ПРАВИЛОТО НА РАЗУМА Е ИСТИНСКИЯ СУВЕРЕН

истинския суверен
Време за четене: 4 минути

Според Ал Гор – вицепрезидент в администрацията от времето на американския президент Бил Клинтън, “правилото на разума е истинския суверен…” Краткото ми проучване не ми помогна да разбера по какъв повод го е казал. Затова тръгвам от разбирането ми за разума, който е в основата на познавателната ни дейност, a проявленията му са в решенията, които вземаме и в нашето поведение. Това е и начина да си конституира суверена и да се осмисли през категириите за независимост и свобода на избора. На първо четене може да изглежда сложно за разбиране, но между тях има връзка. А какъв избор ще направи всеки от нас зависи от преценката ни, натрупаната мъдрост, умението да мислим, т.е. от разума. Това е определящо и като причина да се чувстваме свободни в себеизразяването. В този контекст и предвид сегашния протест, ми се върти един въпрос – кога човек губи свободата си? И веднага ви отговарям – когато тя върви със социалния инженеринг. Тогава нея я няма. Няма я. Помислете върху това в контекста на протеста.

Вчера чух как един от онези познати ни коментатори, вдъхновени да ни убеждават в “мощността” на протеста, как се опитваше да ни пробута поредното внушение. Долу-горе ставаше въпрос за това, че протестиращите били суверена. Не, те са част от суверена! И тъй като всяка власт произтича от общата воля на суверена, ние даже не знаем дали точно това е така. Дали тези протестиращи са гласували на последните парламентарни избори, а някои като ги гледам навярно даже нямат още право на глас? Доколкото разбирам от тази материя, общата воля в демократичната държава се формира чрез правото на избор, а парламентарните избори са точно такъв избор. Тогава кой има право да иска оставка на правителството? Те, или онези няколко милиона, които не се разпознават в техните действия. Това, че не се излежаваме на площада и не сме актьори в уличен театър, не е основание за нас да се казва, че сме политически пасивни. Нашият избор е правилото на разума, за което говори и Ал Гор. А и ние сме чели конституцията, в която е записано, че никой – група, партия или личност не може да замени суверена, който дава своя вот на избори.

Демокрацията ни научи да казваме “за” и “против”, но принципът е мнозинството да взема окончателното решение. Това в никакъв случай не противоречи на свободата, защото в демократичната държава се съобразяваме и с онези, които са против. Върху тази база се гради и ценностния консенсус в обществото. Иначе няма как да бъдат защитени общата воля и общия интерес. Формирането на общата воля през “за” и “против” не отнема свободата на никой от нас. Общият глас е само оня елемент, който свързва разума и чувствата. Кое ще надделее в едно общество – редът или хаоса, зависи от баланса между тях. Разумът е ред, а редът дава сигурност. Затова българското общество не одобрява и не подкрепя хаоса. Спазването на законите, на което се осланя и реда, са сами по себе си ограничения, но този е единствения начин да живеем в общността. Съобразяването със закона е другото измерение на нашия свободен избор – да ги спазваме или да ги нарушаваме. И нега не забравяме, че при втория вариант винаги посягаме на нечии други права или на нечии други свободи.

Без съмнение, изборите определят субекта на държавната власт, а не протестите или социологическите изследвания. Чрез участието в избори суверенът предава доброволно властта на депутатите. И всеки път техния количествен и качествен състав е различен и така се установява нова власт. Cмисълът на общата воля оттук-нататък е да се следва реда и общите интереси. Да участваш в избори и да протестираш са само два от начините да заявяваме гражданска активност, но те не са единствените. Съществуват много възможности за изразяване на “против”, т.е. да следваш опозиционно поведение. Парламентарно – чрез парламентарната опозиция и извънпарламентарно – като се протестира, пишат се петиции с искания, участва се в стачки, самоорганизираш се в граждански сдружения, предлагаш законодателни инициативи чрез избраниците, които си пратил в парламента, използваш правото си на достъп до информация и я огласяваш публично, ако прецениш, че тя противоречи на обществения интерес, създаваш нова партия и реализираш претенции да си във властта…

България е демократична държава и всеки има право да изразява несъгласие и да протестира колкото иска, но той е длъжен да спазва законите и да не посяга на правата на останалите граждани. Особено в условия на криза, поставянето на ултиматуми като този “Стани ти, да седна аз, а после ще видим!”, не е решение за справяне с предизвикателствата, които ни очакват. Ако съществуват някакви проблеми, те трябва да бъдат ясно формулирани и отнесени към тези, които имат правомощието и задължението да ги решат. Освен протестиращите, които виждаме на жълтите павета има още милиони български граждани, които очакват правителството да реагира адекватно на предизвикателствата, пред които са изправени икономическите субекти и българските граждани. Отговорността е на управляващите, които са конституционно задължени да спазят най-важния демократичен принцип – изборите са формата, в която от общата воля на народа произтича държавната власт. Така е според върховенството на закона, а не според “върховенството” на улицата. И ако трябва в подкрепа на това да цитирам някого, то това ще конституционалиста професор Близнашки: “Радев ни тласка към режим на власт на тълпите”, а така са наричали нацисткия режим в Германия. В правовата държава съществува правов ред, чрез който се остига баланс между върховенството на закона и обществения интерес. Иначе всеки има право да протестира, но ултиматумите, агресията, насилието, посегателството върху правата на другите граждани не е решение. Те могат да ни тласнат единствено към моделите от минал опит…Аз не подкрепям подобно намерение, защото съм за “правилото на разума, (което) е истинския суверен…”

Р.Р. Обещах ви, че след COVID-19 ще сме различни. Това няма как да се случи с плакати и с призиви “Мутри, вън!”, нито с опорни точки. Необходимо е познание и мислене. Само те ще ни помогнат да стигнем до истината и за погледнем в нейното съществуване. Който разбрал, разбрал….

error: Свържете се с автора за разрешение!!