МРЕЖАТА….

мрежата
Време за четене: 5 минути

Но не социалната

“Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на три български лица за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 организации. Правителството на САЩ вярва, че корупцията отслабва върховенството на закона, нанася щети на икономиката и икономическия растеж, подкопава демократичните институции, задълбочава конфликти и лишава невинни граждани от основни човешки права.”(Из Съобщението) Ясно и точно! Но там също ще прочетете и имената на лицата с “мрежите”. Възниква въпроса защо точно сега бе извадена една реалност, за която всички знаем от години. Ще ви отговоря директно – защото никога до сега така нагло една “мрежа” не е демонстрирала не просто близостта си с властта, на което сме свикнали (резултат от неолибералния обществен консенсус), а как се овладява власт през улицата и през служебно правителство. Затова някой трябваше да даде знак, че случващото се не е демокрация.

И в други мои статии (“Олигархията и демокрацията са смъртни врагове“, “Олигархията или демокрацията”), посветени на отношението демокрация-олигархия, не веднъж съм цитирала Вивиан Рединг по повод на онова, което тя каза по време на посещението си преди години в България. Тогава тя беше заместник-председател на ЕК и еврокомисар по правосъдието. Рединг беше много точна: ”Олигархията и демокрацията са смъртни врагове. Те не могат да съществувт заедно….Демокрацията не може да бъде построена върху олигархията от старо време.” Сами разбирате, че дилемата е между олигархията и демокрацията. Когато говорим за олигархията в нейния съвременен смисъл, се сещам за извършената криминална приватизация, когато една група от хора, приближени до отиващата си комунистическа власт, придобиха реална икономическа власт. С годините тя бе преобразувана в реална власт – задкулисна или явна. Това стана възможно с отъркването до партиите до пълното им превземане или чрез създаването на собствени популистки субекти.

През тези тридесет и повече години имената на олигарсите се сменяха по различни причини. Но общото между тях е, че те винаги търсят близост със властта. Винаги са искали да въртят кормилото на всяко управление в желаната от тях посока, но все в името на това да съхранят олигархичния си статус. Напоследък чувате от водещи коментатори да говорят за битка между олигарсите. Не че това не е ставало до сега, но е протичало като скрито подводно течение, което в различни случаи е оставало незабелязано от обществото. Трябва да знаете, че това е естествен процес, който съществува във всяка слабо или силно развита държава. И чуждата, и нашата oлигархия има само един интерес – как да умножава притежавания от нея материален ресурс. За целта олигарсите – явно или скрито, държат на създаването на връзки с управляващите и с персонални фактори в обществено-политическия живот. Това е важно за тях при реализиране на собствените им амбиции да запазят притежаваното, но и да се домогнат до ново преразпределение на икономическите ресурси.

През последните години в публичното пространство се премятат имената на няколко лица, назовавани като олигарси. Имаше и видими по-слаби или по-ярки искри от войната помежду им. Най-ярък пример е сблъсъкът между Пеевски и Прокопиев. Публично се знае, че всеки от тях е конгломерат от сюжетни линии, свързани със собствености – икономически и медийни, както и тинк-танк центрове за обществено влияние в лицето на кръгове от политически коментатори и социолози. Отделни олигарси са свързани и с конкретни политически субекти или се явяват лидери на собствена партия. Такъв е случая с обвиняемия Божков, който тази година регистрира “Българско лято”. Типичен пример за олигархизация на политиката, който факт е една от причините – мнението е мое, която провокира санкцията “Магнитски”. До сега, не че това не го е имало – олигарси да подкрепят и да финансират партии, но го правеха къде не толкова явно, къде тайно. Все пак лобирането, за което ние нямаме закон, не е безплатно.

