Съществена част от прякото преподаване на мислене по системата на Едуард де Боно, е усвояването на мисловните инструменти. Те са средство за насочване на вниманието и извършване на определена мисловна операция. Основните мисловни инструменти, според автора на латералното мислене, са : ОВФ, АВИ, ГТД, СиР¸ ПМИ, НЗЦ и ВиП. Целта на обучението през първата година е децата да се научат да произнасят съкращенията, да ги разчитат и да могат да ги прилагат. Винаги използвам някакъв опорен пример, който да им помогне да осмислят по-лесно същността на всяка мисловна операция, свързана с отделния инструмент за мислене.
Инструментът ОВФ – Отчетете всички фактори (чете се ОВеФе), отчита важните неща, които трябва да вземем предвид.Въвежда се понятието “фактор”. Опорният пример е свързан с житейска ситуация. За този случай подходяща се оказва една случка, в която главният герой е лилипут, който трябвало да се изкачи до хотелската си стая на дванадесетия етаж. Оказал се сам в асансьора,човекът установил, че копчетата са подредени във вертикален ред и той не могъл да достигне дванадесетото. Наложило се да слезе на четвъртия етаж, защото поради своя ръст, най-високото копче, което успял да натисне, било четвъртото. Понятието “фактор” сведохме до отовора на въпроса:”Какво е пропуснал? Какво е трябвало да съобрази веднага?” Първият отговор, който чух беше, че малкият човек е трябвало да слезе веднага и да изчака още някой да се качи с него, за да го помоли за помощ. А едно от децата – очевидно с по-голям социален опит, ме попита дали в този хотел не е имало от онези чичковци в специална униформа, които обслужват асансьорите. Отговорих, че точно в този момент той бил извикан по спешност от мениджъра. Тогава отговорът беше, че предвид затруднението, в което е изпаднал малкият човек, трябвало е да помоли някой друг служител.
Инструментът АВИ – Алтернативи, Възможности, Избори (чете се АВИ), насочва мисленето към търсенето на други възможности за решаване на един проблем. Като опорен пример извеждам следната мисловна задача: „Неизвестна болест предизвиква оглушаване на хората, живеещи на един остров.” Въпросът, който задавам е “Какви са възможностите за общуване оттук – нататък?” Не се опитвам да отделям семантично възможностите от алтернативите, и само след няколко отговора, вече чувам децата с лекота да произнасят думата “алтернатива”. Мимоходом споменавам, че алтернативите са всъщност различните решения, пред които можем да се изправим, или различните действия, които бихме могли да предприемем. Наблягам на това, че когато имаме проблем, не е достатъчно само да се вайкаме. Трябва да търсим алтернативи, които според професор Де Боно, са възможност „към по-добър начин за правене на нещата.” Вмъквам и понятието “фантазия” – за случаите, когато възможностите изглеждат прекалено отдалечени и невъзожни. А алтернативите, които децата посочиха бяха – хората да си говорят с жестове, да използват телефоните си за SMS-и и скайпа за размяна на текстове, да си пишат на картончета и т.н. Така стигаме и до възможността всеки да направи своя избор измежду всички съществуващи алтернативи.
Темата “Ценности” има връзка със следващия инструмент (ГТД – Гледната точка на другите) и затова се разглежда преди него. Самият термин, а оттам и навика, въвеждам с примери, в които има елемент на оценяване. Общото определение за ценност като нещо добро, не е достатъчно. Децата трудно се ориентират за добро и лошо в едно общество като нашето, в което говоренето с ценности не е обичайно. Решавам да им задам въпроса: “Кое е най-ценното за всеки от вас”, и така по-лесно провокирам собствения им ценностен свят. Нетърпеливо изреждат – здравето, щастието, семейството, приятелството, мама и т. н. Опорният пример, на който се позовавам е следният: “Държавата иска да построи язовир на мястото на едно село.” Въпросите, които им задавам са: “Кои ценности се крият зад подобно намерение? Какво ще се случи? Ще има ли засегнати?” Отговорите им ме изненадват. Те отразяват социалния им опит, но и ценностния ресурс, който притежават. Някои от тях помествам по-долу:
Водата от язовира ще се използва се напояване.
Хората ще могат да плуват и ще ловят риба.
Ще се произвежда електрически ток.
Ще построят къмпинг край язовира.
Ще има работа за безработни хора.
Моля ги да разширят кръга на засегнатите хора. Децата нетърпеливо изреждат:
Всички хора, които живеят тук , ще изгубят селото си.
На някои от тях ще им е трудно да се разделят с родното място.
Ще има разделени семейства, защото в града ще се наложи да живеят на различни места.
Ще загубят спомените си и любимите си места.
Ще се наложи да разпродадат добитъка.
Ще бъдат унищожени градините им.
Под водата ще останат гробовете на техните близки.
Последният отговор ме впечатли силно и ми напомни сюжета на повестта “Прощаване с Матьора” на руския писател Валентин Распутин. Творбата е изградена върху подобна драма, която се отразява драстично на живота на местните жители. В края на повестта тя се превръща в трагедия.
Инструментът ГТД – Гледната точка на другите (чете се ГеТеДе), отчита какво мислят другите. За да го приложат, децата трябва да се поставят на мястото на другите, като изредят всички засегнати. Тази е и връзката с навика “Ценности”. Учи ги да се грижат за своите ценности и насочва вниманието им към онова, с което трябва да се съобразяват. Провокира личната им отговорност, защото свикват да си отговарят на въпроса: “Кой е (или ще бъде) засегнат от моето мислене? Каква е гледната точка на другите?“ Като опорен пример използвам следния: “Едно момиче услужило на приятелката си с пари, за да си купи лотариен билет. Билетът се оказал печеливш.” Въпросът е: „На кого принадлежи печалбата?” Отговоритe групирахме около следното:
Да си я разделят по равно.
Печалбата е на този, който е купил билета.
Момичето, което услужило с пари , трябва да я вземе.
Момичето, което услужило с пари, може да получи част от печалбата.
Двете момичета да си я разделят, защото едното е услужило с пари, а другото имало късмет. Полага им се по равно.
Днес ви споделих моите методически бележки*, свързани с три от мисловните инструменти, които професор Де Боно въвежда. Мисловните инструменти са елемент на Модела на дърводелеца. От предходната публикация стана ясно, че той е конструкцията, върху която е изградена Системата за латерално мислене. Усвояването им е много важно. Между другото, може да разгледате и публикациите ми на страницата на “Училище за идеи” в Детски сайт на библиотека “Родина”. Има мост към нея – Клубове по мислене, изписано е на заглавната страница на този сайт.
* Откъсите са от готовото за печат, второ издание на книгата ми “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище” ( Лаген, 2005 г.
