Днес се навършват 37 години от оня 10 ноември 1989-та, когато „вятърът на проманата” ни застигна. Колкото и противоричиви да са коментарите как това се случи и доколко очакванията ни впеследствие се сбъднаха, това няма да коментирам. Правила съм го многократно. Но със сигурност онова предсказание от историческата реч на американския президент Роналд Рейгън, произнесена на 12 юни 1987 година пред Бранденбургската врата в Западен Берлин:”Тази стена ще паден”, се случи. Тогава той директно призова за падането на Берлинската стена с репликата:”Господин Горбачов, разрушете тази стена!”
Стената падна след няколко месеца на фона на политическата и икономическа криза в Съветския съюз и сателитите й от Източна ЕВропа. Тази реч се оказа вдъхновяваща не само за германците, но и за всички европейски граждани, и за целия свят, защото даде надежда за нова отправна точка в международните отношения:”Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност. Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.” И стената падна! Стената, която остана като символ на разделението през ХХ век, падна в нощта между 9 и 10 ноември 1989-та гоина. Падна символа на фактическото разделение между Изтока и Запада. Историята направи голяма крачка напред.
“Желязната завеса” падна след историческото за Полша лято. С него щеше да стартира дългата и студена зима за народите на Източна ЕВропа – време за съпротива и сваляне на комнистическите режими. „Преустройството” на Горбачов оставаше на думи, а съветските републики бяха в ямата на икономически недоимък. В цяла Източна Европа не беше спокойно. Надигащата се претестна вълна в страните от т.н. Съветски блок. Започна да придобива все по-мащабни размери. В България властта се подготвяше да имитира „преустройство” по модела на Горбачов. На фона на “влаковете на срама” и т.н. „голяма екскурзия”, комунистическото правителство мислеше за собственото си спасяване като…..се снишаваше по призива на Живков:”Да се снишим, другари, да мине бурята, след това да се изправим, да се поотупаме, огледаме и ослушаме”. Този цитат е пример за конюктурното лавиране на комунистическата власт и е началото от оня сценарий, на който ще станем свидетели винаги, когато на власт ще идват комунистите.
„Преустройството”, което в следващите години щеше да получи точното си определение – подготовка за голямото ограбване, довело до това, че бившите комунисти овладяха икономическата власт и така си обезпечиха политическото маневриране за десетилетия напред. Приемането на Указ 56 беше само началото…Продължението беше кредитирането на фирми и определени граждани, които да разполагат с финансов ресурс. Появиха се и необезпечените кредите, а заедно ст тях – и кредитните милионери. От тогава е и крилатата фраза:”Другари, назначавам ви за милионери!”. Така тогавашните комунисти, днес – милионери, извършиха “преустройството” на плановата икономика, превръщайки сами себе си в субекти на пазарната икономика.
Останалото го знаете. Днес те отново са на власт. Пълна власт. Както в онова интервю от видеото, което се разпространява в мрежата, на председателя на “Русофили” пред руска телевизия:”През февруари, дай Боже, ако успеем да подменим и съдебната власт, и след като президентството и изпълнителната власт сa наши, по-лесно ще дишаме. Но както и да се развият събитията, аз съм информиран човек и ви уверявам, че премиерът и президентът работят много сериозно по темата за позитивното прустройство на отношенията с русия, защото България е православна славянската държава, която пише на кирилица и да се смята, че българинът е против русия е шизофрения. Радвам се, че тези (русофилски) сили набират сила в България”. Руски свят!
В контекста на казаното преди това, искам да кажа, че през целия български преход темата за неосъществената лустрация не спря да вълнува българските граждани. Той се възобновява винаги, когато комунистите дойдат на власт и задкулисието вече не се крие. Българският народ винаги е гледал на неосъществената лустрация като на възможност да бъдат прекъснати връзките с комунистическото минало и да се неутрализира задкулисното влияние на бившите служби на Държавна сигурност. Но това не се случи. През 1989-та КС отмени лустрационните текстове в Закона за администрацията. През 1992 година СДС инициира лустрационен текст в Закона за банките и кредитното дело, който не позволяваше в ръководствата на банковите институции да влизат бивши служители на Държавна сигурност. Този текст впоследствие също беше отменен от Конституционния съд. Един от последните случаи беше през 2009 г., когато се приеха поправките в Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание, внесени от Синята коалиция. Те предвиждаха недопускане на хора на ДС в ръководството на НС, в ръководствата на комисии и в международните делегации. Парламентът прие тези текстове, но Конституционният съд отмени и тях. Ако прочетете внимателно мотивите, касаещи отмяната на лустрационните текстове в Закона за администрацията, ще разберете, че основно тълкувателното решение cе позовава на конституционното право на труд, а във връзка с второто искане съдиите изхождат от произтичането на дискриминация, основана на политически убеждения. Разбира се, прочитайки внимателно текста на решението, ще имате възможност да вникнете в конкретиката на мотивите, за които определена роля са изиграли и някои несъвършенства на законодателния текст.
Ще затворя публикацята с темата за лустрацията. Продължението оставам да допишете сами. Разчитам на интелигентността ви. Моят бонус ще са думите на историка Александър Стоянов, обявен за „Будител на 2026 година”: „Хората, които се борят против свобода, не спират и не спят.” Казаното от него има много смисли, но аз ви предлагам да свържете разсъждеията си с контекста на настоящото комунистическо управление.
