Има и грешни, но силата на демокрацията е в това, че грешките могат да се поправят.
Ако ПП и ДБ имат някаква история, то връщането в миналото им до днес поражда много въпроси. И един от тях е свързан с безпринципността им в политическото поведение. Едно говорят, когато се отнася до тях. Съвсем друго, когато става дума за останалите участници в българската политика. Подобна безпринципност няма как да остане незабелязана, и вън от електоралните нагласи. Затова и при ПП, и при ДБ процесът на ерозия е видим и провокиран от самите тях. При ПП тази ерозия настъпи много рано и бързо, а при ДБ тя е един многостепенен процес, който изглежда удовлетворява и ДСБ, и ДаБг. И всеки път те изглеждат все по-объркани в преследването на постоянната си фиксация – ако може да превърнат във формалност съдебната система, конституцията и законите. Нещо повече, през годините и особено през последните 4-5, тази ситуация с “промените” – макар и повечето от тях да се оказаха противоконституционни, се засили и придоби мащабите на опит за „хакване” на Конституцията и прегазване принципа на върховенството на закона.
Ако те искат да останат в политическия ни живот, трябва да признаят, че пътя им – поотделно и заедно, засега се измерва с провалите им и с честотата на …..жълтопаветните манифестации. Има и още нещо, което те не искат да осъзнаят. По този повод, преди време професор Росен Стоянов беше много точен като каза, че те (б.а. ПП/ДБ) са само едно множество, което е част от мнозинството български граждани. Да, но те мислят нещо съвсем различно за себе си! Затова и се самоназначиха за „дорите сили” и за „демократична общност”. А времето показа, че те са сбор до голяма степен от случайни хора, които за кратко време поеха властта, за да покажат своята непригодност да управляват държавата и да носят отговорност. Днешната ситуация, свързана с корупционните скандали е квинтесенция нa тенденциите в тяхното управление, когато бяха във властта. Те се провалиха в най-важното – призивите им за върховенство на закона, както и крилатата фраза, че „никой не е над закона”, се оказаха игра на думи, а това винаги води до политическо фиаско.
Казвала съм го многократно, че ДБ и ПП са двете страни на една монета. Може да се спомене в тази връзка, че „демократичното” в ДБ се претопи в левичарското на ПП. Популизмът зарази общото им информационно поле. И нека да бъдем честни, това е резултат от дефицит на политическа и държавническа компетентност. Поради тази причина те не можаха да опазят държавността. Четири загубени години и много пропуснати ползи за България. Бяха решили, че са „хванали Бог за шлифера”. Те и сега продължават да си мислят това, вместо да се заемат да решават вътрешните си проблеми, свързани с корупцията. Затова пък не спират да плюят по политическите си опоненти, по институции, норми и процедури, засвидетелствайки по този начин, че са безпомощни да предложат алтернатива. Но те могат да говорят колкото си искат за “бухалки”, но когато става въпрос за правни действия на легитимни органи, а не за превишаване на правомощия от един бивш премиер, решил да арестува лидера на опозицията, нещата изглеждат несравнимо различни.
Когато иницираш закриване на КПК, която е създадена със сегашните си правомощия по предложение на ПП/ДБ, това е 100% гаранция, че не става дума за по-ефективна борба с корупцията и подобряване ефективността в нейната дейност. По-скоро – като не успяхме и не можем в нея да назначим „наш човек” и „”наши хора”, защо да не я закрием! Има КПК – има корупция, няма КПК – няма корупция. Че тактически тази комисия и свързаното с нея законодателство е вкарана от тяхното правителство в ПВУ като гаранция да съществува в бъдеще точно с тези си правомощия, изведнъж се оказа без значение. А и какво са там някакви си 5 млрд, които биха постъпили в хазната на българската държава! Някак си ми се натрапва една мисъл – в контекста на поредния провал, „спасяването на собствената кожа” се оказва по-важно от интересите на държавата.
Ако сравним управлението на ПП/ДБ с предишни управления на ГЕРБ/СДС, а сега заедно с БСП и ИТН – виждаме в първия случай изкривени представи за държавно управление, а във втория – правителството използва властта, за да върне държавността и да служи на реалните нужди на гражданите. А знаем, че за да може България бързо да напусне зоната на неефективна и корумпирана система, се иска нещо повече от разрушаване на демократичните структури. Без съмнение, идеята за закриване на КПК, която дойде от ПП/ДБ, бих определила най-точно като „блъсък в стълб с голяма скорост”. Тази коалиция не само загуби връзка с реалността, фиксирайки се в унищожаване на демократичните институции в съдебната система. Известни са техните системни усилия да посягат на независимостта й. После закриха специализираното правосъдие. Освободиха се от „грижата” да сменят главния прокурор, а сега фокусът им е в изпълняващия функциите. Дойде ред и на КПК, която създадоха с намерението да бъде заобиколена прокуратурата и Главния прокурор. И забележете, че причината за закриването на КПК са разследванията на техни хора. И за да ги спасят, е необходимо да “убедят” мнозинство, което да гласува закриването. И ако това действително се случи, “аргументите” им ще са спекулативни, а фиксациите ще са гарнирани с подробности около обиските и „процесуалния произвол” за сметка на реалните основания за действията на правоохранителните органи…
Когато ни приемаха в ЕС, България изпълни всички критерии това да се случи. Едно от ключовите условия беше и си остава борбата с корупцията. Затова политиците ни трябва да оставят независимите антикорупционни институции да работят. Без тази независимост битката с корупцията е осъдена на провал. По този повод искам да вмъкна нещо, което се случи в Украйна, която не е член на ЕС, но получава европейско финансиране за справяне с войната. Заради скандала със законопроект, внесен от президента Зеленски, Украйна получи последния финансов транш с 1,5 млрд по-малко. С този законопрект се отнема независимостта на тяхната Специализирана антикорупционна прокуратура (САП) и на Специализираната агенция за борба с корупцията (НАБУ). Съгласно текста на документа, те трябва да преминат на подчинение на Главна прокуратура, а е известно че Генералният прокурор се назначава от Президента. Наясно сте на чие „ръчно управление” биха преминали. След критиката на ЕК президентът Зеленски внесе нов законопроект, който влезe в Радата и предстои да бъде гласуван на извънредна сесия в края на юли. С него ще се върне старото положение. Но санкцията на ЕК остава като факт и се отрази на финансирането на бюджета на Украйна. Същото ни очаква и нас – още повече, че сме страна-членка на ЕС. Задължително е всеки професионален политик да отчете всички плюсове и минуси, свързани със закриването на КПК и заплахата от последствията за държавата ни. В политиката не винаги се вземат правилни решения. Има и грешни, но силата на демокрацията е в това, че грешките могат да се поправят. Ако в правомощията на КПК нещо е сбъркано в интерес на конюктурата, то следва да се поправи в демократичен дух. Аз разкаяние от сгрешилите не очаквам, тъй като те продължават да действат единствено в техен интерес. ПП/ДБ все още имат илюзията, че само така ще оцелеят в политиката, забравяйки, че са само едно множество сред много други и засега нищо не зависи от тях. Просто защото са избрали за себе си тази позиция и избирателите така са решили….
