Или капанът на балотажа със седемте процента.
Акад. Петър Иванов
На 1 ноември България ще избере държавен глава, зад когото стоят едва 7-8% от нацията. Какъв обединител е човек, когото 14 от всеки 15 българи не го искат и го презират?
Първият тур на президентските избори приключи и политическата мъгла започна да се вдига, за да разкрие една уродлива математическа реалност. Докато партийните щабове на др. Илияна Йотова и на уволненият за корупция подуправител на БНБ Андрей Гюров пресмятат тънките си деструктивни сметки за балотажа на 1 ноември, никой от тях не смее да изрече на глас чудовищната истина, че следващият обитател на „Дондуков“ 2 ще бъде най-самотният и нелегитимен президент в световната история за всички времена.
:МАТЕМАТИКАТА НА АБСУРДА: 1 от 15
При рекордното историческо дъно от едва 23% избирателна активност, до урните отидоха около 1,5 милиона българи от общо 6,5 милиона с право на глас. Прогнозите за балотажа сочат, че кандидатът на „Прогресивна България“ вероятно ще спечели вота с подкрепа от около 32% до 35% от гласувалите. Когато изчислим тези 35% от общите 23% активност, получаваме чистата, зловеща цифра: Бъдещият президент на Република България ще бъде избран с реалните гласове на едва 7% до 8% от българските граждани. Преведено на езика на здравия разум, това означава, че 13 или 14 от всеки 15 българи не искат този президент, не го приемат и просто са се отказали да го изберат с гласа си. Няма прецедент в световната политическа история – и със сигурност няма такъв и в рамките на Европейския съюз – при който директно избран от народа държавен глава да стъпи в длъжност с подкрепата на едва 1/14 част от нацията.
КОНСТИТУЦИОНЕН КОМФОРТ СРЕЩУ ПСИХОЛОГИЧЕССКА СМЪРТ
Разбира се, юристите веднага ще извадят Конституцията, за да ни успокоят. На втория тур българският основен закон не предвижда минимален праг за активност – печели този, който събере повече гласове, дори ако в залата на секциите влязат само роднините на кандидата – само леля му и баба му.
Но тук идва голямата диагноза на нашето агонизиращо общество. По Конституция президентът е длъжен да „олицетворява единството на нацията“. Как се олицетворява единство с 7% одобрение? От гледна точка на социалната психология, такъв лидер е институционално кастриран още преди да е положил клетва. Той няма да има моралната тежест да бъде арбитър в кризи, да налага вето върху лобистки закони или да прави обръщения към народа, защото в момента, в който застане пред камерите, 93% от хората пред екраните ще си кажат: „Този мен не ме представлява“.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ БЛОКАЖ НА „ДОНДУКОВ“ 2
Изборът на Андрей Гюров при тези условия ще бъде пирова победа. Той ще влезе в президентството не на плещите на народната любов и народното доверие, а през задната врата, оставена отворена от масовото отвращение. Този кадър, разглеждан от критиците като административно лице с минали казуси около корупционни скандали и уволнения в БНБ, ще се изправи срещу една напълно враждебна или безразлична обществена среда. Когато зад гърба ти стоят само твърди партийни ядра и купен вот, ти не си държавник – ти си заложник на статуквото, което те е монтирало на поста. Това е пълният триумф на политическото отчуждение в България.
ПРАЗНИТЕ СЕКЦИИ РОДИХА ДЪРЖАВЕН „ГЛАВА ФАНТОМ”
Ние вече нямаме република с парламентарно или президентско управление – ние имаме държава под окупацията на алчно и просто малцинство, в която мнозинството е избрало бавната си, пасивна и доброволна смърт на апатията и примирението. Ужасът не е в това, че политиците са чак толкова загубени и лоши, пенсионерката Йотова знае френски, пък Гюров е бил във Виена. Ужасът е, че свикнахме да ни управляват хора, които нямат правото дори да ни представляват, те могат да представляват само инициативните си комитети и роднините си.
Източник: Petar Ivanov, Фейсбук
