ПП/ДБ са само още едно потвърждение, че всичко, което е плод на политическо инженерство рано или късно колабира. А „Промяната продължава” са един мимолетен проект. Провалът им вече ги води към техния край, както много други подобни преди това. Дори самите те да не го осъзнават, разбират го и го констатират другите. Казвала съм го – който пренебрегва чуждия опит, много скоро се оказва в капана на собствените си предразсъдъци и безпринципен радикализъм. Защо? Защото не е достатъчно сам да се идентифицираш като “промяната” или като „добрите сили”, натрапвайки го вербално на останалите. Съществува баланс в обществените отношения, който ако бъде нарушен, престават да функционират и системите, които правят възможно тяхното нормално съществуване. Ако си политик е задължително да го знаеш. А политиката е модел, в който не всеки заслужава място в нея.
Основната цел на политиката е по принцип да не руши, а да гради. Водещ е респекта към институциите и към държавата като цяло. Негово изражение е фундаменталната идеология на всяка партия. Иначе няма как да се градят здрави обществени връзки. Иначе много скоро разпадът ще се окаже непреодолим. Исторически е потвърдено, че гражданите не издържат дълго на пропаганда, подхранваща единствено илюзии. А през тези две години народът ни се оказа жертва на тоталитарен илюзионизъм. Държавата ни бе парализирана от застой във всички сфери. Само дето едни пари изчезваха на конвейер в неизвестна посока, докато в същото време държавният дълг продължаваше да расте. Демагозите в правителството ни затрупваха с обещания за „светло бъдеще”, докато „промяната” съсипваше държавата ни.
Съсипването на държавата вървеше с подхранването на омраза към политическия опонент за сметка на самофаворизирането. Изваждането на демонични фигури от миналото беше за сплашване, а целта – чисто психологическа. И когато това е с проявления на рецидив върху тялото на демокрацията и правовата държава, нещата вече ставаха опасни. Присъствието на „сенки от миналото” бе напомняне, че нищо не си отива така лесно и всъщност „промяната” не е промяна, а завръщане на „онова” минало. Пропагандата с фалшиви новини, спекулации и лъжи имаше за цел да сее заблуди и да контролира зараждането на каквато и да е протестна реакция от страна на гражданите. А ние вече знаем до какво може да доведе насърчаването на лъжата и на цензурата – до саморазправа, беззаконие и тоталитаризъм.
Политиката е свят на взаимообвързаност, според Робърт Чалдини („Влиянието. Психология на убеждаването”, 2005). В този контекст партиите, които след избори през последните две години успяха да стигнат до парламента, си позволиха недопустимо бездействие по отношение на даденото им от гражданите право – да ги представляват в законодателната власт и в управлението. Вече четири пъти партиите ги предадоха и сега са пред пета възможност – да повторят предишните си грешки или да предпочетат политическия диалог и консенсус около няколко национални цели. Ако те днес осъзнаят чувството за собствената им взаимообвързаност – сигурна съм, че много по-бързо и на по-високо ниво на съгласие, ще успеят да реализират доброволно дадената им от избирателите политическа воля за служене на държавата. А такава роля може да изиграе една конкретна програма с ясно посочени национални цели за постигане в точно определен срок.
Сформирането на експертно правителство е най-подходящия вариант при сега съществуващото обществено разделение. Належащо е победилата политическа сила да поеме инициативата и отговорността за политическия диалог. ГЕРБ/СДС е на ход да трасира подхода и пътя за търсене на съгласие в условията на пълна прозрачност. Очаквано трябва да се стигне до „приемливи отстъпки”, но в никакъв случай – до безпринципни компромиси. Защото много дълбоки кризи и бедствия ни докара „промяната”, за да допуснем това да продължи….безнаказано. Две години застой, а държавата ни бе скована от паралич. Затова много работа трябва да се свърши – и то в спешен порядък. Ще са нужни и гаранции за парламентарна подкрепа на бъдещото експертно правителство. На първо място имам предвид подписването на писмен документ – материално доказателство за поемане на конкретни ангажименти. Защото не трябва да се забравя, че българската демокрация и българският парламентаризъм бяха дълбоко уязвени – по най-брутален и нагъл начин по време на управлението на „Промяната” и на служебните правителства на Радев. Ще са нужни политическо лидерство, но и време, за да върнем държавата в нормалния коловоз на евроатлантическото й развитие. Колкото по-бързо се сбогуваме с “промяната”, толкова по-бързо ще се измъкнем от блатото….
