ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ ПОПУЛИЗМЪТ ДА НИ ПРИСПИ

популизмът
Време за четене: 6 минути

Историята доказва, че човешкият род винаги е живял с мечти за бъдещето. За „светлото”, „справедливото”, „божественото” бъдеще. Така са се „раждали” и политическите суперлидери, чиято единствена задача – винаги, и независимо от напредъка на науката и на технологиите, е била да убеждават останалите в съществуването на „добро” и „зло”, на роби и господари, на богати и бедни. Трябва да признаем, че човешката природа е ненаситна, когато очакванията са свързани с това някой да ни убеждава в състоятелността на неговото собствено въбражение. И очаквано – най-харесван е сюжета, свързан с битката против Злото и чийто край може да оприличим c “Ода на доброто”. Да не забравяме, че всички обичаме приказки с щастлив край – като в детството.

Но също като в приказкитне, не винаги в живота Злото може да ни заобиколи. При популистите такава възможност се отхвърля, ако им повярваш и позволиш еуфорията от „светлото бъдеще” да отбие всеки буреносен облак. Те умеят да откъснат от реалността най-лековерните, но и онези, които очакват друг да им свърши работата. Достатъчно ще е също, ако несвършеното от популистите се представя като „вина” на другите. Обикновено това е тяхната първа стъпка в предизборно време – да оневинят себе си, провъзгласявайки се за суперзвезди и „натопявайки” другарчето. Такава е най-често срещаната тактика. И когато отсреща системни партии се оставят да ги повлекат по същото нанадолнище и със същите „изразни” средства, остава много малко за извървяване до ….края на политическата писта. И накрая да се окаже, че хората са проспали неменуемото, осланяйки се на нечие популистко „вдъхновение”.

А неменуемото е натрупването на неразрешени проблеми. Трябва да признаем, че въпреки гръмогласното говорене за такива проблеми като тези, свързани с климата, човечеството не демонстрира кой знае какво справяне с климатичните изменения. Засега решаването им се свързва с редуциране на традиционни от векове дейности като извличането на подземни богатства или с преборването на последствията от разкъсването на озоновия слой. На не особено внимание се радва повишаването на температурата и необичайните проявления на сезонните характеристики в различните части на света. Докато в същото време огромни земни територии стават необитаеми. Изоставени от националните си правителства, хората предпочитат да ги напуснат.

Но не само климатичните промени са причина за миграцията. Миграционният процес, на който сме свидетели през последните години се захранва и поради икономически, и политически причини. Дали в резултат на „Арабска пролет” или на други протестни движения, но през последните петнайсетина година сме свидетели на безпрецедентно повишаване на политическата и на гражданската активност. А след свалянето на редица дългогодишни диктатори и авторитарни режими, очакванията бяха за една нормална политическа средa, но според експертите това не се случи. Преходът към стабилна демокрация в световен мащаб се оказа дълъг. Нестабилността и религиозното разделение провокираха регионални конфликти и граждански войни. А в много случаи липсата на единен център на власт и въобще на законна власт, провокира миграционния процес от бягащи хора, които заляха Европа.Въпреки прогласяването на целенасочена политика от страна на Европейския съюз, усеща се колебанието дали политиките в тази насока дават така очакваните резултати. И не е ли по-добре за самите мигранти да се върнат по родните си места, където с оказване на методическа помощ на техните правителства в рамките на ООН-е, както и с икономическата помощ на ЕС и на САЩ, да се даде шанс на държавите им, и на тях като граждани.

Изглежда, че животът на Земята не се е променил много. Бедни държави винаги е имало и те като че ли завинаги остават в периферията – като бедни, а богатите – все така богати. На този фон възниква въпроса за смисъла от съществуването на световни и международни институции като ООН, например. И друг път съм писала с неодобрение по темата как тази световна организация реализира правомощията си, предвид прокламираните ценности. Дали от загубата на авторитет или заради целенасочено неефективно прилагане на формите на влияние, през последните десетилетия, същото ООН-е, не успява да се наложи по отношение на мегадържави като Китай, или – на диктатури като Северна Корея, а особено днес – и на авторитарните режими, като този на Путин в Русия. Нещо повече, наблюдава се двоен аршин и нагласи за продължаване на политиката от 90-те години, когато либералната демокрация в лицето на Запада наложи „диалога с врага” като начин за промяна на политическия модел. Видяхме до какво доведе този подход към Русия и как Кремъл се възползва от него, докато Путин се правеше да “демократ” .

Днешното време е време на тревожни очаквания. В 21 век – на крачки от България, се води най-античовешката война. Война, която се цели в геноцида на един народ и в унищожаването на една суверенна държава. Трябва ли и ние да се присъединим към онези, за които понятия като родина, отечество, национална държава не означават нищо? Европа е преживяла неведнъж риска да бъде заличена, но тя винаги се е изправяла, защото болшинството от народите са били на страната на Доброто и на Мира. Днес епицентърът на развилнялото се Зло е в Украйна. Война, която като че ли никой не иска да спре. Ще се превърне ли тя в метафора на „залеза на Европа”, в която всички уж помагат на Мира, а краят на войната не се вижда. Затова днес много украинци се питат:”Не бяхме ли много наивни, когато през 1994 година се доверихме на авторитета на САЩ и се отказахме от ядрените оръжия? Ако сега ние разполагахме с тях, Русия едва ли щеше да посмее да ни нападне?”

Нека колективният Запад си припомни това. Европа не трябва да се оставя в лапите на популизма, който през последните години се промъква чрез проявленията на глобализма, крие много опасности и съществува риска да ни върне в миналото, т.е. във времето на илюзиите, свързани със „светлото бъдеще”. Защото какво е популизмът, ако не – прекомерен оптимизъм, който не оставя след себе си никакви белези на успешно свършена работа. Европа трябва да се спаси от прекомерния оптимизъм на популистите, че днешните проблеми са лесно преодолими. Не са, докато Злото не бъде ясно и категорично идентифицирано и всеки европейски гражданин разбере, че бъдещето на Европа не е научнофантастичен филм, и на Земята – също. И в него няма нищо, и не бива да има нищо, което не се основава на науката. Да не забравяме, че в бъдеще човекът ще продължи да развива и да разполага с най-невероятните научни инструменти и с изкуствен интелект, създаден от самия него. Животът на планетата ни ще се промени много, но междувременно трябва да положим усилия и да опазим онези общочовешки ценности, които историята е вкопала в темелите на оцеляването на света. И защото днес, Хаосът е на път да завладее Европа. Тази Европа, която – да не забравяме, винаги е била „вулкан”. А заспалите вулкани един ден се събуждат… Ще позволим ли популизмът да приспи Европа и тя да пропусне как „лавата” напуска кратера?

error: Свържете се с автора за разрешение!!