ДИЛЕТАНТЩИНАТА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

дилетантщината
Време за четене: 3 минути

…..е вече трайно увреждане

Дилетантщината в политиката има и едно много гадно измерение – как не си успял през целия Преход да докажеш на избирателите, че те имат нужда от тебе, а да продължаваш да внушаваш, че си алтернатива на статуквото. А българската политика е пълна с бездиханни партийни субекти. Днес виждаме до тях да се нареждат и едни треторазрядници, които пък никой не иска да чуе. Eй такива мисли ми дойдоха в главата, когато прочетох някаква декларация на “гражданските и политически партии и движения”, които били част от т.н. протест. Интересното е дали самите протестиращи знаят за тяхното съществуване и за претенциите им, ако вземем предвид дефицитите в политическата им ориентация.

Под въпросната декларация са изредени маргинални субекти и лица, които вероятно са посочени като особена категория “професионални граждани!? “Впечатляващa” наистина поредица от политически маргинали и стари “новаци” – “Отровното трио”, “Боец”, “Зелен Младост”, “Изправи се БГ”, НГИ „Системата ни убива“, ОССО, Единна народна партия, Демократична България, Движение България на гражданите, ВОЛТ, ПП “Свобода”, ПП “Възраждане”, Българска социалдемокрация – Евролевица, АБВ, Коалиция „Ние, Гражданите“. И редом с тях, имената на Ренета Инджова, Архимандрит Дионисий Стобийски, Ген. Димитър Шивиков и Петър Недевски. Очевидно на последните им се приписват особени “заслуги” в тази амалгама от провалена във времето политическа дилетантщина. Затова ще продължа да задавам въпросa: “С какво IQ трябва да си, че да се оставиш да те води или представлява подобна посредственост?

Това са типични представители на хейта в българската политика. Доказали са, че за тях фактите нямат никакво значение. Омразата към политическия опонент е тяхна слабост и безсилие. За омразата е достатъчно в главите на тези хора непрекъснато да се въртят понятия като “диктатура”, “режим”, корупция, статукво… Вдигат лозунги срeщу статуквото, а “забравят”, че с дългото си безполезно присъствие в политиката са част от него. Това прави въпросните партийни субекти и лица, лишени от политическа тежест, авторитет и влияние сред обществото, защото не са предлагали и сега не предлагат никаква компетентност и капацитет за решения. А сегашното им формално изброяване под въпросната декларация едва ли ги прави консолидирана политическа сила. Предвид “масовостта” на протеста, те остават едно аритметично малцинство. Най-малко заради това, че са смесица от неясна субектност и идейна визия за алтернативност. Колаборацията между тях по повод този изфабрикуван протест е техния опит да привлекат общественото внимание и ако може да „изплуват” преди парламентарните избори. Тактически ход, за да се избяга от истинската политика за печелене на обществено доверие. Така изписани, те са илюстрация на българската политическа флора и фауна. Затова тази колаборация няма как да обърка някой, които притежава дори минимум познания за политиката.

Ако ме питате, аз оставам на същото мнение, което имам от първия ден на протеста. Този протест бе изфабрикуван, заради интересите на определена политико-олигархична група. Точно в този момент в България няма институционална, нито пък политическа криза, както искат да ни внушат. По-скоро целта е да се провокира и поддържа обществено напрежение, което бе конюктурно произведено предвид парламентарните и президентските избори. А дали българският народ иска това? Решително, не! Очакванията са за разум и спокойстие, за да преминем с минимум поражения през здравословната криза и отражението й върху икономиката. Болшинството граждани отхвърлят всякакви манипулирани протести като този, който излъчва агресия и реваншизъм. За прагматично настроените българи има значение единствено какво прави държавата за тях и за икономиката. Това е дневния ред на обществото и водеща е обективната оценка за този протест. А тя е негативна, защото на всички вече е ясно, че става въпрос за консумиране на политическа реалност, нарочно създадена и провокирана от задкулисие, за да се възползва от нея самото то.

Всъщност тази т.н. декларация спокойно може да я наречем предварително “измиване на ръцете”, доколкото внушението, че “кървавата сряда” (според тях) е дело на управляващите, Борисов и Гешев. Няма кой да им повярва на фона на публично известни и документирани призиви за агресия и насилие от страна на “Отровното трио”. Езикът на омразата, присъщ на този протест е преди всичко инструмент за възбуждане на омраза и реваншистки нагон. Той премина през фазата на едно опасно опростенчество, илюстрирано с много елементаризъм – бесилки, черни чували, народен съд…, който го определя като анахронизъм, убиващ всякакъв мерак за осъзната гражданска подкрепа. Протестиращите продължават да не подозират, че са марионетки на задкулисни интереси. Онези, които го разбраха, много бързо напуснаха протеста и вече не са там. Навярно са чели Вонегът: ”…не е нужно задължително да сте луд, за да живеете в родната политическа среда, но все пак помага”. В случая може да ти помогне да се ориентираш в разликата между истинската политика и политическата дилетантщина, която вече е трайно увреждане в обществено-политическия ни живот.

error: Свържете се с автора за разрешение!!