протестът стартира като възрожденски театър от времето на Кръстьо Пишурка. Поради тази му нереалистичност завръзката не се получи. Колкото и странно да ви звучи, всеки протест също има композиция. Но този шанс тя да се разгърне беше проигран, защото първата сценка от тази пиеска беше заради вдигнатия юмрук на Радев и възможност той да се самообяви публично за лидер на протеста?!

Народът ни е казал: ”Вместо да изпише вежди, извади очи.” Защото и онези, които не бяха разбрали, разбраха, че този човек отдавна не е български президент. Той е уплашен единствено за себе си и за политическото си бъдеще. Навярно не е лесно да разбереш как си проиграл шанса да си държавен глава, и сега към другите комплекси ще трябва да бъде прибавен още един. Да атакуваш прокуратурата, когато самият ти си призовавал за правоприлагане без недосегаемост е конфликт, роден от сблъсъка на ценности. Вероятно президентът бе решил да се спаси от “тъмните облаци”, надвиснали над главата му, пренасочвайки фокусa от себе си към главния прокурор и правителството. Пиарският ход да го направи публично и с “подкрепа” от улицата се провали. Аз гледам на това като на последна възможност за Радев да заяви с вдигнат юмрук лидерство за бъдещата “революция”. Затова се провикна: “Мутри, вън!” Не знам кой го е посъветвал да се ъпдейтва със сленга на улицата, но този език – на евтините криминалета, на вулгарните тв сериали за бандити и ченгета, не подхожда на един президент.

Моето мнение е, че този протест не притежава идейно-жизнено съдържание. Той не изразява преобладаващи обществени настроения, а амбициите и настроенията на малка групичка, настроена антипрокурорски. Те използват несправедливо енергията на една “виртуална общност”, поднасяна ни като “деца на протеста” и “образовани млади хора”. Бих посъветвала подбудителите на протеста, както самите те се наричат, да се оттеглят в ъгъла и да изоставят “опорните точки”, спуснати им от мрежовия център. От ъгъла нещата се виждат много по-добре. Така по-лесно ще разберат, че с този протест не се получава. Времето на нагласените пърформанси и на това лежане върху жълтите павета е отминало. България не е същата и народът ни се промени. Той вече не вярва на провалени политици и на онова, което му обещават през тези тридесет години. По-малко са и онези, които лесно се поддават на манипулиране. Просветените български граждани знаят, че да критикуваш, означава и да посочиш, да обосновеш какво не е наред. И ако ние като българи продължаваме да сме все така прекалено негативни, то покрай коронавируса се научихме да не сме излишно емоционални. На фона на тази криза искаме да чуваме солидни и логични доводи. “Мутри, вън” и “Оставка” вече не върши работа. Химията на омразата може да ражда само недоверие и реципрочна омраза. Те ни разделят и не работят за единението на нацията.

Българският народ е достатъчно мъдър, за да преценява случващото се. Цялата тази амалгама от “стари муцуни” и олигарси, преследвани от закона, а като капак – и някакво “отровно трио”…не дефинира протеста като формат, от който може да изскочи някаква алтернатива. Шаблонните опорни точки, разработени в нечии тинк-танк център и папагалски повтаряни от опозицията, убиват и най-малките млади кълнове в политиката. Сегашната е овехтяла и кръпките не са достатъчни, за да направим от нея нова дреха. Като прибавим и купената журналистика, такава политика се превръща в лош късмет за държавата ни. Затова се доверявайте на зрели политици, които знаят какво е да работиш за България. Вървете заедно с онези, които може да ви предложат каузи, съответстващи на опита и на действащите закони. Тръгнете след лидери! Ще ги разпознаете по силата и влиянието на характера, на идеите, на възгледите и по вдъхновението. Аз съм оптимист и вярвам, че по делата им ще ги познаете. А какво да правим с грешните в политиката? Просто не гласувайте за тях! Или им дайте свободата да се провалят!

error: Свържете се с автора за разрешение!!