Примамката беше уж „лошия бюджет”, а целта се оказа друга – оставка и последен рунд срещу приемането на еврото.
Вече много пъти сме били свидетели на площадната агресия на тълпата, експлоатирана за целите на демагогията за “промяна”. И снощи видяхме за пореден път, че “образоваността” на протестиращите се изчерпва с дефицит на познание как всъщност функционират държавата и демокрацията. Неграмотното повтаряне на някакви клишета, които издайнически ни вкарват в дълбочината на безпросветността е знак , че те са удобните субекти за манипулиране в партиен интерес. И снощният протест е пример за това, което древногръцкият историк Полибий казва за охлокрацията (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт ), определяйки я като резултат от пропаганда, изградена върху демагогията. В нашия случай много са демагозите, които използват заблудата като основен инструмент за печелене на доверие. Тогава определено можем да говорим за манипулиране на гражданите като у тях се провокира усещане за законност на недемократични техни действия.
В една моя предишна публикация („Върховенството на закона и охлокрация”, 2022 г.), написана по повод на тогавашни подобни събития, аз казах, че прословутата “промяна” cе озова в ръцете на илюзионисти (Illusionner – въвеждам в заблуждение), чиито фокуси са една заблуда. Тяхното появяване е симптом на кризата на политическия елит и на провокираното недоверие към институциите, което както знаете, у нас то беше и е режисиран процес. В него на хибридна атака бяха и продължават да са подложени трите власти и всички представляващи ги институции, а противопоставянето им беше и е дирижирано от настоящия президент. Не се съмнявайте, че сега е същото. Изправени сме пред едно дежавю. Дежавю, което регистрира отново тенденция на десакрализация на политиката, в която все повече надделяват популизма и демагогията. А това е добра хранителна среда за появяването на нови т.н. несистемни партии- еднодневки, родени през последните девет години от утробата на “Дондуков” 2. И не изключвайте възможността, заедно с тях да изскачат за кой ли път вече познати лица, които в същата тоналност ще продължат да илюстрират илюзията за „промяна”, като използват най-вече улицата.
Улицата бива провокирана, когато политически субекти в опозиция се оказват неспособни да родят смислени послания за развитието на обществото. Страхът от загуба на електорална подкрепа ги подтиква към нерационален натиск спрямо властта. А когато натискът на улицата диктува, а не се следва върховенството на закона, се формират противоречиви обществени нагласи, които водят и до пренебрежимо отношение и недоверие към действието и прилагането на законите. При охлокрацията интересите на държавата остават на заден план. Целта е да се провокира недоволство дори с помощта на всяване на заблуди. Търси се „примамка за гняв”, а такава примамка се оказа уж “лошия бюджет”.
По този повод ще спомена, че тези дни терминът „rage bait“ (примамка чрез гняв), използван за описание на съдържание, създадено с цел да провокира гняв и масово възмущение в интернет, беше обявен от Oxford University Press (OUP) за дума на 2025 година. Изборът е определен като най-точното езиково обобщение на онлайн атмосферата през годината и на влиянието на дигиталните платформи върху обществените реакции и културни тенденции. Но ако ми позволят съставителите на въпросния Оксфорд речник, аз ще разширя семантичното предназначение на въпросния термин и ще го принеса към българската политическа действителност. А и ако ви е направило впечатление, в мои коментари от тези дни, най-често повтаряната от мен фраза е, че слабите партии целенасочено използват емоционалните импулси на гражданите, за да ги подчинят на политическите си интереси. Но точно този подход генерира агресия и поражда социални конфликти. Убедихте ли се?
Проектобюджета наистина бе използван като „примамка за гняв”, докато целта на организаторите продължава да е друга – да се препятства плавното ни преминаване към еврозоната. В Европа го разбраха! В много европейски издания от днес може да прочетете заглавия като “….the largest protest against the euro in the history of the EU”, т.е. „…най-големият протест срещу еврото в историята на ЕС”. Протестът бе част от хибридната атака на Кремъл, а ПП/ДБ се оказаха една от неговите марионетки. Разбрахте ли, ако все още не сте разбрали? В този контекст си припомнете за един друг протест…., когато през 2020 година Европейската централна банка официално съобщи, че от 13 юли България става част от валутно-обменния механизъм ERM II с курс 1.95583 лева за 1 евро.
Само ви припомням, че охлокрацията и беззаконието не са част от демокрацията и това го казвам не аз, а Платон. Защото истинската демокрация е преди всичко зачитане на писаните и на неписаните закони. Те взаимно се преливат, защото и в двата случая става дума за ценности, които ръководят живота ни и на които се опира обществения договор. Слабите политици прибягват към персонифициране на опонента си, защото ценностно не са в състояние да му се противопоставят. Те остават в плен на собствената си импулсивност, непредсказуемост и популизъм, които са израз на отсъствието на ясно формулирани политики. А охлокрацията може да породи единствено нестабилност и влошаване на социалната ситуация. Тя винаги е начало на тоталитарна, диктаторска или на олигархична форма на управление. Когато натискът на улицата диктува, а не се следва върховенството на закона, се формират противоречиви обществени нагласи, които водят до пренебрежимо отношение и недоверие към действието и прилагането на законите, както и до незачитане правата на останалите граждани. Четири години в България течеше процес на пълзящо посегателство върху отделните системи и власти. Властта на охлокрацията отваря път към авторитарна форма на държавно управление – няма парламент, а безконтролната власт е съсредоточена в служебно правителство, което никой не контролира.
Но от днес за дълго време ще чувате как т.н. диванни коментатори ще се изприщят, говорейки за „мощния” и „многохиляден” протест, от чиито недра се е родила „мощна гражданска енергия”. Щеше да е добре, ако тя не беше погромаджийска…И ако зад нея не се виждаха „лидери”, идентифицирани с инициалите ПП/ДБ. А вече ни е известно какви погроми нанесоха те на политическото и икономическо развитие на България. А повечето от представителите им се оказаха разследвани за корупция и нарушение на законите и на Конституцията. Провалите им са във всичко, което са инициирали или са обещавали. Провалиха се и с вчерашния протест. Бяха необходими само няколко часа и опорките им за „събуденото поколение Z” претърпя крах. “Събудени”??? За какво? За какво може да се събудят непълнолетни ученици и „млади хора”, изгубени в мъглата на политическата математика, лишени от чувство за идентичност и неподготвени да осъзнаят собствените отговорности. Този протест показа и провала в тяхното гражданско образование и възпитание. Hякой трябва да се погрижи за тях, иначе рискуваме и у следващите поколения да остане впечатлението, че за да поискаш властта е достатъчно да излезеш на улицата, за да палиш, да трошиш автомобили, да рушиш чуждо имущество. Въпросът е – и как точно се вписва подобен погром в опорката за “събуждане на младите”? Но едно е вярно – тактиката на този протест е повторение на други предишни протести, организирани от същите тези хора. А крайният резултат винаги е бил един и същ –да се провокира хаос и напрежение, да се търси вина у управляващите и да се искат оставки, а после да продължат с рушенето на държавността и на демокрацията.
