Това са думи от предсмъртното обръщение на 25-годишната украинка Ирина Цибух – Чека, която загина във войната, в сряда, 29 май в посока Харков, по време на ротация, няколко дни преди 1 юни – нейният рожден ден. Ирина е журналистка от “Суспилно” и фелдшер от доброволческия медицински евакуационен батальон “Хоспиталиера”, който от 2015-та година се занимава с медицинска евакуация на войници в горещите точки на фронтовата линия. Много преди гибелта си – на 08.04.2023-та година, Ирина пише предсмъртното си обръщение. След смъртта й, нейният брат Юрий го публикува в Instagram:
„Здравейте, приемете моите съболезнования, не обичам да сте тъжни, но ще мине време и това отчаяние ще се разсее, ще трябва да продължите да живеете живота си. Затова не губете време в страдание, живейте.
Сега, 19:19, събота, 8 април 2023 г., аз и петият екипаж работим за разузнаването на 80-та бригада, Dream on от Aerosmith звучи на заден план и реших, че през тази година има толкова много възможности да се умре, че е възможно да се намери поне един, който да напише предсмъртно писание.
Тъжно е, че живеем толкова несвободни, зависими от общественото одобрение, че само смъртта ни позволява да живеем в абсолютна свобода. Проблемът обаче е, че животът свърши и тази свобода вече няма смисъл. Днес и завинаги не ме интересува какво говорят хората за мен, за теб, за този текст, за всичко. Независимо дали тези предложения получават харесвания или не, не ме интересува ничие мнение, аз съм мъртва.
Свободата е най-висшата ценност. Почти 25 години минаха често в комплекси и страхове. Но често този шум нямаше място пред свободата ми. Най-вече искам да благодаря на себе си, на моите родители, брат, роднини и приятели, благодаря ви, че ми позволихте да бъда свободна, да живея живота, който искам. Пълномащабната война ме принуди да спра да бъда роб на страха, днес, за съжаление, не успях да се освободя напълно, но се надявам, че всичко ще се получи, това писмо ще помогне.
За да имаш свобода, трябва да имаш други ценности, трябва да разбереш себе си, да знаеш добре кой си за себе си, какво е лично щастие и как можеш да го постигнеш. След отговорa на тези въпроси остава най-важното – да продължиш. Днес тук, в Донецка област, аз съм на път, тук съм себе си и правя каквото искам. Всъщност нищо друго няма значение, затова това писмо е толкова просто – в този момент, както и когато се случи, няма да съжалявам да умра, защото най-накрая живея живота, който бих искалa. Няма да лъжа, за да усетите тази незаменима, истинска воля, ще трябва да преминете през повече от една сесия на терапия, страхове и сълзи.
Днес всичко е зад мен, животът ми свърши и за мен беше важно да го преживея с достойнство: да бъда честен, мил, любящ човек. Днес ние работим за героите и това е добра възможност да потвърдим нашите ценности – да бъдем точно този човек. Благодаря на всички, които ме обичаха и подкрепяха. Не тъгувайте за мен, животът е много кратък, ако той продължава и след смъртта, тогава ще се видим.
Братко, не тъгувай, спрях да се тревожа за теб, когато беше на 17. Днес направихте първата си обиколка на княжески Лвов, гордея се с вас. Който и да решите да бъдете днес, доверете се на себе си, слушайте себе си, обичайте се, живейте собствения си щастлив живот. Ако имам възможност, ще те подкрепя от небето. Но това няма значение, докато бях живa, ние се обичахме, бяхме прекрасни брат и сестра, това бяха хубави времена, нека тези спомени да ви топлят, мотивират, но в никакъв случай да не ви разстройват. За да има силата да бъде свободен човек, човек трябва да бъде смел. Защото само смелите са щастливи и е по-добре да умреш, бързайки, отколкото да живееш пълзейки.
Бъдете достойни за подвизите на нашите герои, не бъдете тъжни, бъдете смели. Целувки, ваша. 08.04.23 Донецка област“.
Р.Р.„Единственият избор за свобода в страна, в която има война… единствената история за волята в този контекст е борбата за тази воля“, казваше Чека.
Прев. от укр.
Източник: Gazeta.ua