Да се върнем на казаното от Рединг:”Олигархията и демокрацията са смъртни врагове. Те не могат да съществувт заедно.” Не могат! Защото олигархията руши конституционализма, нанася тежки удари на правовата държава и посяга на разделението на властите. Олигархията притежава много инструменти и зони за влияние. Става дума за завладяване не само на държавата, но и на умовете и нагласите на българските граждани. Амбициите на олигарсите са да разширяват и да засилват възможностите за това въздействие – финансират партии и медии, намесват се с корпоративен вот по време на избори, създават техни НПО-та и т.н. Естествена е реакцията на “отблагодаряване”. При медиите то се изразява в отразяването и в редакционната политика като цяло, в използването им за “промиване на мозъци“ с едностранно отразяване на гледна точка, с информационно “затъмнение” или с препредаване на фалшиви новини.

Олигархичната власт в България има различни форми на проявление. До събитията от последната година коментаторите бяха склонни да говорят за сенчестo и за маскирано участие на олигархията във властта. Но да не забравяме, че голямата цел на олигархията винаги е била как да трансформира икономическата власт в политическa. Сега на хоризонта изгряват едни тридесет милиарда и битката е за тяхното преразпределение. Ключът към тях е кой ще завладее държавата и политическата власт. В момента нещата вървят като по учебник – завладяването на изпълнителната, законодателната и на съдебната власт. По темата започнах да пиша още в началото на 2017-та година. Необходимо е съвсем малко да настроите вашето мислене към близко отминалите и текущите събития. Ако го направите, ще се убедите в достоверността на сюжетните линии в политическия процес през последната една година. Инвазивното поведение на старите комунистически кланове и произлезлите от тях олигархични структури и политичеси субекти потвърждава мераци за блокиране на демокрацията. Аз твърдя, че българският народ успя през тези тридесет години да възприеме духа на eвроатлантическите ценности, демокрацията и правовата държава. Много от тях сега са шокирани от случващото се, свързано със сбърканата представа на сега управляващите за държавност, прозрачност, правов ред, професионализъм и компетентност.

В санкцията “Магнитски” олигархичната реалност бе назована като “Божков и мрежата”. Без съмнение в България има и други олигархични мрежи – най-известните и коментирани са вече споменатите – на Пеевски и на Прокопиев. Известна е и мрежата на Сорос и нейното влияние върху българската политика чрез фондации, НПО-та и добре платени коментатори, разпознаваеми като “соросоиди”. Съществуването на такива мрежи е само една от формите на олигархична власт. И когато изведнъж и нагло най-отпред в битката с корупцията изскачат онези, които най-яко са свързани с нея като типични представители на олигархията или свързани с нея – нещата изглеждат апокалиптични за нормалното човешко мислене. Те да говорят за корупция, извършенa от други, е само начин да маскират себе си като нови лица, борещи се за “промяната”. Всъщност от техните уста подобен дискурс в говоренето им за корупцията звучи познато и банално.

Днес за корупцията продължава да се говори като за усещане. И винаги се използва като предизборен политически хейт. Вербализира се, без да се подкрепя с факти и доказателства – най- вече за да се изведе като причина за “смяна на модела” или “смяна на системата”. С какъв модел? С каква система? Истината е, че става дума за смяна на водещата роля на олигарсите:”ВаШте мутри – вън, наШте мутри – вътре!” Само че този път ставаме свидетели как пред очите ни един олигарх не крие, a демонстрира как се упражнява олигархичен контрол. Започва се с организирането и логистиката на “въстания” за подронване институционалните основи на демокрацията и сваляне на законно избраната власт, участие в избори със собствена партия, влизане във властта през служебно правителство, което явно е част от “мрежата”. А вече знаем, че демокрацията и олигархията не могат да съществуват заедно. Демокрацията съществува дотогава, докато някой не се опита да промени нейните фундаментални ценности. В исторически план винаги настъпват моменти, когато се появява конфликт между различните ценности. Тогава на народа ни се е налагало да избира. Днес нашият избор е между демокрацията и олигархията. Ще позволим ли на “мрежата” да ни победи???

error: Свържете се с автора за разрешение!!