Франция празнува! Самюел Макрон победи с резултат, който е почти двоен, в сравнение с този на Марин льо Пен. Според лидера на партия “В движение“, в български превод наложена като “Напред”, Франция я очаква “надежда” и “нова глава” от нейната история. Ако съдим от предварителните му изявления, той се готви за промени, както във вътрешен план, така и по отношение на Европейския съюз. В тази връзка, България, поемайки председателството на Съвета на Европа, се изправя пред грандиозната задача не само да генерира промените, за които говорят представителите на всички страни – членки, а да използва тази уникална възможност да се превърне във фактор за реализирането им. Така ще отвори други пътища за по-активната ни приобщеност към силните в съюза.
Ако това бяха наши избори, още с обявяването на първите резултати, мастити политолози и социолози щяха да се състезават върху една единствена теза. А тя щеше да е, че избирателите от втория тур са казали не своето “за” Макрон, а своето “против” Марин льо Пен. А аз бих казала, че победи прагматизмът на мнозинството французи, които защитиха извоювани вече права – да се движат свободно и да се чувстват граждани на света. Те не пожелаха да повторят грешката на англичаните и отхвърлиха вероятността за референдум и излизане от Европейския съюз, както и за връщането на националните граници – все неща, които Льо Пен им обещаваше.
Франция никога не ми е била безразлична. Нейната история е най-бляскавия щрих в историята на Европа. Като люлка на демокрацията, на литературата и на изкуствата, тя винаги е привличала към себе си свободомислещите българи още от Възраждането ни. Аз съм от поколението, което израсна с изучаването на френски език в българското училище. Бях ученичка и четях в оригинал “Le petit prince” на Антоан дьо Сент Егзюпери и “Sans famille” на Хектор Мало. Моят свят бяха творбите на Молиер, Балзак, Виктор Юго, Стендал, Жорж Санд, Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Анатол Франс… Интересувам се от почти всичко,свързано с живота на Шарл де Гол. Помня го все още жив, докато бях дете. За мен той е политикът и държавникът, който пожела да върне националното самочувствие на Франция в следвоенния период, независимо от някои противоречиви стъпки в управлението му. Мисля, че на днешна Франция повече би й подхождало да обединява Европа, а не да я разединява. Ensemble, la France!
