Българската конституция е основият закон на държавата. Но през последните две години тя се превърна в нещо незначително, защото спазването й изглежда да не е вече ценност за демократичното ни развитие и за утвърждаване на правовата държава.
Eй такива мисли поражда у мнозинството български граждани и вчерашният първи парламентарен ден след поредните предсрочни избори. И за да стане още по-ясно какво имам предвид, ще припомня Конституцията:
Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.
Докато първите две задачи бяха реализирани, това не се отнася за третата. Повтори се предишния път, когато конституирането на 48-то НС също се беше озовало в тупик поради невъзможността да бъде избран председател. А старта на НС с вземане на решения може да стане факт само след избора на председател и на заместник-председателите на Народното събрание. Но от две години сме свидетели как парламентаризмът не е „ценност”, на която депутатите държат в уж парламентарната ни република. Затова пък вчера ни се предложи поредния „пример на художествена самодейност”. Имам предвид предложението от името на ПП/ДБ, прочетено от депутата Асен Василев за „ротация”на председателя на НС и на председателя на Правната комисия, която също още не е конституирана.
Според конституционалиста професор Пламен Киров, никъде в Конституцията не се казва, че председателят на НС е с ограничен мандат: „Предлаганото от ПП-ДБ решение е противоконституционно, защото никъде в конституцията не пише, че мандатът на председателя на Народното събрание е ограничен. Не може със свой акт НС да ограничава мандата на председателя. Време е да спрат опитите за нарушаване на конституцията.” А и няма как този мандат да се свежда до 2 месеца, допълни професорът. Още повече, че това прекъсване на мандата може да се случи само с личната оставка на председателя – след точно два месеца, и след някакво предварително джентълменско споразумяване. Гаранции за неговото изпълнение едва ли има, а и никой не знае при тази политическа и парламентарна криза кой би гарантирал това след тези два месеца.
Без никакво съмнение, всяко НС се конституира с избора на председател! Председателят на НС по традиция и по законосъобразност – при зачитане политическата воля на избирателя, е от първата политическа сила, а в случая – от ГЕРБ/СДС. Този принцип не се е дебатирал и не се поставял под съмнение – с изключение на последните няколко парламентарни опита на т.н. променкаджии, да се поставят над волята на избирателя. То затова са и заместник-председателите, които по принцип се редуват при ръководенето на парламентарните заседание. Истината е друга – ПП/ДБ искат да лидират в НС, без да се съобразяват кой е победителят. Същото може да се каже и по отношение другата част от предложението – ротация и на председателя на Правната комисия. Представяте ли си? Mакар че такава комисия още не е конституирана, защото това се случва след избора на председател и на заместник-председатели на Парламента. В този контекст се съгласявам с определението на професор Киров, че „става въпрос за пример на художествена самодейност” в правоприлагането на Конституцията.
Според мен, много лош пример! Защото избора на председател на НС не може да бъде поставяно под условие – зад какви законодателни инициативи са готови да застанат ГЕРБ/СДС. Защото мисля, че зад тези ход на ПП/ДБ cтава въпрос за натиск – бързо приемане на противоконституционните текстове от законопроекта „Зарков”. А после, който иска да се обръща към Конституционния съд за тълкуване. Така действат само популистите. Иначе съгласуването чрез работни групи и обединяването на различните парламентарни групи около най-спешните законодателни инициативи, е необходимо, но то може да предпоставя сформиране на мнозинство за съставяне на редовно правителство. Но това е последващо след конституирането на НС. А доколкото си спомням, лидерът на ГЕРБ каза на избирателите, че преговори по политики ще има само с тези, които декларират готовност за съставяне на редовно правителство.
Тактиката на ПП/ДБ е да правят ситуацията по конституиране на НС невъзможна, което вече ни е познато от предишните парламенти. Всъщност те работят за президента и за поредни предсрочни парламентарни избори. Целта им е и да изземат лидиращата роля на ГЕРБ/СДС, отнемайки им правото на първа политическа сила в изборите и извличайки максимално ползи за себе си. И сигурно в това няма нищо лошо – всяка парламентарно представена партия се стреми към това и вероятно го прави. Друг е въпроса как ГЕРБ/СДС им се връзва на тези ходове, които нямат нищо общо с тяхно евентуално искрено намерение за сформиране на правителство. При това се знае, че ПП/ДБ имат решение да не подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ/СДС. Известно им е също, че подкрепа за втория мандат реално не съществува. Освен ако партията на Борисов пренебрегне избирателите си и реши да подкрепи мандат на ПП/ДБ. И да не го подкрепи, негативите пак ще са за ГЕРБ/СДС, тъй като ПП/ДБ ще използват публичното говорене, за да спекулират, сочейки ги за виновни, задето България няма да има редовно правителство! Другият контекст в техните действия е да подтикват създаването на правителство на ГЕРБ/СДС във формат т.н. „хартиена коалиция”, което ще е пагубно за партията на Борисов. Има и още един подтекст – да използват едно такова бъдещо такова правителство за разгръщане на предизборната им кампания за местните избори ….отново върху жълтите павета.
Какво чуваме всъщност? Чуваме онова, което вървеше като опорки още по време на предизборната кампания. А именно – ПП/ДБ искат да получат потвърждение за прокарване първо на т.н. противоконституционните текстове в законопроекта на „Зарков” за разследване и контрол на Главния прокуор и този за КПКОНПИ. И това да стане бързо и под натиск, а такава добра възможност за неговото упражняване е избора на председател на НС. И тъй като тези хора от ПП/ДБ са свикнали да нарушават законите и Конституцията, за тях не е проблем да го правят постоянно. Всъщност с предложението за ротация на председателя на НС те преследват и още една цел – да върнат на председателското място и „на бял кон” сваленият преди време с вот на недоверие Никола Минчев. Така те искат да го реабилитират като с евентуална подкрепа на въпросното предложение да накара онези, които го свалиха, да опровергаят сами себе си. Ще кажете, че не е толкова хитро, щом е толкова прозрачно. Прозрачно е само за тези, които го провиждат.
Впрочем това не е единственото, което изпълва със съдържание публичното говорене на представителите на ПП/ДБ. На ход са всякакви спекулации и лъжи, които са още едно доказателство, че те са в поредната предизборна кампания, или предишната не е спряла. Какво и не чухме по време на вчерашното участие на бившия финансов министър Василев в „Още от деня” по БНТ. Включително и това, че редовното им правителство било свалено „от онези, които не бяха съгласни с нашата битка срещу корупцията при строителството на магистрали”. Докато истината всички я знаем – заради корупцията в правителството на Петков, която бе отразена и в последния Доклад на Държавния департамент на САЩ, но и заради финансовата политика с министър на финансите същото това лице. Така че цялото това говорене затвърждава типичния за ПП/ДБ популизъм. В този случай си струва да ви напомня казаното преди време от доц. д-р Момчил Дойчев: „Eдна от основните причини за установяване на инептокрация* е настъплението на популизма. Негова основна характеристика е, че отрича всичко, но не предлага нищо, или това което предлага е ирационално, глупаво или и двете заедно.”
*”Инептокрацията е системата на управление, в която най-малко подготвените да управляват са избрани от най-малко подготвените да произвеждат, а тези, които са най-малко подготвени да осигурят препитанието си, са възнаградени с блага и услуги, платени с наложените данъци върху работата и богатството на все по-малкото производители, и всичко това е подбудено от леви популисти и демагози, които проповядват теории, за които знаят, че са провалени, там където са били приложени, на хора, за които знаят, че са идиоти.“
Снимка: сайт на Народното събрание
