23 октомври 1956 година…. Хиляди протестиращи в Будапеща искат изтеглянето на съветските войски от Унгария, което предизвиква бунт в цялата страна. Протестиращите скандират: „Руснаци, прибирайте се вкъщи“! Градът е под обстрел от артилерия, пехота и множество бронирани дивизии. Артилерия обстрелва Будапеща, а 1500 руски танка влизат в столицата. Унгарските войски бързо са победени. Но жителите на Будапеща се борят героично: уличните боеве бушуват, а цивилните атакуват танкове зад барикади и от сградите. Кръв се лее. В рамките на часове градът е окупиран, стратегическите точки са под контрол и комуникациите са прекъснати. На 4 ноември съветските бронирани сили прекратяват „унгарската контрареволюция“. Човешките жертви на тази унгарска трагедия се оценяват на между 1800 и 2000 души, убити в Будапеща.
26 октомври 1989 година. Работници демонтират комунистическа червена петолъчка от сградата на фабрика в Будапеща. На организираните протести гражданите скандират: „Мразим комунистите”. Това се случва три дни след като Унгария се обявява за демократична република след 40 години комунистическа диктатура, подкрепяна от СССР. Преди това – през април, започва изтеглянето на съветските войници от Унгария. Към онзи момент брoят им в страната е около 65 000, но в сила влиза план за драстичното намаляване на съветското военно присъствие, като окончателното им напускане е през юни 1989-та. С промяната в Унгария към свобода през 1989-та година хиляди източногерманци започват да пътуват към Унгария, в която имат право да пътуват. През Унгария те бягат в Австрия, а сред тях са и около 600 – участници във фестивала „Паневропейски пикник”. Пресичането на границата, което е разрешено от Унгария, предизвиква съпротивата на източногерманското правителство, което обявява, че нейните граждани били „съблазнени и им е платено да емигрират, за да клеветят нашата държава”. В контекста на горното, Унгария дава поредния пример като антикомунистически лидер в Източна Европа във връзка с последващото падане на комунистическите режими.
На фона на назряващите промени в Източна Европа, през 1988-а година Виктор Орбан основава партията „Млади демократи“, която впоследствие става „Фидес” . През 1989 г. Орбан е този, който се застъпва за демократични избори в Унгария и изтегляне на съветските войски от страната. След това е избиран няколко пъти в унгарския парламент. Във времето партията му постепенно се отклонява от либералните принципи към дясно-консервативни. През 1998 г. „Фидес” печели парламентарните избори и Виктор Орбан става най-младият министър-председател в историята на Унгария през последните десетилетия. По време на неговото управление Унгария става член на НАТО (1999 г.) Орбан и екипът му провеждат реформи, които имат положителен ефект върху страната и обществото, както и върху живота на хората. През 2002 г. обаче партията му губи изборите и дълго време остава на второстепенни позиции. Виктор Орбан нарича завръщането си на власт през 2010 г. електорална „революция“ и обещава да „сложи край на бедността“. Когато Орбан отново оглавява правителството през 2014 г., той си поставя за цел да изгради „неолиберална демокрация“ в Унгария. На практика е имало дискриминация срещу малцинствата, злоупотреба с демокрацията и ограничения на свободата на словото. През 2021 г. международната организация „Репортери без граници“ го включва в списъка на националните лидери, които се считат за „врагове на пресата“.
Ако първият мандат на Виктор Орбан като министър-председател на Унгария беше изцяло посветен на реформи, то последвалите му мандати доведоха само до увеличаване на бюджетния дефицит и външния дълг на Унгария. След пълномащабното нахлуване в Украйна от страна на Руската федерация, Виктор Орбан открито демонстрира лоялност към Кремъл. Политическите коментатори акцентират и на сътрудничество между Унгария и Китай, Wkhd,rs r Ислямска република Иран. Обект на коментиране беше и реториката на Виктор Орбан по отношение на Европейския съюз. Унгарският политик не само обвинява ръководството на ЕС в погрешността на санкциите срещу Руската федерация и призовава за премахване на всички ограничения за руския бизнес. Той е против конфискацията на замразени руски активи, а екипът му помага на руските олигарси. А последните скандали с неговия министър Сярто заслужават специално внимание. Това е неговата „искрена“ готовност да „приятелски“ информира трета страна, тоест Русия, за особеностите на европейските интеграционни стремежи на Украйна. Да не пропусна да припомня, че през март 2021 година партия „Фидес” напусна парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент, като той реши с това решение да изпревари решение на Парламентарната група на ЕНП, отнасящо се до гласуването на нови правила, позволяващи изключването на партии. А „Фидес” я заплашваше спиране на правата й в ЕП, поради обвинения в отстъпления от демократичните ценности и атаките срещу ЕС.
