На 9 ноември 1989-та година падна Берлинската стена – символът на разделението между Изтока и Запада. Нейното появяване има интересна история, чието начало е в нощта на 13-ти август 1961 година. Тогава никой от гражданите на Източен Берлин, който остава след Втората световна война в съветската зона на влияние, не знае какво гo очаква на сутринта – една ограда от бодлива тел ще ги разеля от Западен Берлин. Официалната версия на властите била, че така източногерманците ще бъдат опазени от западните шпиони и от влиянието на западната идеология. Истинската причина – до решението преградата да бъде издигната, вече двадесет процента от населението на Източна Германия е успяло да премине от другата страна.
Самата бетонна стена е издигната през 1965 година. Целият район покрай нея е разрушен, а в т.н. Мъртва зона, са поставени мини. Има много наблюдателни кули, а на караулите е заповядано да стрелят по всеки, който направи опит да премине. Но това не попречило на повече от пет-шест хиляди източногерманци да я преминат. Не се знае колко много са и онези, чийто опит остава безуспешен – заловени са или убити. През първите години преминавали през бодливата тел, но с построяването на бетонната стена вече търсели и други възможности – прокопавали тунели, прелитали с балони, промъквали се през канализационната система. Свободата ги привличала толкова силно, че били готови да загубят живота си….
По-късно бивши служители на Щази ще разказват как това се отразило на засилването на контрола – проследява се личната кореспонденция, много източногермански граждани са завербувани да шпионират съседите и приятелите си, и дори членове на собственото им семейство. Усещането на всички е, че Щази е навсякъде. През следавщите 28 години властта предприема все по-сигурни мерки по укрепването на стената. Едновременнo с това се увеличават заловените и убитите. По указания на властта жертвите са обявявани като “починали при инцидент”. Но истината за тяхната смърт не оставала скрита и се разпространявала много бързо. Има и щастливци, чийто опит за бягство завършвал успешно. Много от тях използвали и заобиколни маршрути – някои преминавали през България. Много са документираните случаи, при които бегълците са засичани от българската милиция – арестувани или разстреляни на границата със съседните ни държави.
Когато копнежът към Свободата е по-силен от страха, тези хора са били готови. да рискуват живота си… В името на тяхната памет, трябва да кажа, че Свободата и Демокрацията не са даденост. И ние като българи най-добре знаем това, защото през тези тридесет години пътят на България към тяхното постигане не беше “покрит с рози”. Една от причините е, че най-важни за демокрацията са свободата във всичките й измерения, прозрачността и съблюдаването на демократичните ценности за функциониране на държавата и обществото. Спойката между тях е демократичната политическа култура, която не трябва да бъркаме с общественото мнение или да я разбираме в смисъла на културност. Тя е част от самия политически процес и позволява да се вземат най-правилните решения.
Демокрацията е ценностна идеология и практика. А колко успешно тя може да се реализира в действителност, определено зависи, както от политическия елит, така и от структурата на политическата култура, която притежават българските граждани. Имам предвид познаването на демократичните ценности, политическото познание, информираността, умението да можеш да идентифицираш и да се ориентираш в посланията на онези, за които си просто електорат и бъдещ избирател. Няма нищо по-лесно от това да не реагираш спонтанно и да помниш, че Свободата е ценност и тя трябва да е твоят избор. Не го забравяйте! Източногерманците, които месеци прокопаваха тунели, за да стигнат до Свободата, бяха обикновени хора, каквито сме и ние с вас. Но копнежът по Свободата им даваше кураж да преминават граници и да събарят стени – в буквалния и в преносния смисъл. Затова моето послание към вас е: “Събаряйте стените!” Зад тях е Свободата! Тя прави възможни и най-невъзможните неща.
Който разбрал, разбрал…
