СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ПРАВОСЪДИЕ – ПОВЕЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ

специализираното правосъдие
Време за четене: 4 минути

Трябват реформи и промени в много сфери на живота, но те трябва да бъдат в интерес на гражданите, каза главният прокурор Иван Гешев при откриването на конференцията: „Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“. Но той каза също, че има политически опити да се пробие независимостта на съдебната система. „Налице е реална опасност за върховенството на правото и основни демократични ценности, които споделя европейското семейство. Затова трябва да си отговорим като общество и професионална общност искаме ли правила за всички, или се отказваме от тях и искаме те да не се отнасят за шепа недосегаеми и богоизбрани“.

Аз познавам такива “недосегаеми и богоизбрани” от 90-те, та чак до средата на първото десетилетие на 21 век. Знам как действаше тогава българската съдебна система. Наложи се да я опозная заради….забавено производство по български. Междувременно чаках три дни пред вратата на един главен прокурор (Светла му памет!), за да му връча признанието на тогавашен окръжен прокурор, че върху него се упражнява политически натиск. Откъде да знам, че натискът идвал точно от Главния. Но и тогава имаше прокурори, които не позволяваха някой да влияе на убеждението им. Вярно е, че ги “отвеждаха” предсрочно, докато други правиха кариера. Затова темата за българската съдебна система не спира да провокира моя интерес. Заради справедливостта, с която от години свързваме всяко намерение за реформи.

Да, реформи трябва да има, ако “те са реални и са свързани с очакванията за повече справедливост”, както каза днес Иван Гешев при откриването на споменатата конференция. Според мен, след приемането ни в ЕС – по препоръка на ЕК и по повод мониторинговите доклади, на които България бе подложена два пъти годишно, бе свършена не малко работа. Част от критериите бяха свързани с досъдебното производство, скоростта на съдебния процес…., както и създаване на специализирани и междуведомствени звена, които да се занимават с организираната престъпност. През юли 2010-та година бе внесен законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ, който предвиждаше създаването на Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура. Държа да отбележа – те бяха създадени по препоръка на ЕК, но имат и конституционна основа в чл. 119 ал. 2, където се казва, че могат да се създават специализирани съдилища. Без да навлизам в конкретика ще кажа, че през изминалите години оценката за тяхната работа в мониторинговите доклади винаги е била положителна.

Специализирани съдилища и специализирани прокуратури има, както в страни-членки на ЕС, така и в държави, извън него. В част от тях правомощията на специализираните съдилища се уреждат в отделни закони. Създадени са за разглеждането на дела, които изискват специални експертни знания в различни области – включително и такива, засягащи националната сигурност, тероризмa, изпиране на пари, корупция, крупни измами, големи икономически и финансови престъпления. Що се отнася до специализираната прокуратура, такива установих във Франция, Испания, Италия, Албания, Сърбия. Всички те са създадени за борба с организираната престъпност и с корупцията, както и у нас. И Специализираният съд, и Специализираната прокуратура бяха едновременно институционализирани през 2011-та година. В този контекст искам да вметна, че битката с корупцията и организираната престъпност не започва от днес, както някои искат да си я пришият – все още като предизборен лайтмотив или все само като намерение. Още през 2009-та година бе приета Стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Тя беше ключова мярка по изпълнение на показателите в рамките на МСП на Европейската комисия. Половин година по-късно бе приет и План за превенция.

Факт е, че Специализираният съд и Специализираната прокуратура се занимават с най-тежките дела в държавата и работата им през тези десет години от тяхното съществуване се оценява като добър модел за борба с организиранатa престъпност не само в докладите по МСП, но и от GRECО (Група “Държави срещу корупцията”), както и в последния Доклад по новия механизъм относно върховенството на закона в страните-членки на ЕС. Ако някой твърди обратното, да знаете, че той продължава да е в плен на поредната предизборна кампания или има болезнена фиксация в определени личности, заемащи важна позиция в йерархията на съдебната система. А защо да не допуснем, че става въпрос за целенасочено преследван “пробив на европейските принципи” за правото и върховенството на закона, “маскиран като реформи и борба с корупцията”, ако трябва да цитирам главният прокурор. Обобщението „хораТа не одобряват работата им” звучи неправдоподобно и недостоверно. Да, от тези специализирани органи може да изискваме и още, и още….Аз самата съм проследила един дълъг списък от дела, но не бих пропуснала факта, че съществува усещането за забавяне или отлагане във времето на различни етапи от съдебния процес. Това няма как да не оставя впечатлението за ненаказуемост и недосегаемост на определени добре известни публични лица.

Има ли България още нужда от специализирано правосъдие? Ако искате моето мнение – да! Примерите за крупни измами, икономически и финансови престъпления, свързани със субекти от най-новата ни история – банкови грабежи и присвояване на национални активи, не са единственият ми аргумент. Премахването им би затруднило работата по разследвания от компетентността на Европейската прокуратура, тъй като именно Специализираният наказателен съд е компетентен да разглежда дела от тази категория. Добавете предстоящото навлизане на европейски средства по Плана за възстановяване, което предвиждам ще възбуди нечии апетит – както долу по йерархията, така и по високите етажи. Използвам повода да ви препоръчам да прочетете публикуваното коалиционно споразумение за формиране на редовно правителство и за да не се изненадате ще ви кажа, че моето първо впечатление е – има прекалено голямо съсредоточаване на финансов ресурс у мандатоносителя. Това няма как да не буди съмнения.

Не бих желала да проявявам мнителност, но някой има интерес от закриването на тези специализирани структури. В тази връзка приемам аргументите на българската прокуратура за безпрецедентен политически натиск от страна на 45-то НС, когато бяха сезирани председателя на ЕК, председателя на ЕП, Групата на държавите, борещи се срущу корупцията (GRECO), Eвропейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). Визират се законодателни изменения, целящи закриване на органите на специализираните органи и в частност – на Специализираната прокуратура и на Апелативната специализирана прокуратура. Във въпросния документ се казваше, че „приемането им (б.а. на въпросните законодателни промени) ще доведе до блокиране на борбата срещу престъппността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по МСП на ЕК, както и приноса й към Върховенството на правото в ЕС”.

Българската съдебна система, а не само прокуратурата се нуждаят от реформиране, което трябва да надгради независимостта на една от властите в демократичната държава. Ресурс за ефективно реформиране трябва да се търси най-вече в отстояването на независимостта на магистратите и прекъсването на всякакви зависимости, в които са се оплели много от тях. Днес българските граждани страдат най-много от бавното съдопроизводство и двойният стандарт при прилагането на правото. Върховенството на закона трябва да важи за всички. Така, както е в Европа:“Когато прокуратурата в Европа разследва канцлер, той си подава оставката, а у нас нарушаваш закон и ставаш канцлер” (Иван Гешев). Думам ти дъще, сещай се снахо!

“Каква е ползата от закони, ако няма нрави”? Тук е “заровено кучето”….

error: Свържете се с автора за разрешение!!