Консервативното мислене се превръща в конкурент на либералното мислене
Томаш Павлушко**, Zahid.net
Конфликтът между традиция и модерност възниква на Запад през 18 век и се изостря през 19 век. Индустриализацията и научният прогрес допринасят за отслабването на традиционната визия за света. Развитието на специфични науки, революционните открития на Дарвин и Фройд, както и безбройните изобретения (електричество, телефон, радио, двигател с вътрешно горене) нанасят удар върху мирогледите, които разчитат на свръхестествени фактори, и допринасят за отслабването на позициите на предишните религии. Човекът се научава да лети и да общува на разстояние. Някога тези умения са били божествени качества. Започва процесът на секуларизация***. Огромното предимство в областта на въвеждането на иновации и знания позволява на западната цивилизация бързо и бурно да се разшири към други континенти. Либералната глобализация е история на успеха за европейските държави, но в неевропейските региони тя има имперски, колониален и расистки привкус.
Същевременно, в края на 19 век, се наблюдават противоположни процеси. Романтиците вече са внушили в масовата култура очарование от мистерията и отвращение към рационализма. Много пост-романтични творци вярват, че с подобряването на условията на живот настъпва епоха на духовно възраждане. В архитектурата и изкуството се появява историцизъм, а в хуманитарните науки – историософия. И двете тенденции сочат духовната природа както на интелектуалната култура, така и общо на културата. Появяват се и различни религиозни и магически движения, вдъхновени от древния езотеризъм и източната философия. Традиционните религиозни институции, от една страна, са обсадени от сциентизма и позитивизма, а от друга – са атакувани от нови, еклектични религии, които се позовават на източници на знание, различни от съществуващите богословски доктрини.
Тази епоха не завърши щастливо. Комбинацията от нови технологии, идеологии и национализъм доведе до появата на светски политически религии с авторитарен характер (фашизъм, нацизъм, комунизъм). Резултатът от всички тези процеси бяха световните войни, които погребаха глобалното господство на Европа и косвено доведоха до хаос в Африка и Азия. Ескалацията на ирационализма в глобален мащаб предизвика продължителен политически застой, наречен Студена война. Както Съединените щати, така и Съветският съюз се опитаха да прокарат материалистична визия за света, което повлия на процесите на секуларизация в много региони.
Както либерализмът, така и марксизмът бяха пропити със светска визия за световния ред и се стремяха да използват рационални инструменти, за да разберат реалността. Икономическият успех на Запада обаче доведе до победата в Студената война и поглъщането на бившия Източен блок в глобалната икономическа система с капиталистически характер. След 1989 г. светските демократични държави поеха водещата роля в новия световен ред. Именно там беше проектиран светът, който съществува през последните десетилетия и който вероятно вече е към своя край.
Какво донесе глобализацията?
Глобализацията донесе проекцията на западната визия за модерността върху останалия свят. Както отбелязва американският психолог Алекс Инкелес, основните компоненти на западното мислене за модерността през 20-ти век са идеи като секуларизъм, позитивизъм и меритокрация. От своя страна, в западното съзнание той откроява такива ключови характеристики като рационализъм, активизъм и откритост. Тези явления се развиват най-бързо в демократичните страни и се свързват с идеите на либерализма. Самата демокрация се формира като нерелигиозна институция.
Характерна черта на съвременната демокрация е, че източникът на власт е в ръцете на гражданите, тъй като избраните власти управляват със съгласието на тези, които управляват. Друг важен процес, наред с демократизацията, е популяризирането на светската етика, основана на идеализма на Имануел Кант и утилитаризма на Джереми Бентам. Неговият резултат е рационалното планиране на света и желанието да се избегне страданието. Оптимизмът на класическия либерализъм се изразява в твърдението, че човек може да учи и по този начин да се усъвършенства. Класическото либерално мислене е изпълнено с индивидуализъм и прагматизъм. Държавата трябва да защитава индивида от опасности, но индивидът сам определя смисъла на живота си.
През третото десетилетие на 21-ви век разполагаме с резултати от изследвания, които ни позволяват да разгледаме някои от последиците от гореспоменатите промени. Трябва да се признае, че светските западни държави са постигнали успехи в качеството на управление, развитието на образованието и борбата с физическото страдание. Много от прилаганите практики съответстват на принципите на хегелианското пророчество на Франсис Фукуяма за „целта на историята“ (обикновено погрешно превеждано като „краят на историята“). Според него е възможно да се развие социално-политически ред, в който гражданите се радват на възможно най-голямо достойнство и субективност. Водещите позиции на либералните демокрации в класациите за качество на живот и значителното подобрение на икономическата ситуация в демократизиращите се страни задълбочиха впечатлението за ефективността и успеха на либералния мироглед.
