ТО БИВА, БИВА САМОДЕЙНОСТ…

незнанието
Време за четене: 5 минути

Ignorantia iuris nocet, т.е. незнанието вреди на правото. Не знам дали е незнание, но онова на което днес сме свидетели и което ни се представя като “завръщане на парламентаризма” е по-скоро потъпкване на всякакви процедурни правила и газене на конституцията. Истинско недоумение буди начина, по който новото парламентарно мнозинство в 45-то НС реализира законодателната си дейност – с бързане и като на пожар, без експертна дискусия в подобаващо за целта време и срокове, регламентирани от Венецианската комисия, ОССЕ и други. Това ме провокира да си припомня възможността за контрол върху актовете на парламента от страна на Конституционния съд. Това, което знам е, че и за парламента се прилага чл. 86 от Конституцията, т.е. всичките му актове подлежат на контрол за конституционосъобразност. (чл. 149 „Конституционният съд: 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента”) Целта на този контрол не е формална, а съществена – да не бъде допуснат акт на Народното събрание, който да нарушава Конституцията. Затова и НС има правилник, с който депутатите трябва да се съобразяват. Съществуват и ясно описани регламенти за начина, по който се правят законите и процедурите при тяхното приемане, как да се реализира избора на предлагани и гласувани от парламента кандидатури за заемане на важни позиции в държавата, посочват се срокове за обсъждания и за информирани становища и т.н., предхождащи отделните законодателни решения.

Всяко Народно събрание приема Правилник за дейността си съобразно чл. 73 от Конституцията. Когато със свои актове Народното събрание го нарушава по същество, то нарушава и разпоредбата на въпросния член. В тази връзка е и Решение по к.д. №5 от 2010 година, в което е записано:“Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е източник на конституционното право и заема особено място в системата на източниците на правото. Характерно за него е, че той се приема не в изпълнение на закона, а пряко – в изпълнение на Конституцията (чл. 73 от КРБ). Актовете на държавните органи се приемат на различни равнища на власт, а ПОДНС е акт, който се приема от НС и е стъпил непосредствено на Конституцията.” Всъщност като проучвах темата, стигнах до извода, че КС се произнася само за противоконституционността в актовете на парламента, но не и за нарушения на правилника. Но когато попаднах на решение №7 от 2010 г. и решение №3 от 1995 година, разбрах и друго: „Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е източник на конституционното право…” и „…а от характера на правилника следва, че действията, извършени въз основа на него ….могат да бъдат атакувани само пред КС за установяване на тяхната противоконституционност…”. Вярно е, че така написаната теза не е доразвита от състава на съда, но при наличието на толкова нарушения на Правилника, на които станахме свидетели по време на прякото излъчване на заседанията, бих посъветвала опозицията в лицето на парламентарната група ГЕРБ-СДС да поиска тълкувателно решение, тъй като това рекушира в легитимността на гласуваните законодателните проекти. И защото ако се позовем на цитирания от мен текст, нарушението на Правилника на НС означава освен нарушение на собствените норми, още и на конституционните. Недопустимо е това да се случва в правова държава с върховенство на Конституцията.

Ние видяхме как новото мнозинство ИТН, ДБ, ИМВ, ДПС И БСП галопираха с революционен ентусиазъм, процедурна безпардонност и с юридическа неграмотност по пистата на изборното законодателство. Бързите промени в ИК и начина, по който се обсъждаха и гласуваха в четвъртък “на живо” и почти до полунощ – видимо се случваха при нарушения на правилника на НС, както и в противоречие с изискването за кворум. Още от Търновската конституция се знае, че за да се даде старт на едно парламнетарно заседание е задължително присъствието на 121 депутати, а кворумът за вземане на легитимни решения е ½ плюс един от присъстващите в парламентарната зала и той винаги е изписан на електронното табло. От реакциите на парламентарната група на ГЕРБ-СДС нееднократно сме били свидетели как сигнализират и се противопоставят от парламентарната трибуна за нарушения на Правилника. Но един закон или едно решение за законодателна промяна са легитимни и когато те отговарят на още няколко критерия – да отразяват и да са резултат на повече мнения, което е същност и на плурализма в условията на демокрация, да се спазва процедурата и по изработването им, и при приемането им. Означава, че законопроектът трябва да е събрал достатъчно подкрепа и обществено съгласие след проведени публични обсъждания. Един подготвен нормативен акт включва също както сравнителен анализ на съществуващ опит в други европейски държави, така и оценка на въздействието. На българските граждани трябва да им бъде предварително обяснено колко ще им струва дадената промяна като на данъкоплатци, какъв ще е резултата след нейното влизане в сила, съществува ли риск от посегателство върху нечии права.

