Украйна окупира руски регион
Андреас Умланд**, Zahid.net
С всеки час, изминал от началото, става все по-очевидно, че украинската атака срещу западния руски регион, започнала на 6 август, не е малък инцидент. Неочакваната операция на Киев на територията на Руската федерация може завинаги да промени характера на руско-украинската война. Ударът на украинската армия в района на Курск внася нови елементи в него на поне пет нива.
Нови черти на войната след 6 август
Първо, това е класическа военна офанзива, която се извършва в голям мащаб от въоръжените сили на Украйна. Предишните пехотни нападения на руска територия са извършвани от малки полурегулярни части – „Легион на свободата на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“, състоящи се от руски граждани, воюващи на страната на Украйна. За разлика от това, сухопътното нахлуване през август на руска територия е извършено от големи, редовни, механизирани и спомагателни украински части. Това разграничение има както практическо, така и символично значение. За разлика от предишните, настоящата офанзива не се ръководи от проукраински бойци с произход от Русия и не е ограничено или краткосрочно нахлуване на руска територия. Това е широкомащабна украинска военна операция с участието на големи кадрови резерви и използването на широка гама въоръжение.
Предишните набези на легиона „Свобода на Русия“ и Руското опълчение също бяха неприятни за Москва. В крайна сметка обаче те бяха само „късо убождане” от малки паравоенни формирования с ограничен брой и видове оръжия. Сега редовната украинска армия прави на Русия в много отношения това, което руската армия прави на Украйна от 2014 година. Символиката на августовската офанзива е изключително ясна, поне за украинци, руснаци и други жители на Източна Европа.
Второ, първите дни на сухопътната украинска офанзива срещу Русия донесоха неочакван успех на Киев. Украинските сили успяха бързо да превземат повече от 300 квадратни километра стратегически важна руска територия без почти никакви загуби в жива сила или техника на този начален етап. Украинските войски превзеха 11 населени места, включително Суджа, център на административната област. Въпреки факта, че е малък град с население над 5 хиляди жители, до 6 август Суджа беше важен логистичен център за руската армия. Струва си да припомним, че по времето на царя, преди революцията от 1917 година, Суджа е предимно украиноезично селище. През 1918 г. градът за около месец е първата столица на новосъздадената Украинска съветска социалистическа република.
В Суджа се намира и газоизмервателната станция на Газпром, през която минава целият руски тръбопроводен газ, транспортиран до ЕС. Този факт предизвика нервна реакция на европейските пазари, където цените на газа се повишиха рязко от 6 август. Страховете за този растеж обаче изглеждат безпочвени. Газът, изпомпван през Суджа, тече непрекъснато през Украйна към Словакия, а оттам към Централна Европа през цялата война, започвайки през 2014 година. И Москва, и Киев са били и вероятно ще останат търговски заинтересовани от запазването на този последен канал за търговия с газ между Русия и ЕС. Това означаваше и може да означава в бъдеще, че военните събития около транспортната инфраструктура на Газпром – независимо дали на украинска или руска територия – по дефиниция не са пречка за взаимноизгодните газови потоци.
Още три иновации
Трето, украинската инвазия в Русия, започнала на 6 август, доведе до най-голямото и най-бързо изместване на фронтовата линия на войната от последната украинска атака на контролирана от Русия територия в украинските области Харков и Херсон през есента на 2022 година. Доскоро всички териториални придобивки и загуби на Русия и Украйна бяха много по-малки и по-малко значими, отколкото са сега. За първи път от много време картата на фронта между Русия и Украйна се промени фундаментално.
Четвърто, нахлуването в Курщина може да се разглежда като закъсняло изпълнение на широко обсъжданото украинско контранастъпление, което стигна до задънена улица през 2023 година. Преди година украинската офанзива, извършена на украинска земя, се оказа неефективна. Междувременно сега – поне в началото на офанзивата – може да е много по-близо до изпълнение на руска територия. Със сравнително дълбокото навлизане на украинските войски в Западна Русия, войната стана по-малко като схватка и повече като война на маневри.
Пето, и може би най-важното, сухопътната война между Русия и Украйна, с нахлуването на украинските войски в района на Курск, се превърна от конфронтация, която се провежда почти изключително на украинска територия, в конфронтация, която се провежда на държавните територии на двете страни. Още от първите дни офанзивата се превърна в източник на сериозни проблеми за Кремъл, отклонявайки вниманието на руските власти от други области на фронта. Това ще бъде особено актуално, ако украинската атака срещу Русия се окаже не просто кратък епизод, а дългосрочно явление. В този случай преориентирането на Киев към отбранителни действия срещу Русия на своя територия ще има не само оперативен или тактически, но и парадигматичен и стратегически характер.
Нови предизвикателства пред Кремъл
За Москва новата стратегия на Киев, дори и с ограничените си постижения досега, усложнява по-нататъшното планиране и воденето на експанзионистична война срещу Украйна. Изправена пред украинската офанзива, започнала на 6 август, Русия ще бъде принудена да поддържа и разположи повече войски на собствената си територия. Отблъскването, предотвратяването и възпирането на Курската настъпателна операция и евентуални други украински контраатаки на територията на Русия стана нова стратегическа задача на руския Генерален щаб. Като инструмент на външната политика на Москва, руските въоръжени сили доскоро бяха съсредоточени върху борбата за чужди територии и на чужда земя – било то в Молдова, Грузия, Сирия, Украйна или другаде. Този изключително настъпателен, интервенционистки и/или иредентистки*** период на използване на въоръжените сили на Русия срещу нейните външни врагове приключи. То е заменено от ново предизвикателство, което съчетава защитата на руската държавна територия с експанзионистични операции на територията на бившия Съветски съюз.
