Днес Украйна има най-много основания да не се доверява на “уверения”, „ангажименти” или “потвърждения”, а на сигурни гаранции, че Русия повече няма да посегне на нейния суверенитет и териториална цялост.
Когато през 2022-а година Русия нападна Украйна, мнозина се сетихме за Меморандума от Будапеща 1994 година. Тогава Украйна се отказа от ядрените оръжия, които тя притежтаваше на нейна територия след разпадането на Съветския съюз. Тогава Украйна се довeри на САЩ, Великобритания и Русия. Довери се! И вие ще се убедите в това, след като прочетете текста на Меморандума. Довери се, че въпреки в него не се посочват никакви гаранции. Макар че първоначалният замисъл е такива гаранции да бъдат отразени в документ на Съвета за сигурност на ООН. Но Франция, Великобритания и Китай – по различни причини отказват да сложат подписа си под такъв документ. Затова пък в оригиналния текст ще се сблъскате с многократното повторение на словосъчетания като тези, че страните по Меморандума “потвърждават ангажимента си към Украйна”, „потвърждават задължението си”….И Украйна се доверява на “уверенията”, въпреки настояването в текста да са описани гаранции за зачитане на нейната независимост, суверенитет и съществуващите граници, както и териториалната й цялост и политическа независимост.
В горния контекст и при сегашната международна ситуация, възниква въпроса, ако Украйна разполагаше с ядрено оръжие, дали Русия щеше да посмее да посегне на Крим, после и на части от Източна Украйна, а през 2022-а година – да започне агресивна пълномащабна война върху цялата й територия. Без съмнение, целта на тази агресия е геноцид на украинския народ и унищожаване на украинската инфраструктура осигуряваща икономиката на една от най-големите европейски държави. Ако, ако….Но времето на “ако” остана в историята. Затова пък тези дни темата за ядрените оръжия изплува отново. Спомних си, че когато през 90-те години вървяха публични коментари за въпросния Меморандум, имаше и такива изказвания – каква заплаха била Украйна за …Русия, в случай че остане третата в света ядрена сила. Мисля че преди време прочетох в украинската преса, че не друг, а Байдън – тогава сенатор, се обърнал лично към президента Клинтън с този „аргумент”. Така че ухажването на Русия от Запада не е от днес. Има си дълга история, а част от нейния сюжет бе надеждата на колективния Запад, че в Русия при Путин може да бъде установена демокрация. Всъщност всеки си следваше интереса, докато Путин пишеше собствен сценарий за удовлетворяване на имперските си амбиции. Изграждаше “кордон за сигурност”, превземайки съседни територии и разпалвайки нови огнища на несигурност.
Днес аз бих задала същия въпрос, който зададе бившия германски канцлер Ангела Меркел по време на Мюнхенската конференция през 2015-та година:”Кой би се отказал от ядрените си оръжия, ако знаеше, че един ден някой ще заплаши съществуването на страната му?” Нали не сте изненадани, че днес Франция и Великобритания се оказаха най-активни в името на колективната сигурност на Европа? И ако преди тридесет години Украйна им се довери, заради поети на хартия неясни ангажименти, то сега нещата не опират до благодарности, а до изпълнението на точно определени ангажименти от страна на онези, които преди три десетилетия обезоръжиха Украйна. Обезоръжиха я, докато в същото време Русия подготвяше своя пъклен план, а Европа подценяваше собствената си роля в осигиуряването на европейската отбранителна сигурност и пропускаше сериозността на руската инвазия, свързана с Украйна. За разлика от времето, преди началото на войната в Украйна, днес Европа се опитва да бъде монолитна. Но единството й не е еднозначно. Въпреки че поемането на ангажименти към Украйна вече е процес, въпросът за гаранциите и бъдещия мир не бива да се разглежда различно от пътя към края на войната. Защото става въпрос най-вече за ангажименти към Украйна, поети преди тридесет години. И най-вече, защото Европа се нуждае – както никога досега, от законови действия, а не само от действия, основани на силата. Как ще бъде решен въпроса с войната на Русия в Украйна може да е начало на добра практика – проблемите на войната и на мира да се решават на базата на международния правов ред. Другият вариант е европейските лидери да се подхлъзнат, и случаят с Украйна да създаде такъв прецедент, че и други държави да последват съдбата на Украйна. При това преговорният процес за прекратяване на руско-украинската война изисква активното участие на Украйна и това изключва всяка непремерена агресия при комуникиране на темата. А след 1994-а година, днес Украйна има най-много основания да не се доверява на “уверения”, „ангажименти” или “потвърждения”, а на сигурни гаранции, че Русия повече няма да посегне на нейния суверенитет и териториална цялост.
По-долу ви предлагам текста на Меморандума от Будапеща, във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия, подписан на 5 декември 1994 година. Така най-добре ще прецените какви проблеми остави след себе си този меморандум.
МЕМОРАНДУМ, Будапеща, 1994 г
“Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приветствайки присъединяване на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия като държава без ядрено оръжие, Като се има предвид ангажиментът на Украйна да елиминира всички ядрени оръжия от нейната територия в рамките на определен период от време, като се отбелязват промените в ситуацията със сигурността в световен мащаб, включително края на Студената война, които доведоха до условия за дълбоко съкращаване на ядрените сили. Потвърдете следното:
1. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия потвърждават ангажимента си към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на СССЕ [Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа], да зачитат независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна.
2. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия потвърждават отново задължението си да се въздържат от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна и че никое от техните оръжия никога няма да бъде използвано срещу Украйна освен при самоотбрана или по друг начин в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.
3. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия потвърждават ангажимента си към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на СССЕ, да се въздържат от икономическа принуда, предназначена да подчини на собствения си интерес упражняването от Украйна на правата, присъщи на нейния суверенитет, и по този начин да си осигури предимства от всякакъв вид.
4. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия потвърждават ангажимента си да търсят незабавни действия от Съвета за сигурност на ООН за предоставяне на помощ на Украйна, като държава без ядрено оръжие, страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, ако Украйна стане жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия, в която се използват ядрени оръжия.
5. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия потвърждават, в случая с Украйна, техния ангажимент да не използват ядрени оръжия срещу която и да е държава без ядрено оръжие, страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, освен в случай на нападение срещу тях самите, техните територии или зависими територии, техните въоръжени сили или техните съюзници, от такава държава в асоциация или съюз с държава с ядрено оръжие.
6. Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ще се консултират в случай, че възникне ситуация, която повдига въпрос относно тези ангажименти.
Този Меморандум ще стане приложим след подписването му.
Подписан в четири екземпляра с еднаква валидност на английски, руски и украински език.
Прев. от англ.
Източник: Сайт на Harvard University
