Продължавам с прякото преподаване на мислене в училище. Обещах ви да направя един кратък преглед на моя опит през първата година в Клуба по мислене или в Час по мислене, организиран в българско училище.
Представете си, че вече сме в края на първия учебен срок и сме изучили темите, свързани с природата на мисленето, Модела на дърводелеца, Метода на шестте шапки, седемте мисловни инструмента, както и мисловните навици: Напред и паралелно, Петминутен формат на мислене и Ценности. Затова първият срок приключва с т.н. първи преговор – една методическа единица, чрез която може да се направи обобщение и диагностика на усвоените знания и умения. Темата е подходящ повод да се демонстрират и първите резултати от обучението, като се използва открития урок. На него е желателно да присъстват освен учители,още и родители, общественици и представители на медиите. Аз го правех редовно и така привличах допълнителен интерес, обществена оценка и подкрепа. Присъстващите ще има какво да видят и чуят.
Учителят няма за какво да се безпокои, защото при един добре организиран учебен процес и при спазване на изискванията за опростяване на материала, децата започват свободно да си служат с понятията, речта им е разгъната, стройна и логична, могат да търсят връзки и причинност. Демонстрират социални умения и опит в решаването на проблеми от практически и житейски характер. Времето им е било достатъчно, за да разберат, че латералното (страничното) мислене е мислене с инструменти, с прилагане на методи и техники, т.е. то е съзнателно, ръководено мислене, а не просто спонтанно изразяване на мнение или чувства. В тази връзка, по време на обучението често се налага учителят да прилага подхода на педагогическия “натиск”, за да накара детето да прави коментар “отвън”, подканяйки го по начин, който самата система предлага. Това най-често става с глаголите: приложете …, използвайтe…, нахлупете…, опитайте с… По време на всеки урок се преследва усъвършенстване стила на обучение, без да забравяме, че преподаваме умения за практическо мислене, а не философия на мисленето. Ние не се интересуваме от същината на психическия процес, а от възможностите да накараме ума ни да прави това, което искаме.
Знаeм, че за малките ученици усещането за постижение има голямо значение и затова подбираме подходящи мисловни задачи за упражняване и практикуване. Те са от различен характер – забавни, отвлечени, сериозни и познати. Забавните ни помагат да поддържаме интереса и мотивацията в моменти, когато вниманието отслабва. Отвлечените засягат живота на възрастните и включват реални житейски проблеми. Познатите се отнасят до собствения им живот, живота и поведението на техните съученици, средата, в която живеят или се учат. Сериозните целят да провокират нови посоки в мисленето и в развитието на самото дете. Често ги комбинираме или ги интегрираме неформално със случващото се в училище, или извън него.
Важно е часовете да протичат в строго определените им рамки, а на дисциплината да се гледа като на ценност, без която не можем да постигнем крайната цел. Честото позоваване на проф. Де Боно го издига в очите на децата като авторитет. Бързо заучават казаното от него. За началото на всеки урок може да се подбират цитати за латералното мислене, които имат отношение към поведението и качествата на мислителя или са свързани с принципите на мислене. А всеки час аз започвах с моите думи:”Отново сме в началото на тъмната и гъста гора, наречена мислене. Ще минем край всяко дърво, за да стигнем до поляната, огряна от слънцето, където можем да си пожелаем всичко, което ще промени света, в който живеем.” Тази своеобразна метафора за смисъла на прякото преподаване на мислене в училище, го прави достъпно и привлекателно за практикуване. Часът винаги завършва с изпълнение на “Химн на мислителите”, чийто текст и музика, написах сама. Постигнатото по време на обучението през първия учебен срок дава надеждата, че чрез усвояване на още нови знания и практикуване по-нататък, ще може да се развият у учениците рутинни модели на мислене, изградени върху формални методи и подходи, въведени от професор Едуард де Боно, чрез разработената от него Система за латерално мислене.