Сред гласуваните “на галоп” промени в ИК, е и задължителното гласуване само с машини в секции с над 300 избиратели, а в тези с по-малко от 300 – с хартиена бюлетина. В решение по к. дело №6/2003 г. на Конституционния съд, което е по повод искане на президента Първанов, относно гласуването с чужди карти в парламента има текст, който се отнася до гласуването въобще: “Всяка съвременна представителна система е неразривно свързана с общото и равно избирателно право. Принципът на общото и равно избирателно право непосредствено произтича от народния суверенитет и едновременно с това е форма на неговото проявление.” Казва се още, че при представителната система субективното избирателно право и статусът на гражданина в изборния процес е лично конституционно право и е недопустимо то да бъде упражнено от другиго. Това последното го казвам предвид мераците да бъде въведено гласуване по пощата или електронно, при които рискът избирателното право да не бъде реализирано лично е най-голям.

В споменатото от мен тълкувателно решение се казва също, че неучастието в гласуване е форма на съзнателно самоизключване от участие в политическия процес. Тогава възниква един въпрос – как КС би изтълкувал решението на НС за машинно гласуване като единствен начин за упражняване на конституционно право в секциите над 300 избиратели. Аз вече го определих като законодателен диктат (моята статия “Справедливо законодателство или законодателен диктат”). Защо е законодателен диктат? Защото в това решение се съдържа призумпция за ограничаване избирателното право на големи групи български граждани, които по различни причини и на последните избори са предпочели традиционното гласуване с хартиена бюлетина – 73%. Предполагаемите причини са недоверие към машините, неумение за справяне, неграмотност или слабограмотност, което им пречи да следват стъпките, които им задава машината. Това ще откаже много български граждани да упражнят конституционното си право. А може би и това да е целта? В същото време знаем, че в правовата държава всяко законодателно решение трябва да съдържа по призумпция критерия за справедливост. В случая това означава – на всеки гражданин да му бъде осигурена равна възможност за упражняване на неговото избирателно право, т.е. еднаква за всички – и в секциите с над 300 избиратели той да може да избере да гласува с хартиена бюлетина, ако желае. ПП ГЕРБ трябва още в първия работен ден да внесе искането за тълкувателно решение и КС да се произнесе в кратки срокове.

Мисля, че за повечето от решенията има основания те да бъдат обявени за нелегитимни, тъй като няоки противоречат на конституцията или не отговарят на нито един от изброените по-горе задължителни критерии и са по-скоро проявление на законодателен диктат. Що се отнася до среднощната готовност на Радев да издаде указ за промените в ИК в толкова кратък срок и да бъде публикуван в извънреден брой на Държавен вестник, е тема за друга статия. Но няма как да пропусна, че държавният глава и новите варвари наистина “опраскаха не само Конституцията, но и времето”, както написа председателят на ПГ ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова – вчера беше 30 април, а Държавен вестник вече бе готов с дата 1 май. Защо е това бързане и какви са тези среднощни акции? И аз като Огнян Герджиков бих попитала да не би вулкан да е изригнал? Как може законодател и президент да действат по този начин? Докато очакваме някой да ни отговори, може да се присъединим към професора и да кажем: ”Срам ме е да съм гражданин на държава, която така скандално променя закони. То бива, бива самодейност…” Да, Ignorantia iuris nocet, т.е. незнанието вреди на правото, но мисля, че тук не става дума само за незнание, а за режисирано нагло погазване на конституцията и на правовия ред…. Затова на нарушителите трябва да се търси отговорност.

Р.Р. Бях на десет, когато публикувах в градския вестник моето първо разказче, в което се разказваше за морето и което завършваше така:”Животът е като плисък на вълна, която успява да целуне брега само веднъж…” Струва си да се замислите над това….

error: Свържете се с автора за разрешение!!