EПИЛОГ ЗА РАДЕВ И ИМА ЛИ Я БСП?

епилог за радев
Време за четене: 4 минути

Най-добре щеше да е, ако озаглавя статията “Къде е БСП?”, но вече имам публикация с това име. Но това не ми пречи отново да попитам къде е БСП? Вчерашният отчет на Радев за четвъртата година от мандата му провокира всякакви интерпретации. Аз реагирах светкавично с блиц публикацията “Четвъртата година на президента”. Реагирах и в моя профил като написах:” Днес Радев предреши решението на БСП и елиминира Нинова – в буквалния и в преносния смисъл. Той си търси подкрепа за втория мандат, като при вариант да не бъде избран, подготвя за себе си и друг сценарий – да оглави евразийските субекти (заявяващи се за протестърски) в един бъдещ политически субект, като погълне и избиратели на БСП . Вчерашният му рунд беше и срещу Нинова, тъй като вероятно се търсят начини тя да бъде отстранена в зависимост от резултатите на парламентарните избори.”

На фона на казаното от Радев и на интерпретациите на неговите трубадури, обикалящи студиата, остава впечатлението, че те вече говорят от името на БСП. За пример ще посоча сутрешното участие на представящия себе си като политически анализатор Слави Василев по БНТ. Всъщност се случи нещо, което едва ли е в полза на хармоничната взаимност между Радев и Нинова, след оня опит тя да бъде засвидетелствана публично. Ако си спомняте, случи се на неотдавнащните т.н. консултации на президента с партии. Тогава се опитаха да отхвърлят впечатлението, че нещо между тях не е наред, но очевидно истината е друга. Тази хармония в отношенията между тях вчера бе разбита на пух и прах. Не ми е известно дали и колко анализатори развиха тази сюжетна линия, но то наистина си беше “забиване на нож в гърба”. В интервю вчера, го каза и Валентин Вацев, за който се знае, че гравитира около Нинова:”Да, това е действие през главата на ръководството на БСП и има смисъл да се постави това ръководство и партията пред свършен факт. На мястото на Нинова бих приел действията на Румен Радев като “нож в гърба”. Според него, това не е добър тон.

Медийно известно е, че съпартийци на лидерката са на мнение, че партията им е похитена от Нинова и от нейния “ляв консерватизъм”, каквото и да подразбира тя от това. За идейната обърканост на БСП съм писала в много от моите публикации. По мое мнение в основата на сега протичащите тенденции в социалистическата партия е задействаният механизъм за оцеляване на лидерката. Вътрешнопартийните проблеми натежават и това олекотява публично заявените амбиции да спечелят тези парламентарни избори и да управляват. Най-малкото това изглежда като напразна мечта, защото мътилката вътре в партията ще бъде пренесена и в държавата. Това в никакъв случай няма как да импонира на българските граждани точно сега в условията на пандемия, когато те имат нужда от сигурност и гаранции за стабилност.

Радев пренебрегна публично ръководството на БСП и партията, която го е подкрепила за първия мандат и за която той твърди, че тя е неговото политическо семейство. Но това е само част от линията, която той следва от началото на мандата. Воден от Егото си и от болезнената амбиция да е във властта с реалните й измерения, Радев отдавна не е президент, според българската конституция. И вчера това пролича много ясно. Популисткото заиграване и непрекъснатото повтаряне на “гражданите, гражданите” е предприет ход за елиминиране на партиите. А синонимът на това е обществен Хаос, тъй като парламентаризмът и прадставителната демокрация се градят върху партиите и партийното строителство. Виденията на Радев, на Манолова и други кандидати за политическа слава са екстазни състояния, инструмент за гъделичкане на гражданското себелюбие. При съществуването на гражданска представителност на всичките нива на управление и правото гражданите да се организират в партии и независими сдружения и организации, както и при цялата яснота за начина, по който функционира държавността, непрекъснатото повтаряне на “гражданите, гражданите” е на път да предизвиква единствено погнуса. Не заради друго, а заради злоупотребата с понятието от страна на популистки партии и техните лидери, за които пряката демокрация им се привижда единствено като Хаос и сЛободия.

Не мисля, че вчера стана ясно каква е позицията на Радев и за парламенарната република. То при него засега няма нищо ясно. Да сe казва, че след заплашително отправената заповед как политическите партии трябва да се определят дали подкрепят или отхвърлят неговото посление за “Нова България”, било станало ясно отношението му към партиите. Напротив, дори в статута на президент в парламентарна република, той се вживя в роля, която не му се предписва от българската конституция. Той не може да се бърка в идеологията на политическите субекти, ако те не са учредени в нарушение на Конституцията или идеологията им противоречи на отделни нейни текстове. Системните партии едва ли имат нужда да ги поучава човек, който през тези четири години не положи елементарни усилия да изучи поне как функционира парламентарната република и че водеща е гражданската воля, мотивирана от идеите на политическите партии и изразена чрез представителната и пряката демокрация. Поставен така въпроса – кой ще подкрепи “посланието”, единствено правилното и законно действие е да приключи с президентската си кариера и да създаде негова партия. Политическият терен е мястото, където може да привлече избиратели, и по легитимен начин – през избори, да влезе във властта.

В случилото се вчера няма нищо изненадващо. Единственото положително е, че за него се говореше вчера, говори се и днес, а вероятно – и утре. Така ще бъде до президентската кампания. А и той няма други възможности да е в полезрението на обществения фокус, освен с тези рецитации – най-често от някое кьоше, както беше през целия му мандат….

error: Свържете се с автора за разрешение!!