Какво липсваше?
През третото десетилетие на този век Западът остава мощна сила и изнася своите идеи, но разширяването на либералния мироглед се забавя. Тази история започва да поражда много съмнения не само в други култури, но и на Запада. Индивидуализмът се основава на визия за силата на индивида. Активният и отговорен индивид е този, който придава смисъл на живота си. От друга страна, либерализмът не е повдигнал по-широкия въпрос за идентичността и не е решил задоволително проблеми като неравенство, експлоатация или нуждата от духовност. Рационализмът не създава задоволителни истории. Той не йерархизира целите или ценностите.
Либералната история също се оказва трудна за прилагане в демократичната практика. Както отбелязва канадският психолог Шон Розенберг, демократичните системи са взискателни и склонни към хаос. Демокрацията изисква от хората да уважават онези, които имат различни от техните възгледи. Тя също така задължава гражданите да сортират информацията, да разделят доброто от злото и да разграничават истината от лъжата. Следователно съвременната демокрация в дигиталната епоха изисква знания, внимание, дисциплина и логика. Всички тези умения изискват години обучение.
Консервативното мислене отново е конкурент на светското либерално мислене. Консерваторите разполагат с множество аргументи. Мисленето от гледна точка на традицията може да осигури на индивидите чувство за почтеност, смисъл и идентичност. Силните популистки и религиозни идеи от векове подкрепят груповата принадлежност, етноцентризма и национализма, които остават силни в демокрациите. Както убедително демонстрира американският психолог Дж. Андерсън Томсън, консервативните и религиозните идеи от векове лесно експлоатират дори няколко когнитивни адаптации на човешкия мозък. Ние имаме умствени способности, като памет, които ни позволяват да черпим от минали преживявания. Също така имаме език и способността да променяме поведението чрез саморефлексия. Важно е да се отбележи, че хората са надарени с несвързани когнитивни процеси, които ни позволяват например да лъжем или да създаваме измислени видения за реалността.
Друга характеристика, която улеснява консервативните реакции към либералното мислене, е еволюционно развитото уважение към авторитета, което позволява например социализация, поддържане на социална йерархия и прилагане на съществуващите норми. Всички тези адаптации вече могат лесно да бъдат активирани и манипулирани чрез съвременните социални медии. Многобройни обществени организации създават портали и онлайн движения, формирайки общности от ценности и възгледи сред непознати. Следователно консервативното предизвикателство, което тревожи либералите, се превръща и в предизвикателство към съществуващия ред.
Пророци на новия консерватизъм
Капиталистическият и либерален акцент върху преживяванията и тяхната комерсиализация парадоксално доведе до възраждането на много нови десни движения. Новите технологии спомогнаха за комуникацията, споделянето на истории и насърчаването на неконвенционална визия за света. Добър пример за това е успехът и популярността на консервативния психолог Джордан Питърсън, който взема за модел изследването на митовете на известния антрополог Джоузеф Кембъл. Питърсън създава атрактивни истории за митични герои и предлага на съвременния човек визия за личностно развитие, основана на традиционни и религиозни ценности, които той определя като аксиоми.
Новият консерватизъм приема, че са се появили десетки нови религиозни движения, причиняващи фрагментацията на старите институционални религии. Хората продължават да търсят смисъл, който либералният наратив за успеха на активния индивид не им дава. Един от интелектуалните лидери на либералната среда, Сам Харис, е признал, че новият атеизъм, макар и правилно да оставя място за по-добри разговори за бъдещето, не е задоволил нуждата от личен смисъл. Митичните истории са увлекателни и лесни за разказване. Дори високообразованите хора предпочитат историите пред сухите факти. Препратките към ценностите оформят потребителската ангажираност, а анализите, изпълнени с истории и казуси, са любими на вземащите решения. Метафоричните истории могат да стимулират мисълта и да подобрят процеса на осмисляне, дори ако човек не постигне значителен личен и професионален успех.