Новите намерения на Киев
За Киев нахлуването в района на Курск е преди всичко отклоняваща маневра за обвързване на граничните войски в западния регион на Русия, които в противен случай биха могли да атакуват, опустошат и тероризират Украйна. Украинската мотивация за атаката може да бъде и желанието да се повлияе на вътрешните работи на Русия и нейните външни отношения. Киев очевидно се опитва да подкопае политическата репутация, пропагандната стратегия и информационната политика на Кремъл както сред руското население, така и на международно ниво. Украинското правителство се надява, че руските грешки, допринесли за украинския военен успех на руска земя, ще станат проблематични за позицията на Путин, особено в руския политически елит, както и в проруските кръгове по света. По-голямата част от вътрешната и международната подкрепа на Путин се дължи само в малка степен на привлекателността на идеологията на Путин, вярата в руските разкази за опасността от разширяване на НАТО, „украинския фашизъм“, западния саботаж и т.н. Тази подкрепа се основава на цинични аплодисменти за очевидния успех на безмилостното, нихилистично и предполагаемо ефективно поведение на Путин както у дома, така и в чужбина. Неочаквано дълбокото и все още успешно нахлуване на Украйна на територията на Руската федерация рисува картина на поражението на Москва в сблъсъка с Киев, създавайки когнитивен дисонанс в руската и пропутинската публика.
Украинската атака отново подчерта стратегическата неадекватност на Русия, административните недостатъци и материалната слабост. Тези недостатъци станаха очевидни още през 2022 г., по време на неуспешната руска атака срещу Киев през пролетта и успешната украинска контраатака в района на Харков и Херсон през есента. Настоящата операция отново подкопава популярния разказ за предполагаемата непобедимост и надмощие на Русия, мираж, често разпространяван в подкрепа на руския Зигфриден (мир на победителя) с украински териториални отстъпки като условие за прекратяване на войната.
Краят на една стабилна констелация от сили
Новата украинска офанзива, зад която стои готовност за голяма стъпка, е не толкова реакция на продължаващата руска агресия, колкото резултат от 30-месечно състояние на несигурност по отношение на глобалната помощ за Киев. Анексирането на Кувейт от Ирак през 1990 г. беше бързо спряно от международна коалиция. През 90-те години иредентизмът на Сърбия, след известно колебание, беше решително потушен от мисията на НАТО извън нейната територия. За разлика от тези събития международната подкрепа за Украйна през последните 10 години беше не само непряка, но и откровено слаба.
И това е въпреки такива възмутителни събития в началото на руската агресия, като анексирането на Крим от Русия на 18 март 2014 г. и свалянето от руски изтребители на 17 юли 2014 г. на малайзийския полет MH17 с 298 цивилни на борда, в т.ч. 80 деца.
Вярно е, че западните икономически санкции срещу Русия и военната подкрепа за Украйна се увеличиха значително от 2022 година. Те обаче остават недостатъчни за защита на територията, гражданите и инфраструктурата на Украйна от геноцидни руски атаки. За да влошат нещата, много държави от Глобалния Юг индиректно подклаждат руската война чрез търговия с агресора. На свой ред решенията на Запада за подкрепа на отбраната на Украйна се приемат бавно, колебливо и неубедено. След две години и половина на смърт и страдание Киев сега търси радикална промяна на контекста.
В бъдеще Киев ще се опита да използва различни средства, за да демонстрира на международното обществено мнение, че развитието и приключването на войната остава открит въпрос и че предположението за безспорно руско превъзходство е невярно. По-широкият геополитически контекст на украинската стратегия е свързан с потенциални преговори с Кремъл по териториални въпроси. Това може да бъде и подготовка за по-големи многостранни разговори, като планираната втора голяма международна конференция по темата след първата мирна среща на върха в Швейцария през юли 2024 година. Освен че продължава да излага морални, нормативни и правни аргументи, Киев може – ако успее да запази завзетите руски земи – да приложи и нов подход.
Както в пряка комуникация с Москва, така и на международни конференции украинските лидери могат да правят предложения за сключване на споразумения, предлагащи размяна на завзети руски земи за анексирани украински територии. Несъмнено новият подход на Киев крие рискове както за украинската, така и за международната сигурност. Украинското нахлуване в Русия на 6 август 2024 г. според Владимир Путин е „мащабна провокация“. Тези международни наблюдатели, които са съгласни с определението на Путин, трябва да обвиняват преди всичко собствените си страни за липсата на интерес или ограниченото внимание към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Именно недостатъчната външна помощ за Украйна при възстановяването на границите й от 2014 г. насам, накара Киев да премине от отбранителна към настъпателна позиция.
Какъвто и да е резултатът от сегашната украинска операция в района на Курск, Киев ще продължи да търси слаби места по цялата линия на контакт с Русия, както и с нейните съюзници и агенти. Русия ще трябва да инвестира в укрепването на границата си с Украйна и да обърне повече внимание на други театри на война, а не на източните и южните части на Украйна. Успешното настъпление на Украйна на руска територия подкопава общоприетото възприятие в Русия, както и в света, за уж статична линия на фронта, стабилно разположение на силите и предвидим ход на конфликта.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие на украински език: Великий поворот у росiйсько-украiськiй вiйнi, Андреяс Умланд, Zahid.net
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia. Оригиналното заглавие на статията: Wielki zwrot w wojnie rosyjsko–ukraińskiej
**Андреас Умланд (на немски: Andreas Umland ; роден през 1967 г., Йена, ГДР ) е немски политолог. Специалист e по руски ултранационализъм и авторитаризъм, европейски неофашизъм, сравнителна демократизация и социални науки. Доцент по магистърска програма по немски и европейски изследвания в катедрата по политически науки на Националния университет „Киев-Могилянска академия“, член на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
***Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии …
https://zaxid.net/statti_tag50974/
