На тези мераци аз гледам като на пореден опит обществото да бъде върнато към едно отминало време, когато то много лесно можеше да бъде подведено от “експертизата” им. Мисля, че голяма част от българите вече са разбрали, че много често тези тинк-танк “мозъчни” центрове целенасочено работят върху това да превърнат клюките и слуховете – някои, от които нарочно спуснати, в предизвикателство за провокиране на негативизъм в обществото. А за тяхната крайна цел никак не е трудно да се досетим, че е поръчана и представяна като спонтанно гражданско недоволство срещу институциите и управлението. ”А най-голямото падение бе, когато пишман опозиционери започнаха да ползват като опозиционни аргументи дрисъците на лице, укрило се от правосъдието”, по думите на евродепутата Александър Йорданов. В центъра на тoзи така познат опит за пренасочване на общественото внимание са въпросните тинк-танк центрове, НПО-та и хибридни медии. Публична тайна е, че те са финансирани или частно, или от опозиционни партии. Това им отнема възможносттта да са независими и надпартийни. Напротив, лесно са разпознаваеми по принадлежността си към определена партийна идеология или че представляват задкулисни и олигархични интереси.
Поради тази причина аз отдавна не гледам на тези тинк-танк центрове като на източници единствено на експертно мнение и на идеи. Тези, които имам предвид всъщност са центрове за т.н. ръководена политизация на обществото – опозиционна и с определена антиправителствена насоченост. Достатъчен е само един пример от последните месеци – “дрисъците на лице, укрило се от правосъдието”. Когато тези “дрисъци” се използват от “баш опозиционери” и паралелните им тинк-танк говорители, това вече е твърде обидно за едно общество от края на второто десетилетия на 21 век, преживяващо кризата COVID-19. Недостойно е баш анализатори да пробутват като ценност “откровенията” на един преследван от закона олигарх, като подкопават общественото доверие към демократичните институции и правовата държава. Човек с 18 обвинения, който се укрива в друга държава и разиграва телевизионен театър, те искат да го превърнат в основна тема на тяхното опозиционно говорене.
Коментарът на Смилов в Дойче Веле, представен като приказка за Али Баба е само един пример, който илюстрира казаното от мен до тук. Какво означава управляващите да представят контраверсия на “откровенията” на Божков? Вярно е, че всеки е невинен до произнасяне на съда, но това лице предпочита да бяга от закона. А що се отнася до “достоверността” на събитията, които напоследък той поднася с включванията си от задграничното си местообитание, би могъл да го докаже в съда и да предостави съответните факти и доказателства на българските правоохранителни и правораздавателни органи. Така е редно и не е логично правителството или управляващите да представят контраверсия на нещо, което един беглец от закона и с 18 обвинения, се опитва да представя пред обществото като негова истина.
Въпросният случай и опитите на баш анализатори, принадлежащи към опозиционни тинк-танк центрове и които използват хибридни медии за влияние, само потвърждават моето убеждение, че те вместо да рационализират политическия процес с експертиза и предложения, определено се явяват проводници на конкретни частни или политически интереси, както и на задкулисни домогвания. Превръщат се в инструмент за влияние, изпълнявайки волята на тези, които ги финансират. Това ги прави все по-зависими и политизирани. Докато в самото им възникване тинк-танковете са били замислени дейността им да е свързана най-вече с обявяването на факти и с предлагането на идеи. Моите изводи обаче стигат по-далече – вместо да обясняват действитлността, в български условия те се целят в това да объркат представите и възприятията за нея. Превърнали са се в центрове за т.н ръководена политизация в желаната посока чрез формирането на неверни представи за действителността и объркана ценностна ориентация, щом истинските демократични ценности може да бъдат подменени с “откровенията” на беглец от закона. Това няма как да не оставя у нас усещането за хибридния характер на тези мозъчни центрове и че те не защитават обществения интерес, а нечий чaстен, партиен или на задкулисието.
