Украйна и света очакват трудни времена
Роман Лехнюк, Zahid.net
Един от основните бестселъри на украинския книжен пазар през миналата година е книгата „Колония“** на Макс Кидрук – първи том от трилогията „Новите тъмни векове“. Жанрът му се определя като фентъзи, а събитията се развиват през 2141 година. Въпреки това, внимателният прочит на света от средата на 22-ри век предизвиква повтарящо се усещане за дежавю: проблемите, описани от Кидрук, въпреки известна разлика в пейзажа, са много сходни с настоящите. И тези, които доведоха света до ръба на катастрофата преди почти век – популизмът, кризата на установените институции и морални ценности, съзнателното или несъзнателно съучастие със злото и т.н. Индивидуалните проблясъци на оптимизъм – като дългоочакваното и дългоочаквано отпускане на финансова и военна помощ за Украйна от американските законодатели – не трябва да замъгляват по-широката, доста мрачна картина.
Светът, поне неговата най-развита и демократична част, днес стои объркано на кръстопът. Кръстопът, който условният Запад намери там, където прав аутобан чакаше „светлото бъдеще“ на „края на историята“. Не за първа година САЩ и Европа стават жертви на собствения си прекомерен оптимизъм, породен от победата в Студената война и краха на комунизма. Въпреки че самият Франсис Фукуяма отдавна се отказа от прословутата си теза, много държавници и обикновени граждани продължават да вярват в илюзии.
Атаките от 11 септември 2001 г. и много други терористични атаки, политиката на Китай, КНДР, Иран или Русия, насочена към подкопаване на съществуващия международен ред, и накрая, руската агресия срещу Украйна, всичко това показва безсмислието на надеждите за глобалната победа на демокрацията, свободния пазар и свързаните с тях явления. Напротив, силата и влиянието на това, което Джордж У. Буш нарече „оста на злото“, само нараства, причинявайки хаос по целия свят.
Това породи несигурност и объркване на Запад – когато „Титаник“ на оптимизма многократно се блъска в айсбергите на реалността. Както през 30-те години на миналия век, Западът вярва, че е по-добре да преговаря с диктаторите, отколкото да им се противопоставя. Това „умиротворяване“ ще помогне да се запази светът в рамките на нормата и да се предотврати катастрофа. Излишно е да казвам как завърши преди повече от 80 години.
Един от днешните фундаментални проблеми е страхът от признаването на много остарялата, „непрогресивна“ идея, че в света има зло. Не само полутонове, не само постистина, където всеки е прав и всеки трябва да бъде разбран. И политически режими, общества и конкретни актьори, които се стремят да разрушават и убиват – и всички западни постмодерни игри са само за тях. Първата стъпка към успешната съпротива на злото е да го наричаме с правилното му име, а не да се страхуваме от неприятната истина. Европа разбра твърде късно, че въпреки цялото успокоение Хитлер и нацистите бяха въплъщение на злото. Що се отнася до комунистическия тип тоталитаризъм, не всеки иска да го разбере и сега.
Един от страничните ефекти на фаталния оптимизъм от 90-те и началото на 2000-те години и същевременно една от причините за честата невъзможност да се посрещнат настоящите предизвикателства е убеждението, че времето на така наречените „големи идеи“ е отминало . Че в глобализирания и мултикултурен свят на 21 век няма място за такива атавизми като национализъм, национална държава, големи исторически наративи – да не говорим за други. Украинците всеки ден се убеждават от собствен опит, че това не е така. Че когато се изправиш лице в лице със злото, всички красиви прогресивни понятия губят своето очарование и блясък, отстъпвайки място на такива „немодни“ понятия като нация, патриотизъм, Родина.