Април 2026 година….Отново протести. Те скандират „Руснаци, вървете си у дома!“ (Ruszkik haza) по адрес на правителството на Виктор Орбан по време на предизборен митинг, подкрепящ лидера на опозицията Петър Мадяр. Използваният лозунг е исторически натоварен и ни напомня събитията от 1956-та година: „Руснаци, прибирайте се вкъщи!“ и „Мразим комунистите” от 2089-та, когато от Унгария беше изгонен и последния съветски войник и когато спечелилият изборите Петер Мадяр е бил само на 8-9 години. Вчера, 12 април, с победата на Петер Мадяр на парламентарните избори в Унгария се слага край на 16-годишното управление на Виктор Орбан. Същият Виктор Орбан, чиято снимка е била закачена на стената в стаята на Мадяр и който е бил за него герой от унгарската демократична революция през 1989-та година. Всъщност името му става известно преди две години, когато в едно интервю той обявява, че напуска партията „Фидес. Този епизод от живота му е свързан и с прикриването на скандален педофилски случай, в който се замества и името на съпругата му, която по това време е правосъден министър. Политическата му активност оттук-нататък се измерва с осветляването на корупционни практики на управляващите. Знак за интереса към неговата партия “Тиса” беше участието й във вота за Европейски парламент през 2024 година, когато тя спечели 39% от гласовете и се класира на второ място след „Фидес”. През това време, обикаляйки страната, партията му успява да постигне популярност и да привлече хиляди доброволци и експерти,
Сега всички се питат как квалифицираното мнозинство на Мадяр ще се възползва от шанса да върне Унгария, където e мястото й на пълноценен член на ЕС? А това ще стане ясно с управленската платформа – либерална, лява дясноцентристка, проевропейска, консервативна….Някои анализатори са категорични, че това е дясноцентристка проевропейска партия, която ще продължи да защитава консервативна политическа линия. В Европейския парламент неговата партия „Тиса“ е част от консервативната фракция на Европейската народна партия (ЕНП). Като победител на изборите в Унгария той обещава да разгради авторитарната система на Орбан и да демократизира Унгария. Според мен, това е една нелека задача, която в координация с другата – завръщането на Унгария на проевропейски позиции, ще са голям успех за Мадяр, ако успее да ги постигне. Да се надяваме, че напрежението между Будапеща и ЕС ще спадне, а и една от заявките на младия политик е да сложи край на блокадата на Унгария, наложена на средствата от ЕС за Украйна.
По темата за Украйна (известно е, че предизборната пропаганда на Орбан беше изцяло върху антиукраинска тема), Мaдяр по принцип не отхвърля правото на Украйна на бъдещо присъединяване към ЕС, но е против ускорено присъединяване. Политикът смята, че е невъзможно да се даде членство в ЕС на страна, която е във война. Той също така заяви, че Украйна трябва да премине през целия процес на преговори за присъединяване към ЕС. Подобно на „Фидес“, и „Тиса“ отхвърля квотите на ЕС за приемане на мигранти и иска да запази граничната ограда, изградена по времето на Орбан. Като наследство от дългогодишното си членство във “Фидес”, Мадяр няма да се откаже от доминацията на консервативните ценности. Любопитна съм дали ще се откаже или ще развие геополитическата еманципация на Унгария, макар че надделява тенденцията на преодоляване на противоречията с ЕС. „Векове наред нашите предци са се борили за независимостта на нашата страна, както за принадлежността ѝ към Европа. Ние сме част от „Западния клуб“ въпреки фантазиите ви за икономически неутралитет“, казва Петер Мадяр. В този контекст той поставя и въпроса за унгарските малцинства, които населяват съседни държави и че всички нерешени въпроси ще трябва да бъдат решени. Струва си да припомним, че през лятото на 2024 г. „Европейска истина“ публикува списък с 11 искания относно националните малцинства, които Унгария отправи към Украйна в замяна на съгласието ѝ да подкрепи започването на преговори за присъединяване на страната към ЕС.
А дали ще затвори вратата към Пекин, чиито “инвестиционни” амбиции – както се пише и говори, досегашните управляващи удовлетворявали безприкословно. И за да приземим още повече бъдещата политика на новото правителство, да се надяваме Унгария да се откаже от прийомите на антиевропейско въздействие на Балканите по оста Сърбия-Северна Македония и пряка намеса в българо-северномакедонските отношения. А към Кремъл, след като Орбан му остави толкова много зависимости от руски интереси. Освен това, Петер Мадяр оцени перспективите за отношенията с Русия. Той отбеляза, че не би инициирал разговор с Владимир Путин, но би „отговорил на обаждането“, ако той сам се обади. Ръководителят на „Тиси“ увери, че по време на теоретичен диалог с Путин ще поиска спиране на войната срещу Украйна, но се съмнява, че руският диктатор ще се съгласи. Петер Мадяр заяви още, че Унгария ще има „прагматични отношения с Руската федерация“, но подчерта, че смята настоящото руско ръководство за заплаха за европейските страни. Същевременно той заяви, че Унгария трябва да намали енергийната си зависимост от Русия, но изрази несигурност относно възможността за пълен отказ от доставките от Руската федерация.
На какво се дължи успеха на Мадяр? Според мен той е избрал да се противопостави на популизма на Орбан като се позове на разпада на демокрацията в Унгария и спада в жизнения стандарт, докато в същото време е очевидно, че цялото богатство е в ръцете на елита на „Фидес“, според Мадяр. Оценявайки победата му, германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че „Унгария изпрати много ясен сигнал срещу десния популизъм в целия свят. В този смисъл вчерашният ден беше… добър ден“. Но дали само изборната победа е достатъчна, за да направим прибързаното заключение, че тя е равнозначна непременно на радикална демократична трансформация. А има ли гаранции, че при наличието на квалифицирано мнозинство и възможности за конституционни промени, и Мадяр като Орбан, няма да се поблазни от абсoлютната власт…Затова да не бързаме със заключенията и прогнозите. Но едно можем да го потвърдим със сигурност – с тази победа Мадяр сложи край на 16-годишнито управление на Орбан и се надяваме това да е истинското завръщане на Унгария в Европейския съюз. И още нещо със сигурност можем да кажем – унгарците знаят кога точно е момента да кажат на висок глас: „Руснаци, вървете си у дома!“ (Ruszkik haza!)
