Дебатът принадлежи към дискусионните методи. Самата дума идва от английския език /debate/ , но има и не едно, харесвано от мен, българско наименование – препирня, спор, словесен двубой. Става дума за специално организиран и структуриран публичен обмен на гледни точки. Имайки предвид снощният дебат между двамата кандидат-президенти Йотова и Гюров, българските избиратели трябваше да разберат тяхното мнение по определени теми, важни за нацията. А тези важни теми – според мен, трябва да бъдат представени през правомощията на държавния глава, за която позиция те са кандидати. Без съмнение, когато политическият дебат е добре организиран, a участниците в него притежават необходимите умения и познават основните принципи, върху които се гради тази дискусионна форма, но също и водещият е професионално подготвен да реализира интеракцията между тях, ние като зрители може да очакваме постигането на очаквания ефект – всеки от потенциалните избиратели сред зрителите да реши кой от двамата кандидати е по-добрият и следва да бъде избран.
Очеидно БНТ и пиарските екипи на двамата кандидати са преследвали единствената цел да представят два полюса в субектността на института на президента. Констатирам го с голямо съжаление, но в така замисления сценарий нямаше нищо, което да изпълни със съдържание истинския профил на бъдещия президент – неговият поведенчески профил да съответства на конституционната разпоредба, че президентът трябва да “олицетворява единството на нацията”. Проблем, който видяхме през деветте години на президента Радев. Eдна тема, която би получила решение през погледа на двамата кандидати. Това щеше да е завръзката и началото на един задълбочен дебат, в който да има място за коментар, но и за предлагане на алтернативи и цитиране на „точки на интерес”, настоятелно изискване на мнението на отсрещната страна Естествено,че това щеше да внесе елемент на критично отношение към доскорошни практики, упражняване от предишния президент. За зрителите щеше да е добра възможност да се ориентират в истината за политическата искреност на двамата участнинци.
Знам, че в същината на всеки дебат е да се разгърне динамиката в него. Такава нямаше. И той е отражение на дефицита на професионално умение за справяне с този публичен жанр. Аз такива “дебати” не ги признавам! Ако той не предлага възможности за изпробване на вниманието и реакциите на участниците. Защото говорим за интеракционна форма на общуване. И защото проследяването на казаното от другия участник е много важно не по една, а по много причини – иска да се съгласи; да прекъсне, защото открива различия и настоява да изложи неговата гледна точка; желае да се противопостави като изрази несъгласие; държи да доразвие интересен момент от гледната точка на другия; не е разбрал добре нещо; иска внезапно да спре емоционалния или агресивен изказ на събеседника си; да маркира или да се разграничи от негова спекулация; да отбележи, че става въпрос за изразено субективно мнение и т.н. Но в кой момент и как ще го направи, зависи от притежаваните логически навици. А във всеки дебат най-важното е какви са логическите навици на участника. Затова дебатът е и отражение на личностния потенциал на всеки участник и умението му да отреагирва адекватно. Определящ е и фактора специален опит и познанието по темите. Това му позволява да структурира отговорите си така, че те да звучат убедително и да удостоверяват не просто личните му възприятия, а истината, подкрепена с факти или с обстоятелства.
Каква е целта на такива заключителни дебати преди балотажа, когато на тепиха са останали само двама? Целта е да избере най-приобщаващите послания към онези, които не са гласували за тях, но също и да привлекат негласувалите български граждани. И двамата говореха на тези избиратели, които са ги подкрепили на първия тур. С участието си те по никакъв начин не ги мотивираха, а заради ниската избирателна активност се очаква точно това. Принизияването на дебата до стилистиката на ежедневното тролско сюжетно говорене е далече от същината на истинското съдържание за ролята на българския президент в живота на нашата нация. Въпреки самочувствието на Йотова и затрудненията на Гюров да се вмести в зададения от пиарите му формат, нито един от двамата не успя да демонстрира задълбоченост и принадлежност към общността на нацията. Това не им позволи да развият в сюжет бъдещата си роля на успе български президент.
Аз с моя опит не мога да кажа, че единият е по-добър от другиия. Този избор освен идеологически, е и мажоритарен. Дотам сме я докарали, че както депутатите ни, така и част от кандидатите ни за президенти, са хора, за които трудно бихме използвали определението за личност. А това е първата предпоставка той да може да реализира себе си като модератор за единение и търсене на консенсус, въпраки разликата в политическите убеждения на гражданите, гарантирани от Конституцията. Президентът не може да осъжда една или друга партия, защото зад нея стои част от българския народ, не се занимава с партийно строителство в негов интерес и не руши политическата система. Има една тънка граница между наистина ценностното държавническо поведение и декларативното “аз се придържам към ценности”. През следващите пет години България има нужда от истински президент – с правомощия и задължения, предписани му от Конституцията, а не от популист и от разединител на нацията.
Целта на тази статия не е да ви преразказвам кой какво е казал по време на участието си в този важен за избора ни дебат. Но аз съм човек, който цени словото и искрения тон, с който се говори. Знам и колко трудно е да се предизвика селективното възприятие на всеки, който е гледал телевизионното излъчване на дебата. Но съм категорична, че ако имаше победител в него, то той трябваше да демонстрира изключителни умения – бърза реакция, точна мисъл, адекватни отговори, уместни препратки, бърза преценка, открояване на допирни точки, знае кога и в кой момент да се противопостави, прави бързи логически преходи, подкрепя твърденията си с примери и илюстрира конкретно познание за всички области и системи и това прави мнението му неоспоримо, избира най-подходящия повод за отправяне на „изстрелящи“ и “улавящи” въпроси, не позволява на емоциите да навлязат в логиката на неговото мнение, не пропуска да отбележи грешките в чуждата логика, ползвайки за аргумент статистика или факти.
В заключение искам да кажа, че в една парламентарна република държавният глава трябва да е човек с глобално стратегическо мислене. В условията на няколко години на политическа криза в държавата ни, до която ни докара предишният президент, както и на фона на тектоничните сътресения в световния ред, това изискване придобива огромно значение. Само личност, която е полититчески просветена и посветена в това да служи и да представлява националния ни интерес, е в състояние да ни осигури като народ онова усещане за единение, което единствено може да ни помогне да излезем от всяка криза и да се справим с всяко предизвикателство. В такива моменти ролята на президента е очаквана и задължителна. Аз в никакъв случай не мога да свържа моите очаквания в тази посока с въпросните личности. Предричам и този път да не случим на президент, който не е задължително да бъде харесван от всичко, но който да знае, че той трябва да е президент на всички. Само с изпълнение на неговото конституционно задължение “да олицетворява единството на нацията”, и с негово участие може да бъде преодоляно разделението, което след вдигнатия Юмрук парализира нашия демократичен път и натика държавата ни в ъгъла на Европейския съюз.
>>>Вие случайно от този дебат да разбрахте кой е българския национален интерес? Питам, защото аз не разбрах. А е ммного важно един президент да може да го формулира и да го отстоява….
