„Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. „
На 16 април 1879 година в Търново е приет основния български закон – Първата конституция на България. Преди това – на 10 февруари 1879-та година, е открито първото Учредително народно събрание, a негов председател е Екзарх Антим I. Учредители са 231 народни представители. Двама от тях скоро се оттеглят и затова конституцията е подписана от 229 депутати. Народните представители са от три категории: 92-ма са избрани пряко от народа в съществуващите тогава окръзи, 116 души участват по право и са представители на висшето православно духовенство, както и председатели и членове на съдилищата и на градските съвети, а 21 са назначени от княз Дондуков. В първия етап от работата на събранието до средата на месец март 1879 г. заедно с тях заседават и представители на Южна България, Македония и Одринска Тракия, защото Събранието се разглежда като народно представителство на цялата българска нация, а не само на Княжество България. Избраниците от останалите неосвободени български земи настояват Учредителното събрание да се саморазпусне в знак на протест срещу Берлинския договор. След дебат, депутатите продължават работата си по същество и така те получават шанса сами да изготвят първия български основен закон, т.е. Конституцията.
По думите на Симеон Радев, в Търново се събира „едно събрание на по-известни български дейци, най-подготвени за времето си хора”. Затова и първата българска Конституция, приета на фона на бурен следосвобожденски политически живот, е резултат от ожесточените прения и разпалените речи на депутатите. При обсъждането на проекта се очертават два подхода, чиито привърженици са приемници на идеите на бившите „млади” и „стари” от времето на Възраждането. Те са същите, които в следосвобожденските условия се определят като „либерали” и „консерватори”. Численото преимущество принадлежи на либералите, които с конституционните си идеи застъпват интересите на селяните и на дребните стокопроизводители. Консерваторите – висококултурни особи, придобили образованието си в европейски университети, макар и да представлявали малцинство, изразявали интересите на заможните кръгове в българското общество. Малко по-късно – и едните, и другите ще се организират в първите български политически партии. Всъщност дискусиите между тях по въпроса за българската конституция започват още преди Учредителното събрание, а в неговия ход се доизбистрят основните им идейни схващания за развитието на българското общество и на Княжеството.
Търновската конституция е отражение на либералните политичесски възгледи и в нея са прокарани демократичните идеи на Великата френска революция и либерализма на английския парламентаризъм. В съгласие с Търновската конституция на 17 април 1879 година е свикано и Великото народно събрание, което продължава само един ден. В духа на буржоазнодемократичното разбиране за държавно устройство, Търновската конституция гарантира еднокамерен парламент и всеобщо избирателно право на всички българи от мъжки пол, навършили 21 години. Основният закон осигурява широко местно самоуправление и дава непознати към момента граждански свободи. Конституцията защитава неприкосновеността на личността и собствеността, и формира всички останали юридически предпоставки за европейско развитие. В България пристига княз Александър, за да поеме историческата отговорност за съдбата на младата българска държава, след като вече са създадени всички политически условия за нормален държавен живот.
Из Търновската конституция
57. Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.
67. Правата на собствеността са неприкосновени(…)
69. Всякой поданик на Българското княжество, без изключение, длъжен е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи тегобите(…)
73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежний съд, която вече е добила законова сила(…)
77.Частни писма и частни телеграфни депеши съставят тайна и се броят за неприкосновени(…)
78.Първоначалното обучение е безплатно и задължително за всите поданици на Българското княжество(…)
79.Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите(…)
82. Жителите на Българското княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение.
83.Българските граждани имат право да съставляват дружества без всякакво предварително решение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавний и обществен порядок, на религията и добрите нрави.
Cлед като депутатите са обсъдили и приели един след друг отделните членове на основния закон, председателят на Учредителното събрание Екзарх Антим I казва: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа и за народа.“
