Анализатори констатират, че след изборите за Европейски парламент има известно нарастване на представителството на десните и крайнодесните политически партии. И бързат да заключат, че това е знак за разочарованието на европейците от настоящия политически елит. Можем да предполагаме, че най-синтезирано това отговаря на истината. Но ако трябва да съм по-конкретна, обективността изисква да споменем някоя от първопричините за промяната в обществение нагласи на европейците
Водеща причина се оказа отношението на европейците към мигрантите. Гражданите на много европейски държави не приемат миграционната политика на Европейския съюз. В нея те виждат твърде либерален подход, който се отразява на безопасността на живот в техните държави, както и че се посяга на личните им права за сметка на тези на мигрантите. Не остават незабелязани и опитите да се променят и даже да се заличават европейски ценности, свързани с традиции и обичаи. Докато в същото време върви процес на нежелание на придошлите да се интегрират към европейските обществени порядки и правила, с които трябва да се съобразяват. Факт е, че нарастването на престъпността по улиците те свързват с мигрантите. Тази нова реалност, европейците – особено в държавите, които са силно засегнати от миграционните потоци, е повече повод за сблъсъци и за радикализиране на обществените отношения.
Резултатите от изборите за Европейски парламент все пак доказват, че европейските граждани продължават да се доверяват на центристките партии, каквато е ЕНП и останалите, които ще формират центристкия профил на новия парламент. В този контекст си заслужава да споделя едно мое мнение, което касае завръщането на ЕНП към нейната консервативна основа. В един момент залитането към ляволиберални концептуални идеи може да насочи досегашните им избиратели към техни конкуренти от крайндесния спектър. Тези избори доказаха, че болшинството европейски граждани не са изгубили надеждата, че разумът все още е в центристкото дясно и затова го подкрепиха за пореден път. Но това не означава, че обратното няма да се случи на следващите евроизбори.
След изборите в Европейския парламент ще продължи политиката на опазвана на Съюза от руската пропаганда, тъй като Кремъл няма да се откаже от разширяване на връзките с някои крайнодесни радикални политически субекти, които получават и финансиране. За благодарност. те не крият симпатиите си към Русия и я подкрепят в инвазията и в Украйна. В същото време Путин ги използва, за да всява разделение и противопоставяне, като по този начин да влияе отслабващо на западното общество. Не пропуска да използва изявите на недоволство от политиките на националните правителства, за да провокира противоречия и сблъсъци. Кремъл използва всяка възможност, за да манипулира гражданите на Европейския съюз и да влияе на техните политически възгледи. Особено ако се има предвид, че някои държави, принадлежащи към бившия Източен блок, имат проблеми с възприемането на европейските ценности и в това отношение са лесно уязвими откъм руска пропаганда.
След тези евроизбори няма да е никак лесно на новата Европейска комисия, както и при вземането на консенсусни решения в Европарламента. Затова сегашният консервативен и националистически подем изисква задълбочен анализ, а не повърхностна констатация. Факт е, че много европейци са притеснени от загубата на национална идентичност, от ислямизацията на континента, доведената до абсурд политическа коректност, джендър идеологията и всички противоречиви аргументи за т.н. „зелена сделка”. А тяхната привързаност към консервативния мироглед за развитие на Европа не трябва да се определя eдинствено и само като нещо негативно, а по-скоро – изкривеното му политизиране и използването му като нструмент за политически сблъсък и разделение. В същото време трябва да се подходи много критично и възпиращо към всеки опит да се прокарват съмнителни теории за социална справедливост и за откъсване от Европейския съюз. Европейските граждани очакват конкретни отговори на въпросите, които си задават и конкретни действия за решаването на техните национални и общоевропейски проблеми, а не само да е свидетел на политическа риторика.
Днес светът живее в неизвестност. След руската инвазия през февруари 2022 година в Украйна, бе сложен край на седемдесет и седем годишния мир и спокойствие в Европа. Европейските граждани имат много въпроси – и то трудни въпроси. Eдин от тях е свързан с войната и дали Русия ще посмее да нападне и друга държава? Ще се обострят ли отношенията между Кремъл и НАТО? Европа наистина живее в трудно и опасно време. Има основания анализаторите да говорят за нов преходен период на относителна сигурност. Колко ще продължи този преход и възможно ли е да се разтегне в десетилетия. В крайна сметка аз вярвам, че това ново време ще роди и нов политически елит, а в трудни времена ще се роди и ново европейско поколение. Междувременно ние ще трябва да се адаптираме към настоящата реалност и де се опитаме да я променим. Като наследници на цивилизована Европа, която винаги в своята хилядолетна история е била център на хуманизма и на развитието.
