Със своите европейски визити, министър-председателят Бойко Борисов стартира една по-различна българска външна политика. Европейските му совалки са знак, че третото правителство на ГЕРБ ще реализира активна външнополитическа дейност. А безспорният авторитет, с който Борисов се ползва сред европейските ни партньори, е не само шанс за България, но и за региона на Балканите.
В годината на българското председателство на Европейския съвет е важно да бъдат съживени отдавна изпепелените политически и икономически отношения между балканските държави. Според мен, шансът те да бъдат съживени, принадлежи на България. Акцентът на съживяването бе и в тона, зададен от Борисов – общата ни история може само да ни сближава, а не да ни разединява. И това е един успешен политически ход, защитен по време на посещението на македонския президент Зоран Заев. Бъдещето на Балканите е в това, народите да не стават жертва на исторически обстпоятелства от миналото. Съсредоточаването трябва да е в настоящето, като залог за общото ни бъдеще.
Необходима е пълна яснота, относно онези области, в които най-бързо може да се реализират общи инициативи, намерения и решаване на дълго отлагани проблеми. Трябва да рестартират онези междудържавни връзки, които през годините са били занемарени или пренебрегвани. Неизбежно е активирането на междудържавни комисии по посока на краткосрочни и дългосрочни тенденции, обхващащи различните области на двустранните отношения. Те ще са различни за балканските държави, които вече са членки на Европейския съюз, а за останалите ще касаят подготовката им за членство. България може много да им помогне. Интегрирани експртни групи ще могат да развият и реализират идеи, свързани с общи инициативи и с решаването на проблеми от взаимен интерес.
В контекста на българското председателство, България може да инициира общи факторни политики като част от идейното направление, свързано с Балканите. Това не трябва да е просто само временен български ангажимент, а стратегическа задача на българската външна политика. Да е фактор на Балканите, не трябва да изглежда недостижима задача за българската външна политика. Страната ни трябва да излезе от състоянието само да следва водещите европейски държави. Тя може да заеме полагащото й се място и даде своя принос за формирането на качествено нови междудържавни отношения на Балканите. На фона на европейската политическа рамка, днешните балкански правителства трябва да се превъоръжат с ново и мащабно мислене за развитието на Балканите, което да предопредели и по-различни, мащабни тенденции при решаването на общите проблеми. Балканските народи се нуждаят от оптимистичен заряд на надеждата, че все пак хората са в центъра на всяка политика. В това е и шансът на българската външна политика – да развие новия тон на междудържавните отношения, като използва председателството на Европейския съвет за укрепване на балканските връзки за мир и добросъседство.
