Така тези дни полското списание Newsweek нарече украинския президент Володимир Зеленский и постави снимка на украинския държавния глава на корицата си. Това бе съобщено на сайта на списанието. В публикацията се напомня, че „той беше наричан клоун и популист. Но в трудни времена Володимир Зеленский се оказа герой и държавник“, пише Newsweek. Не е пропусната и първата дама на Украйна – неговата съпруга Елена Зеленская, която въпреки опасността, остава със съпруга си до края. Списанието ги определя като „първата двойка на свободния свят“.
Когато през 2019-та година вървеше предизборната кандидат-президентска кампания, проследявайки я, бях сигурна че той ще е новият президент на Украйна. Eкзитполът, проведен от Киевския международен институт по социология и Фонд “Демократични инициативи”, се оправдаха. За Зеленский гласуваха над 73% , а за Петро Порошенко – три пъти по-малко. Загубата не му попречи пръв да го поздрави и както каза тогава: “Така се прави в демократичните държави”. Нищо, че по време на кампанията нарече Зеленский “котка в торба”, на което той реагира с думите: ”По-добре да съм котка в торба, отколкото вълк в овча кожа”. В моя публикация тогава (“Новият украински президент”) аз попитах, а дали наистина новият президент ще устои на това предизвикателство да започне “да лови мишки”. Защото, въпреки че Зеленский отчете най-важните реформи по времето на Порошенко – за украинския език и положените усилия украинците да пътуват безвизово до страните от Европейския съюз, както и възстановяването на държавата след 2014 година – нейния златен и валутен резерв, армията и държавния бюджет, за него оставаше още много работа за вършене.
Преди да се кандидатира за президент за Зеленский се знаеше, че е популярен актьор, който притежава студио за хумористични предавания и комедийни филми и сериали. Особено популярен беше със сериала “Слуга на народа”, а впоследствие създаде едноименната партия. Във въпросния сериал главният герой, който е учител, става президент на Украйна. Артистичната му кариера бе повод за атаки от опонента му Порошенко, който го обвини в “тотална некомпетентност”. Спомням си, че по време на дебатa, който се проведе на олимпийския стадион и аз го проследих онлайн от началото до края, Порошенко се обърна към избирателите:”Бихте ли се качили в самолет, ако пилотът в кабината е седнал да се понаучи.” Моето лично впечатление още тогава беше, че Володимир Зеленский много бързо беше успял да пренастрои мисленето си и да стъпи професионално върху платформата на политик с проактивно мислене. Говореше с преобладаващ акцент върху вътрешната политика и проблемите, свързани с корупцията и олигархията. Беше категоричен, че “президентът не трябва да е олигарх, а представител на украинския народ”. И даже директно се обърна към Порошенко, че няма да позволи на никого от неговото обкръжение да присъства повече в политиката. На тази му заплаха Порошенко отговори, че президентът “не е палач и съдия, а само създава условия за честен съд”. Това изявление на Зеленский провокира атаките на олигархични кръгове, но самият той също получи обвинения, че е продукт, “качен не на велосипед …” – вероятен намек за ролята на задкулисието. Не беше спестена и гастролната му дейност в Русия, където според опонентите му, в това време “е предпочел да печели от руския бюджет, представяйки Украйна като проститутка в своите шегички”. И тъй като той говореше най-вече за вътрешната политика и това което смята спешно да предприеме като президент, това провокира изказвания около неяснотите, свързани с външната политика на Украйна. Много негови критици се упражняваха по тази тема. Имаше също изявления на народни депутати. А един от тях беше казал, че “няма да позволят (има предвид парламента) на Зеленский „просто така шевельнутся в сторону Российской федерации….но трябва да напомня още, че ние не сме вече тази страна, в която един човек решава всичко…Ако той се опита да ни отклони към другата страна, то това няма да му го позволят нито парламента, нито обществото – бързо ще бъде спрян.”
Днес всичко това е в миналото. Володимир Зеленский наследи много проблеми на фона на война, която от 2014-та година не е спирала. Случващото се днес ни дава основания за два извода. Първият, той е президент на героична нация. Вторият, успял е да реализира един от заявените приоритети – да спечели докрай доверието на украинския народ. Вярно е, че украинците са известни с високия си дух във време на изпитания, но и украинският президент направи много, за да ги виждаме днес сплотени и решени да се бият докрай за земята си, за дома си, за бъдещето на децата си. А тогава, когато той стана президент, течеше петата година на войната. Окупацията на Крим и самопровъзгласилите се ЛНР/ДНР бяха раната, която той трябваше да лекува – в буквалния и в преносния смисъл. Защото тази рана не зарастваше – война в сърцето на Европа, която тя продължи да подценява, загърбвайки факта, че въпреки базирания на правила международен ред, Русия присъединява и окупура чужда територия. Сега вече става ясно, че само да се изразява подкрепа за Украйна не е било достатъчно. Още преди осем години трябваше да се пристъпи към създаването на международна коалиция за предотвратяване на руския натиск върху нея. Защото докато вървяха “сбирките” по спазването на Минските споразумения и заседанията на т.н. “Нормандски формат”, Кремъл е подготвял слеващата серия от пъклените си планове. Без никакво съмнение твърдя, че евроатлантическите партньори на Украйна разчитаха на “пълзящото нормализиране” на руско-украинския конфликт. И ако сега се разчита на същата тази политика, облаците на войната ще надвиснат над Европа с още по-страшна сила. Казвам това, позовавайки се на изказването на Борис Джонсън – премиер-министър на Великобритания, който вчера призова за укрепване на сигурността в евроатлантическия регион и предотвратяване на “пълзящо нормализиране” на руската дейност в Украйна.
Днес е дванадесетият ден от началото на руско-украинската война. Eдин героичен народ спасява майките и децата, докато мъжете от всички възрасти отблъскват агресора, който руши техните градове и села, убива синовете, бащите, братята и сестрите, децата им. Това е тяхната Отечествена война. Войната, в която те вече са победители, защото никой враг не може да посегне на силата на духа им. А докато имат такъв президент, победата им изглежда все по-близка. Те всеки ден виждат и чуват гласа на техния президент, който не пропуска да ги призове:”Скъпи украинци, нашите военни дават достоен отпор на врага върху цялата територия на нашата Украйна! Имаме подкрепа от партньорите. Запазваме спокойствие, подкрепяме се и си помагаме. Вярваме във Въоръжените сили на Украйна!” Който не е разбрал, ще му помогна – той говори в първо лице, множествено число. Той не се отделя от народа си и заедно са едно цяло. Ще кажете, че е война! И ще сте прави, но можете ли да посочите кой от българските президенти би могъл да носи този тежък товар – отговорността за нацията и за земята ни. Има роли, за които човек се готви още от раждането си. И това се разбира в мига, в който животът го изправи пред точно такова предизвикателство като това, пред което са изправени украинският народ и неговият президент.
Напълно заслужено полското списание Newsweek нарече Володимир Зеленский “лидерът на свободния свят”. Хора, свободата и независимостта не са празни думи. Днес украинските граждани доказват, че за тях тези две понятия са ценности, които са готови да защитават и да жертват най-скъпото – живота си. Днес украинците се бият и за нашия свят, който на фона на войната все повече ми изглежда като куклен свят в сравнение с онова, което преживява украинския народ. Този народ винаги е бил обединен, но днес – повече от всякога! Слава Украiни! И “…молете се за нейния Господ!”