Предвид всичко това, заслужава да се отбележи, че изискванията на съвременния либерален дискурс, като например желанието за установяване на факти, критичност или неутралност, са в затруднено положение, тъй като в такава ситуация те дори не са в състояние да установят общо определение за истината с опонента. Докато в либералния дискурс, следвайки примера на науката, преобладава разбирането за истината като съответствие на мисълта с реалността (това би трябвало да повиши ефективността на действието), в религиозните и консервативните светогледи преобладава консенсусна визия за истината. Истината се „установява“ чрез действията и твърденията на определен авторитет. При първия подход измеримите доказателства ще бъдат ключови за истината, а при втория – съответните свидетелски показания. Много е трудно да се убеди човек от първата група в принципите, които преобладават във втория. Либералът ще се стреми да установи материалистично разбираемо фактическо състояние на нещата, докато консерваторът ще търси надежден свидетел. Ключът е вярата, която се разбира като „доверие в някого“.
Дали секуларизмът има отговор на хаоса?
През 2000 г. социологът Дейвид Воас излага тезата, че през 21-ви век светът очаква т. н. светски преход. В следващите години Воас твърди, че процесът на секуларизация и оттегляне от религията остава необратим. Наблюденията върху религиозните практики в следващите поколения потвърждават, че хората не се връщат към религията на своите предци и не приемат нови вярвания, в които не са били възпитани. Най-развитите страни в света остават светски, а мащабът на техния секуларизъм само нараства. Този процес корелира с увеличаването на продължителността на живота и приемането на научни идеи за света, основани на факти и образование.
Социологът Райън Креган подчертава, че основната ценност в един мироглед, основан на религията, е подчинението. Хората следват лидерите, а авторитарните лидери се обръщат към силни колективни емоции, без да се отдръпват от метафори, митове и препратки към религията. В същото време либерално-демократичните лидери се обръщат главно към разума, преценката, добрата воля и съвестта на индивидите. Не е трудно да се отгатне кой от тези наративи е по-склонен да привлече избирателите. Моралните въпроси са по-емоционални от дебатите за изграждането на магистрала.
Какъв е отговорът на съвременния либерализъм и секуларизъм на предизвикателството на консерватизма и „новата“ религиозност? Поддръжниците на този подход, като Фил Зукърман, твърдят, че ключът към успеха на най-богатите страни в света днес е образованието в сферата на фактите и овластяването на хората да правят информиран избор с надеждата, че след това ще избират рационално, като по този начин увеличат своята свобода на действие и чувство за отговорност. В миналото либерализмът постигна огромни успехи, които просто станаха нещо обичайно в западните страни. Сега либералите трябва да обърнат внимание на милионите хора, които са пренебрегнали в историята си на индивидуален успех и личностно развитие. Това не изисква игнориране на фактите или изоставяне на съществуващите идеи. Ще бъде необходимо обаче да се направят изводи от успехите на консерваторите. Моралната автономия може да бъде по-субективна и вдъхновяваща от подчинението на властта. Отговорността и креативността могат да бъдат по-морални от пасивността. Свободата може да бъде по-ценна от зависимостта. И така нататък.
Историята на либералната идея също не се нуждае от специални препратки към магически персонажи или древни текстове, тъй като тя вече е пълна с герои, изобретатели, творци, пътешественици или лидери, които могат да станат основа за нова история. Ето защо либералното отразяване на малцинствените въпроси, макар и морално правилно, е политическа грешка. Необходимо е историята да се допълни с персонажи, с които всеки може да се идентифицира. И накрая, необходимо е да се разбере политиката на идентичността, която се е превърнала в оръжие на консерваторите.
(Със съкращения)
Превод от укр.
Текстът е публикуван като част от съвместен проект между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia .
Оригинално заглавие на статията на полски s: Chaos, konserwatyzm I problem liberalizmu. Rywalem dla świeckiego myślenia liberalnego staje się ponownie myślenie konserwatywne,
*Оригинално заглавие на укр. eзик: Хаос, консерватизм i проблеми лiберализму. Консервативнe мислення стало конкурентом лiберального мислення, Томаш Павлушко, Zahid.net
** Томаш Павлушко – полски политолог, анализатор в областта на международната сигурност и стратегическите изследвания. Автор на доклади, аналитични материали, обучителни курсове и книги за международни отношения, със специален фокус върху региона на Централна и Източна Европа.
***секуларизация -Процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (като образование, култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
