Страните от Европейския съюз не можаха да се споразумеят по предложението за съвместна доставка на боеприпаси за Украйна. Това съобщи полският премиер Матеуш Моравецки на пресконференция след резултатите от срещата на върха на ЕС. „Вчера късно през нощта обсъдихме доставката на боеприпаси, които сега са много необходими на Украйна. Нямаше положителна реакция на предложението ни от някои страни”, каза той, без да уточни за кои държави става дума.
Според Моравецки съвместни покупки и съвместни поръчки биха били от полза за всички страни от ЕС, НАТО, както и за Украйна. „Но както в началото дискусията за танковете изглеждаше напълно невъзможна, тъй като дискусията за „Патриотите“ беше отложена, мисля, че скоро ще се върнем към темата за боеприпасите на следващата среща на върха на ЕС”, изрази надежда полският премиер.
Подобна идея се обсъжда от миналата есен. Още през ноември председателят на Европейския парламент Жозеп Борел настоя за създаването на механизъм за съвместно снабдяване с оръжия и боеприпаси – подобен на този, използван за снабдяването с ваксини по време на пандемията от ковид.
Междувременно Европейският съюз подготвя 10-ия пакет от санкции срещу Руската федерация. Украинският президент Володимир Зеленски в Брюксел на 9 февруари призова за тяхното разширяване. Украйна настоява в новите ограничения да попаднат:
• ядрената индустрия на страната-агресор;
• цялата индустрия за ракети и дронове;
• съответната част от ИТ сектора.
Русия създаде заплаха от радиационна катастрофа в Европа, а руската ядрена индустрия все още е свободна от глобални санкции. Все още има стъпки за предприемане. Руският ракетен терор ще бъде заплаха, докато източникът на такава заплаха не бъде унищожен, каза Зеленски след срещата на върха.На свой ред ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел отбеляза, че ЕС смята за законно използването на замразени руски активи за възстановяването на Украйна.
Участниците в срещата на върха на ЕС се споразумяха и по следните въпроси:
•необходимостта от засилване на санкционния натиск върху агресора;
• необходимостта от оказване на максимална военна подкрепа на Украйна, тъй като следващите седмици на войната ще бъдат решаващи.
Новият пакет трябва да бъде одобрен до 24 февруари, годишнината от пълномащабното руско нахлуване. Литовският президент Гитанас Науседа отбеляза, че подобна стъпка е „политически важна“.
Държавните и правителствените ръководители на ЕС се договориха да засилят общата политика в областта на убежището и миграцията. Това съобщава Spiegel. Те се съгласиха да предотвратят незаконното влизане от самото начало или да го направят по-малко привлекателно. Това трябва да се случи, например, чрез засилване на защитата на границите, ускоряване на депортациите и засилване на борбата с контрабандистите. „Ще действаме за укрепване на нашите външни граници и предотвратяване на нелегалната миграция“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Контролът по външните граници, както и сътрудничеството със страните са необходими, смята ЕС. Има голяма нужда от квалифицирани работници, така че законната миграция също е необходима. Според фон дер Лайен на първия етап ще бъдат реализирани два пилотни проекта. Един от тях е да се обезопаси границата между страните от ЕС, България и Турция с автомобили, камери, пътища и наблюдателни кули. Той трябва да се финансира от фондовете на ЕС, българския бюджет и вноски от страните членки на ЕС. Според фон дер Лайен вторият проект ще се отнася до регистрацията на мигранти, бързата процедура за предоставяне на убежище и връщане на външната граница.
Преди срещата на върха основният политически въпрос беше дали в бъдеще оградите по външните граници също трябва да се финансират от бюджета на ЕС. Държави като Австрия и Гърция настояват за това, но Европейската комисия, Германия и Люксембург са против. „Би било жалко, ако Европа построи стена с европейски звезди върху нея“, каза премиерът на Люксембург Ксавие Бетел в кулоарите на срещата. Във финалната декларация не се споменава еврофинансиране за изграждане на огради. Пише само, че трябва да се мобилизират еврофондове, между другото – за „инфраструктура“ по границите.
От друга страна, държавите от ЕС са съгласни, че трябва да се увеличи натискът върху тези от тях, които не си сътрудничат при приемането обратно на търсещите убежище лица, на които е отказано убежище. Това би трябвало да доведе до напускане на ЕС на повече незаконни лица, като по този начин се облекчи понякога претоварените системи за убежище. Освен това държавите-членки искат взаимно да признават решенията си за обратно приемане в бъдеще. Това също трябва да ускори депортациите. Предвижда се оказване на натиск върху несътрудничещите страни чрез по-строги визови политики, търговски политики и помощ за развитие. В същото време трябва да се създадат и възможности за легална миграция.
Европейският съюз подкрепи формулата за мир от десет точки, предложена от президента Володимир Зеленски, и идеята за провеждане на световна мирна среща. Това се казва още в резолюцията на срещата на върха на ЕС. Бе потвърдена готовността на ЕС да подкрепи инициативата на Украйна за установяване на справедлив мир и зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
В документа се посочва, че Европейският съвет изразява подкрепата си за мирната формула на Зеленски и потвърждава ангажимента на ЕС да си сътрудничи тясно с Украйна при изпълнението на мирния план от десет точки. „Европейският съюз подкрепя идеята за провеждане на среща на върха по формулата на мира и нейното прилагане“. Както е известно, на 12 декември 2022 година Зеленски предложи на американския президент Байдън да свика среща на върха за глобален мир. ЕС ще работи заедно с Украйна, за да осигури възможно най-широко международно участие в нея и същата може да се проведе на 24 февруари в централата на ООН, когато се навършва една година от началото на войната на Русия в Украйна.
Прев. от укр.
Източник:UKR.NET