30-те години на миналия век са също време на упадък на водещите идеи за либерализъм и демокрация на Запад, когато политическите и икономическите трудности изкушават мнозина да следват пътя на комунизма, нацизма или фашизма, които предлагат прости решения на сложни проблеми и красиво алтернативно бъдеще . В този случай отклонението от традиционните основи се превърна в катастрофа. В 21-ви век все още има шанс да не се заблудите напълно и да избегнете трагедия, която в някои отношения е нова, а в други толкова позната. Особено след като расизмът, ислямският фундаментализъм на режима на аятолаха или комунистическият експанзионизъм на Китай и КНДР дори не рисуват небесни образи. Просто трябва да се осмелите да ги наречете с истинската им същност – зли, а не алтернативна гледна точка, която трябва да се уважава.
Друг проблем на днешното време, породен от объркване и несигурност, е вярата, че някак си ситуацията ще се промени към по-добро. Или че включването на Китай в глобалната пазарна икономика ще има положителен ефект върху неговия политически режим, или че замяната на Путин с някакъв либерален опозиционер (след смъртта на Навални е трудно да се избере дори конвенционална фигура за тази напълно нереалистична роля ) ще промени руската държава и общество към по-добро. В украинския случай имаме работа с вярата в Deus ex machina – че сега някаква божествена сила под формата или на САЩ, които най-накрая ще се събудят от сън, или под формата на конкретни F-16 или ATACMS, ще дойде на помощ и се справи с езичниците. Реалността е, че само дълга борба и морална и физическа издръжливост могат да обещаят успех.
До болка познат сюжет от миналото е упадъкът на международните институции, предназначени да поддържат реда в света. Могат да се цитират много примери за неефективност, лицемерие и безсмислие на всички ООН, ОССЕ и други ПАСЕ и международни Червени кръстове, където декларираните ценности рядко имат нещо общо с практиката. Съдбата на междувоенното Общество на нациите, предшественика на ООН, беше подобна. Лишена от авторитет, реални лостове за влияние, а често и от желание, Лигата се оказва напълно неспособна да „придума” навреме Германия, Япония или Италия и да предотврати приближаването на Втората световна война. Това не означава, че не са необходими международни организации. Но без значителни реформи, включително лишаване на Русия и Китай от местата им в Съвета за сигурност на ООН, цялата сегашна система ще остане неефективна.
Всичко това не означава, че настоящите тревожни и откровено опасни тенденции непременно трябва да завършат с нова глобална катастрофа. Могат, но не са длъжни. За да не се случи това, трябва да познавате и разбирате миналото. Очевидно няма две еднакви ситуации. Но приликите съществуват и отхвърлянето им би било проява на късогледство, самочувствие и гордост. Историята учи само тези, които са готови да приемат нейните уроци.
Можете да пишете отново и отново за дъговидното бъдеще на човечеството, за триумфите на Просвещението и Хомо Деус – божественият човек. Подобни книги дори имат значителни тиражи и правят авторите си суперзвезди. Но мечтите за по-добро бъдеще на човечеството не бива да крият една много важна истина. Тази човешка природа, въпреки цялото научно и технологично развитие, като цяло е непроменена. Има и добро, и зло. И последното не е изчезнало от нашия свят, колкото и да се убеждаваме в това. Признаването на това е първата стъпка към избягване на бедствие. Да се съпротивляваш на злото, а не да се опитваш да го умилостивиш или разбереш, е следващият етап. Третото е да запомните какво се случва в обратния случай. И тогава има шанс новите тъмни векове, новият „залез на Европа“ да останат просто заплашителни буреносни облаци, този епицентър този път да ни заобиколи.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Новi темнi вiки. Україну та світ чекають важкі часи. Роман Лехнюк, Zahid.net
**В края на 2022 г. излезе романът „Колония“ на украинския писател Макс Кидрук. Действието в него се развива през 22 век на Земята и на Марс, където хората успяват да се заселят, но внезапно към старите, все още земни проблеми се добавя неочаквана опасност. Кидрук е един от най-известните украински автори на нашето време. Преди това той е популярен предимно като автор на технотрилъри – жанр, в който читателят е държан в напрежение предимно от мистериите на съвременната наука. „Колония“ с право може да се нарече научнофантастичен роман. Книгата е първата от поредицата New Dark Ages. Очакват се още два-три тома.
