Тези дни ме споходиха мисли за Спиро Гулабчев. И няма как, след като ставаме свидетели на едно компроматно залитане в дебрите на сиромахомилството, което вече стигна границите на гротеската. Кой е Гулабчев? Бащата на сиромахомилството в България, изповядващо състрадание към бедните, социалист. Той не препоръчвал вратовръзките, защото били символ на благоденствие. Запрятял си крачолите, за да се виждало, че беднотията ходи без чорапи. Носел риза с шевици. Казвал, че харченето на пари за висше образование е престъпление, щом народът тъне в бедност. Неговите разбирания за солидарност със сиромасите много напомнят неотдавнашните предложения на БСП за намаляване на депутатските заплати. Интересно ще ми е какво би отговорил Гулабчев, ако го попитам какво мисли за бяството на днешните социалисти от парламента, а в същото време получават 1/3 от възнагражденията си. Знам ли, може и да им предложи да споделят с бедните имотите, бизнеса, банковите си сметки… Виж че намерил най-сетне аргумент срещу вожда Благоев, който го упреквал в “потребителски комунизъм”. Същият Димитър Благоев, който живеел в къща, която била купена с рубли от Комунистическия интернационал, а отпред се кипрел подарен файтон. Но сиромахомилството не било присъщо само на левите. Разказват се истории, свързани с Михаил Такев от Демократическата партия, който ходел с лачени чепици. Но по време на предизборна кампания ги сменял с цървули, които обувал, преди да влезе в селото. И той като социалистите постоянно повтарял: ”Ако ние дойдем на власт…” Веднъж в едно село обещал да построи мост над реката им, а те изненадано му отвърнали, че нямат река.
Някой определи апартамент-гейт като морален казус, защото фактите в него можели да предизвикат съмнения. Ама дали знаем всичките факти? Или внушенията са по-важни от фактите? Политиците и държавниците не трябвало да променят материалното си благосъстояние. Ама ако го правят честно и с честно спечелени пари? И те имат семейство, деца… Или навярно като Спиро Гулабчев да ходят с вдигнати крачоли, че да се вижда как беднотията ходи без чорапи. А съдниците, авторите на компромати, рушителите на държавността през това време могат да градят палати, да източват банки, или да се радват на благинките от разбойническата приватизация. Докато държавниците ще работят за народа и държавата срещу три хиляди лева! Същата държава, която други искат “да счупят”. Екзистенционалистите ще ми кажат, че същността на човека се формира като сбор от изборите, които прави. По този начин всеки човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Вярно е, съгласна съм, и това вдига изключително високо ценностния избор да служиш на държавата.
Българите трябва да се научат да уважават и държавниците, и държавността. Тези хора нито са безотговорни, нито повърхностни, защото познават тънкостите на “машинарията”, наречена държава. С професионалния си опит и с интелектуалния си капацитет, те носят изключително големи отговорности при изпълнение на служебните си задължения. Те всекидневно воюват за другите хора. Случват им се събития, които провокират избора им, срещат различни хора, които могат да ги накарат и да преосмислят възгледите. За някои хора смисълът е в отглеждането и възпитанието на едно дете, в служенето на добри каузи, в избора на хуманна професия… Тези хора избират да служат на държавата. И какво да правят, когато всеки човешки живот е уникален и има своя екзистенциална стойност. И те имат семейства и деца, лична история, планове за бъдещето. Те не могат да живеят, надянали маската на Спиро Гулабчев или обувайки цървули за среща с избирателите. Но това, което е задължително за тях, е да спазват законите.
И така стигнахме до въпроса, а кой казва дали някой ги е нарушил? Може да го кажат само специализираните за целта институции. Никое съмнение няма силата на резолюцията на закона. Никоя! Аз много добре знам как работи задкулисието и колко мръсни и коварни са намеренията му. В паяжината на техните компроматни кампании попадат най-вече принадлежащите към категорията на das Man, по определението на екзистенционалиста Хайдегер. Тези хора много лесно се поддават на слуховете. Удовлетворяват ги анонимните автори или говоренето на пишман политолози-шамани, защото самите те са лишени от лична позиция. Харесват им клишетата, с които е обрасло медийното ни всекидневие. Да не сте си и помислили да видите алтернатива за себе си в точно в този масов човек! Защото докато него го има, ще има и задкулисие, което да го оплита в паяжината на фалшивия морал, а там действа единствено двойния аршин.
Много е трудно за едно общество, което през всичките тези тридесет години е научено да не вярва на политиците и на държавниците, изведнъж да си отвори очите и да разбере, че сценаристите са всъщност едни и същи – винаги с маски. Те дърпат конците, скрити зад паравана на анонимността или нагло обикалят студиата в ролята на ментори. Те си имат и агитки за разпространяване на опорни точки – най-често заекващи многоимотни политически коментатори. Сега вирусът, който е заразил всички е вирусът на сиромахомилството. Тъжно! Много тъжно! Подобна “стръв”, хвърлена в публичното пространство, само доказва колко е лесно българското общество да бъде подведено. То не се впечатлява от луксозния живот на довчерашните приватизатори – днес капиталисти, нито от имотно забогатялите пишман журналисти, нито от факта, че депутати не ходят на работа, а получават възнаграждения… Има и още – замесени в офшорки и с досъдебно производство за пране на пари, депутати – купувачи на гласове…
Но компроматите са за други! Мисля си за Цецка Цачева. Та тя беше два мандата първи човек в държавата! При това се справяше компетентно и професионално, заемайки този пост. Сегашният случай доказва, че тя и семейството й водят скромен живот. Живяла е в депутатско жилище и навярно продължава да живее в него. Няма ли право и нейното семейство да поиска да има дом? Та тя заслужава много повече – два мандата председател на българския парламент! Та колко са тези, които можем да изброим на тази позиция в цялата история на парламентаризма в България! Българите били чувствителни към имотното състояние на другите. Вярно е, защото и фактите го доказват – ние заемаме едно от първите места в Европа по притежание на собствен дом. Но интересно! Към чие имотно състояние са чувствителни – на тези, които живеят в апартамент от 340 квадрата, в палати с каменни стени, или към имотното състояни на онези двама шамани- социолози, за които неотдавна Канал 3 излъчи документален филм. А Цецка Цачева може да живее в някоя колиба, като отплата за двата мандата на първи човек в парламентарната ни република.
Един призрак броди из България… Време е за просветените българи, защото “жълтото” не винаги означава слънце.
