2020 – ГОДИНА НА ВЪПРОСИТЕ И НА ОТГОВОРИТЕ

2020-та година
Време за четене: 4 минути

Някъде прочетох, че списание Time обявило 2020-та година за “най-лошата година в историята“. Не знам доколко истинско звучи подобно твърдение на фона на събития, за които сме чели или сме ги изучавали в училище и които са били наистина с катастрофални последици за човешката цивилизация. Но е вярно и това, че за няколко последни поколения коронавиарусът с неговите мащаби наистина се оказва първото голямо изпитание. Покрай тази криза много от нас едва сега осъзнаха цената на свободата и се опитаха да я поставят над правото на живот. За тях поемането на отговорност не само за себе си, но и за другите хора се оказа неприемливо, а спазването на мерките – тежко задължение. Сблъсъкът със социалните и икономическите последствия извади на показ и нивото на личната им готовност да проявят креативност и да отговорят на онези въпроси, които касаят пътя им оттук- нататък. Защото за мен 2020-та е едно пътуване към себе си.

Как ни промени 2020 година? А въобще промени ли ни тя? И ако е да, как и колко от нас се промениха? Защото това бе година на изпитания за духа ни, след като разбрахме колко сме незначителни и че има нещо друго извън нас, което се оказа по-силно. Беше година и за уроци – как да продължим нататък, как да допишем личната си история и тази на държавата, в която живеем? Година на много въпроси и също на много отговори. Най-важният – къде и какво е моето място? Успях ли да осъзная потенциала си и правилно ли е поведението ми в условията на пандемия? От какво трябва да се отърся, за да продължа нататък? Тези ли са хората, които допускам до себе си? Какво ни сближава и какво успя да ни раздели? Това ли са нещата, които трябва да продължат да ме вдъхновяват и да изпълват със смисъл и със съдържание живота ми?

Без съмнение начинът, по който се промени живота ни – в дистанция от най-близките ни хора, ни предложи и много възможности да се върнем към познанието чрез книгите и към родовата памет, за да научим още нещо за фамилната ни история и за най-близките ни хора. Познанието за тях и за себе си се превърна в начин да разберем най-доброто за нас. Дистанционното обучение накара и много родители да преосмислят връзките си с децата и отношението към тях, училището и учителите. Като всяка криза и тази ни направи по-креативни. Но най-важно се оказа да си отговорим на въпроса – живеем ли автентично, така че да се чувстваме щастливи? Трябва ли да променим с нещо начина, по който сме живяли до сега? От какво трябва да се откажем, за да се вместим в мерките и в общоприетия ред? Защото егоизмът и липсата на ред не трябва да продължат да са водещи в едно общество на разума и на прогреса.

Коронаврусът ни напомни, че не сме безсмъртни. Подсети ни да оценяваме онова, с което бяхме свикнали. Разбрахме, че много неща в живота ни са неповторими и ни правят щастливи, но те не са даденост. Научихме се да справяме с неща, които друг път не сме правили или за тях не сме имали време. Изолацията ни зареди, но и ни застави да поспрем. И в контекста на зародилите се страхове се научихме да разпознаваме ценности, които не сме забелязвали или сме подценявали до този момент. Забравени ценности започнаха да се съживяват вътре в нас – солидарност и отговорност заради другите хора и как да продължим да си взаимодействаме с останалите. Защото двадесет и първи век и COVID-19 отвориха широко вратите към един друг свят – на технологичен напредък и иновативност, на толерантност и на взаимност, на органично проникване на ценности, но и на безалтернативна човешка взаимопомощ. Усилията на науката и безпрецедентното сътрудничество за справяне с пандемията са още едно доказателство, че човешкият ум няма граници. А това вдъхва надежди и оптимизъм. Но дано този път Homo sapiens да е затвърдил най-важния урок – човешкият живот няма цена и всичко останало изглежда второстепенно. Дори свободата, която повечето от нас бъркат със свободията…по български.

Ще ми се да вярвам, че за повечето българи 2020-та година наистина е била година на въпросите и на отговорите, година за пътуване към себе си. Всеки се сблъска по различен начин с контрастите в кризата, но и с контрастa между онова, което е вътре във всеки от нас и онова, което под натиска на коронавируса трябваше да осъзнаем. Например, свободата като ценност. Знаят ли по-младите за несвободата по „онова” време преди 1989-та? А дали са чували за Студената война и за всичките препятствия, забрани и ограничения, ако пожелаеш да пресечеш границите на комунистическа България? Предимство или недостатък е дефицита на подобно познание? За да отговоря ще трябва да напиша отделна статия. Знам обаче, че в нея непременно ще кажа – незнанието те прави неспособен да оцениш същността на истинската свобода, приемаш я за даденост, а не винаги е било така. И изведнъж разбираш, че си неподготвен да приемеш допустимостта на ограниченията, свързани с пандемичните мерки в името на най-висшата ценност – опазването на Живота.

2020-та година! Обещах ви да продължа да съм на страната на истината за действително случващото се, да не отминавам онези, които нагло посягат на “бялото”, представяйки го за “черно”. Не получи моята подкрепа никой политик или държавник, който е случайник в политиката или в държавното управление. Защото имаме нужда от ново мислене и от действително свършена работа. И защото към опорните точки, клишетата, популизма и халтурата в политиката аз наистина проявявам нетърпимост. В моя сайт публикувах нови 147 статии и се надявам така да съм отговорила на вашите интереси в областта на политиката, образованието и възпитанието в семейството. А на вас, които четете моя сайт, ви пожелавам щастливо посрещане на новата 2021 година! Останете си със здраве! И отново ще го кажа: ”Бъдете свободни и креативни!” Живейте в очакване и така, че да ви се случи най-хубавото!

error: Свържете се с автора за разрешение!!