Ако днес имаме нужда от някакъв стандарт, то той е в обективното изследване на фактитe, защото има риск да продължим да сме жертва на коварното жонглиране със съмнения чрез един добре замислен сценарий за нанасяне на предизборни политически удари. Това ме провокира напоследък все по-често да се питам, а дали в държава без традиции в стандартите за морал, каквато е България, оставките по съмнения не са умишлено търсения резултат за отстрелване на кадърните и доказани политици от управляващата партия ГЕРБ. На ход е популярното “изчегъртване” по метода на Решетников. Ще кажете, че все някога трябва да се започне отнякъде. Но имайки предвид кои днес са в ролята на морални съдници (приватизаторки, депутатки с обвинения в пране на пари, олигарси от задкулисието с купени от тях медии, политици с къщи-палати и имоти в чужбина…), случващото се в момента изпълва със съдържание народната поговорка “Крадецът вика – дръжте крадеца”. Този подход се цели в това да накара хората да сочат с пръст набедения, пробутвайки им различни “слогани” за уж борба с корупцията. А целта е много прозрачна – да “натопиш” политическия опонент, осигурявайки си един надежден инструмент за набеждаване, какъвто е медийното отразяване на факти, пораждащи съмнения.
Фактите са нещо, което подлежи на проверка и това е по-съществената част в ценностния стандарт, който може да засегне морала на политиците. Знаете ли, че в холандската съдебна система няма съдебни заседатели. Тримата съдии разчитат на обективното установяване на фактите. В Англия и в САЩ, където съдията разчита на спазването на правилатата на свидетелстването, произнася присъдата – пряко или чрез служебните заседатели, разчитайки на извлечените от адвокатите факти. Навярно вече се питате защо ви казвам това? Ами за да ви накарам да се позамислите дали тези – и сценаристите, и режисьорите, и изпълнителите на акцията “Апартаментгейт”, са хората, на които можете да вярвате. Не става ли дума за “хлъзгави” факти, които можеш да оповестиш, без да поемаш отговорност. Затова е добре да знаете, че преди да изразите своята оценка или да вземете решение дали да им повярвате, не бързайте да го правите. И друг път съм казвала – проверете различни гледни точки и изчакайте специализираните институции да се произнесаат. Винаги има обстоятелства, които да породят у вас съмнения за недобросъвестно медийно отразяване. Особено ако усещате, че е избирателно ориентирано.
Вземането на правилно решение винаги се основава на стойност. Но вие можете да вземете погрешно решение, притиснати от режисирано обществено мнение по “сигнал”. Най-големите грешки се случват, когато не можете да различите задкулисната политическа игра от принципната борба с корупциятa, както е в случая с апартаментите. Защото един от похватите за настройване на общественото мнение е инвестирането в заблудата. Това обяснява и бързането в целенасоченото затрупване с “факти”, така че да нямате време да изчакате истината да излезе наяве, имайки предвид, че човешкият мисловен навик е да анализира ситуацията. А целта на въздействието върху всеки от вас е да бъдете оставени на възприятието, което пак според латералното мислене “е несъзнателно решение за това как да виждаме света около нас.” А къде беше проблемът през всичките тези три десетилетия – във възприятията ни за правосъдието, което действаше като последна инстанция и бе престанало да е функция на обществото. Дълги години усещането е, че то действаше така, защото целта му бе да обезсърчи всеки, който реши да търси справедливост. Делата се точеха с години. Досъдебни прозводства се прекратяваха под натиска на висши чиновници. Прокуратура и съд си “затваряха очите” за корупционни практики, макар че имаха потенциал да ги спрат. Особено трудно бе там, където са замесени представители на различните власти. Още повече, че всяка нова власт бе заинтересована не да разруши съществуващите корупционни схеми, а да ги овладее за себе си.
Създаването на КПКОНПИ бе израз на волята на настоящото политическо мнозинство да действа законодателно и решително срещу корупцията. Истината е, че натискът върху действията на антикорупционния орган се прояви много бързо. И не е трудно да се досетим, че той натиск идва откъм засегнатите от дейността му. Българите трябва да знаем, че КПКОНПИ има много мощни инструменти за справяне с корупцията. Един от тях е конфискацията на незаконно натрупаното богатство, което най-много плаши олигарсите, които през годините на прехода осъществиха най-големия грабеж – чрез приватизацията, източването на предприятията “на входа и на изхода”, както и чрез “оголените” сметки на външнотърговските ни фирми, за които знаеха само определени комунистически величия и принадлежащите към ДС. Не е тайна, че целият процес на прехода бе оставен в ръцете на кръгове, принадлежащи към бившата комунистическа партия, днес БСП. И не е прав Иван Костов, като го чух тази сутрин да казва, че хората не били искали декомунизация и лустрация. Те лягаха и се събуждаха с това искане. Днес много са тези, които се страхуват, че някой може да реши да отмени давността като възпиращо обстоятелство за търсене на отговорност от онези, които си организираха преврата през 1989 година, за да се събудят капиталисти. Неотдавна полският министър на правосъдието обяви, че ще бъдат съдени за “съдебни престъпления” и лишени от имунитет, трима съдии и четирима прокурори от комунистическо време, защото „незаконно са лишавали от свобода“ протестиращи срещу военното положение и бившия комунистически режим.
Вие запитали ли сте се, защо БСП така напират за промяна на закона за КПКОНПИ, така че този орган да е в ръцете на българския президент? А знаете ли, че това е неконституционен опит да се овласти президента с контролни функции спрямо независимите власти? А конституцията ясно е определила неговите представителни функции и че той даже не е власт. Вие разбирате ли за какво подриване на демокрацията става дума? Защото ще е противоконституционно на президент с представителни функции, да му бъде поверен контрола на трите независими власти!? Тях може да ги контролира единствено суверена, а това конституционно се реализира чрез парламентарното му представителство и с инструментите на съответния закон за КПКОНПИ, който е със силно изразена независимост и са му дадени изключителни правомощия. Твърденията на БСП и на техния президент, че видите ли – парламентът избира състава на антикорупционния орган и това го прави зависим в действията му по контрола на депутатите и управляващите, е чиста спекулация. Намерението за такава промяна в закона за КПКОНПИ мога да я определя като начало на рецидив за подриване на конституцията и на демократичните принците, върху които е изградена парламентарната република.
През целия ми съзнателен живот съм се въздържала да реагирам реактивно на фактите, което е непродуктивен начин на мислене, който често води до практически грешки в него. Затова и не правя прибързани оценки. Емоционалните ми реакции можете да ги откриете само в случаите, когато емоционалния поглед върху нещата е част от моето ценностно разбиране за тях. Не съм и черногледа, но не пропускам да анализирам негативите аспекти на нещата, свързани с нашето обществено развитие. Познавам тази болка на неслучването, което десетилетия измъчва българите. Осъзнавам, че днес има нужда не само от едно творческо усилие, каквото е писането, за да успеем да се противопоставим на хибридната атака срещу устоите на демокрацията. Затова не се страхувайте да изразявате мнение, защото във всяко мнение можем да търсим отвореност за промяна. Научете се да разпознавате задкулисните политически сценарии, като се опитате да разберете какво се крие зад тях. Така по-лесно ще направите верен ценностен избор и ще прибавите вашите съпротивителни сили към имунната система на българската демокрация. Търсете стандарта в обективното изследване на фактите, имайки предвид, че “истината и фактите не са така тясно свързани, както повечето хора си мислят”. Това беше от мен, а за вас оставям да намерите време за мислене…
