ЧОВЕК САМ ТВОРИ СЕБЕ СИ

от радев лидер не става
Време за четене: 4 минути

Или става ли от Радев лидер

Предупреждавам ви, че моето разбиране за лидер е, че той трябва да се роди като такъв. С времето, а то започва още от детството, има едно пренастройване на съзнанието. То е свързано с енергията да съвместяваш повече неща, които искаш да свършиш. Поставяш си повече цели, за да ти се наложи да комбинираш усилия и ум. Странно е нали, защото изглежда, че казаното до тук няма нищо общо с лидерството. Но не е така, тъй като е многоважно да се научите да провокирате креативността у себе си. А тя е най-сигурната предпоставка, за привличане на други хора. Креативността ражда идеи, а само чрез тях можете да откриете съмишленици, да спечелите доверието им и да ги поведете, като продължите заедно.

Първото, което трябва да постигнете, за да привлечете нечий интерес е да напусните категорията на средностатистичния човек. Имам предвид преобладаващото число хора, които са изпълнителни и можещи, получават доверието на околните. Вие трябва да сте още едно ниво над тях. Аз ще добавя към най-популярното разбиране за лидер – управлява, ръководи, командва, още и креативен, защото моето разбиране за лидерство е по-близо до онова на Хенри Милър: ”Eдинственият начин, по който някой може да ни води, е като ни възвърне вярата, че можем сами да се направляваме.” Според него, днес лидерът не просто мотивира и води хората, а артикулира доверие като „им възвръща вярата, че могат сами да водят себе си.”

Сигурно се питате защо съм решила да пиша за лидерството, опитвайки се директно да ви въведа в сърцевината на ценностното ми разбиране за него? Защото имам силно усещане за още една заблуда, която вече се върти в медийното публично пространство. Помните ли как и защо толкова много хора бяха подведени относно кандидатурата на Радев за президент? Човекът просто го нямаше! Личността я нямаше! Политикът го нямаше! Кандидатът за държавен глава го нямаше! За него се пишеше и се прожектирали някакви филмчета, а на бабите раздавали картички с неговия лик. Политолози–трубадури пресъздаваха вируалния му образ, и както винаги – никой не питаше и не искаше да мисли! В същото време той се появяваше мълчаливо в репортажи от предизборната кампания, а за първи път го чухме да говори в дебата със Цачева. Но за мен това беше достатъчно, за да реша да не гласувам за него и да предвидя всичко това, което се случи и продължава да се случва в мандата му.

Аз пиша, за да обяснявам нещата – онези неща, които са отвъд видимото. Помага ми проницателността, с която наблюдавам обществено-политическия живот. Правя го от вече десетилетия и казвам, че никога не съм се излъгала. Минах през периоди в моя живот, които ми помогнаха да изуча “паяжината” и да разпознавам “паяците”, които я плетат. И да ви кажа, не се чувствам никак комфортно, защото е почти като да виждаш с “рентгенови очи”. Истината е, че обществените нагласи на българските граждани са поставени под постоянна заплаха от недобросъвестни “политици”, “политолози” и “социолози”. Малко от тях са достойни да се наричат така. Тези в кавичките съществуват, за да дават шанс на бездарни хорица, които по-късно да бъдат използвани като „кукли на конци”.

Според Жан Пол Сартър “човек сам твори себе си”. По същата логика би трябвало да е вярно, че лидер сам твори себе си. Без съмнение, трябва да е така, докато останалите те разпознаят и те последват. Но в българската традиция не е така. Та коя заблуда имах предвид? Онази, която е част от сценария за въздигане политическия рейтинг на Радев и която да ни внуши някаква негова нова роля – “лидер на опозицията”. Това вече го чух като опорна точка от няколко дворцови коментатори. Дискурсът в говоренето им следва предварително визуализираната по сценария картина. Eдни хора организират други хора, които в точно определен момент трябва да излязат на сцената, т.е. пред президентството, за да защитят Радев от прокуратурата!? И върху тази основа започва да се артикулира и наслагва неговата лидерска роля. Визуализират се връзки като нишки от “паяжината”, наречена режисиран сценарий. Иначе няма как да повярваме в “истинността” на подобно внушение. Бил лидер на опозицията! Коя опозиция? На площада се виждат само футболни агитки и провокативни ултраси. И да, навярно има и опозиция – от стотина човека, все познати лица от всички протести.

И как от президент се става лидер по български? Започва се с високо вдигнат юмрук, както навремето са правили партизанските командири. После се държиш като истински “народен трибун”, крещейки наизустени слогани или фрази на други кандидати за политическа слава. Няма избор по отношение на тях, защото “няма ляво/дясно, русофоби/русофили, американофоби/американофили…” Идва ред на бойната комунистическа лексика: ”Прокуратурата е мафия! Мутри, вън!” Слушат го нормалните българи и се питат: ”Затова ли извървяхме три десетилетия? Този човек в кой свят живее? Той президент ли е или главатар на някоя банда?“ Усещането е, че мафиотският и мутренски стил са завладяли една от демократичните институции на държавата. Няма го оня дух на предишните президенти. А и никой от тях не допусна подобно поведение и такъв нецензурен институционален език. Това е не просто притеснително, това е опасно и недопустимо от гледна точка на конституцията.

От Радев лидер не става, защото лидерите осъзнават, че човек е такъв, каквито са мислите му. Той с тези мисли няма как да лидира. Като кандидат за президент хората са го подкрепили, защото не го познаваха. И тъй като мнението не е константна величина, онези два милиона, с които той обича да се хвали, са се свили вероятно до двеста хиляди. Впечатленията направляват мнението, а впечатленията от Радев никак не са добри. Той имаше шанса да бъде президент на една достайна нация, каквато е българската. Да си нейн обединител е ценностен критерий за привързаност към род, родина и традиции. Лидерството на един президент преминава непременно през идеята на чл. 92 (1), т.е. той трябва да изразява единството на нацията, а не да я разединява и противопоставя. Затова се надявам, че КС ще рамкира в тълкувателното решение по искането за чл. 103 ясно и точно в кои случаи президентът е в нарушение на конституцията. И най-важното – противоречие ли е, ако президенството се е превърнало в партийно-политически център, а президентът разделя и противопоставя нацията.

error: Свържете се с автора за разрешение!!