Настоящата българска политическа класа „забрави”, че над нейните отделни егоистични амбиции стоят големите интереси на българската държава.
Според Атанас Буров, „партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула, която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“ На фона на случващото се в обществено-политическия ни живот през последните три години и половина, казаното е като мехлем за нараненото тяло на сегашната българската държавност.
За голямо съжаление, много бяха, и са, тези, които продължават да не зачитат основните принципи, върху които функционира демокрацията и целенасочено заобикалят легитимните структури на политическата система, част от която са и партиите, заменяйки ги с паралелни и нелегитимни структури. А целта е – прокарване на групови и лични лобистки интереси, различни от обществените. Най-често – частни, и уж „граждански” сдружения и организации, които всъщност са поделения и инструмент в ръцете на известни файтон-партийки. Същите „граждански” формирования отдавна са загърбили принципа на собственото си възникване – да защитават интересите на гражданите, а не да са проводници на партийни интереси. А „когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото, на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“
Право в целта, г-н Буров! А и каква партия е тази, която не е в състояние да носи „мъчителния кръст на политиката“ и не може с политически средства „да постигне сцепление в един народ”. А днес българските граждани все повече се убеждават, че партиите съществуват не за да решават проблемите им, а за да враждуват помежду си. Оказва се, че това им разбиране за смисъла на съществуването им на политическото поле ги удовлетворява. Затова и с такава лекота се възпроизвеждат по подобие на руските кукли-матрьошки. В този случай пътят до провала е много кратък. Този процес за българските ширини се е превърнал в пандемия, която продължава да съсипва обществото и държавата ни. Междупартийните разправии и соченето с пръст – кой е по-по-най-голям корупционер, изтласкаха обществения интерес на заден план. Разкриването тези дни на глобална корупционна схема, обхванала върховете, е доказателство колко дълбока и разрушителна е развалата за властта.
В такива случаи имаме една много подходяща народна мъдрост – кой каквото си е надробил, да си го сърба. Но кой в момента сърба “надробеното” – предвид случващото се в резултат на нефелните, т.н. „реформи” в Конституцията? Разбира се, че това не са техните „автори”, които се подиграха с Основния закон на държавата! “Сърбат надробеното” служебният премиер и всички, които изпълнявайки патриотичния си дълг, дадоха съгласието си да участват в служебното правителство, и така да спасят държавата ни от конституционна криза. Не си мислете, че тя е отминала! Всеки момент, и в резултат на „надробеното” от управлението на ПП/ДБ, над страната ни виси като “дамоклев меч” несигурност и безпътие.
Три години и половина – изгубено за България време! Три години и половина пред очите ни се извършва погром над демокрацията и над правовата държава! И няма кой да спре лавината от некомпетентност, аматьорщина, безотговорност, невиждана корупция и източване на държавата. Какъв по-добър аргумент от този, че партиите са изчерпани откъм същинското си предназначение и сегашната политическа класа не е в състояние да поеме отговорност за общественото ни развитие. Този факт се превръща в катастрофа и за авторитета на държавната власт. А т.н. „реформи” в съдебната система се оказаха „дъвка” за политическото оцеляване на ляволибералните и популистки партии като ДБ и ПП, които за краткото време на управлението на България нанесоха само вреди на демокрацията и на политическата система като цяло. И както вчера прокурори и съдии заявиха на брифинг:„Пряко е застрашена независимостта на съдебната система и пряко са засегнати основни демократични принципи – разделението на властите, ликвидирана бе единната съдебна система”. А като част от правовата държава, подобно изкривяване води до девиации във функционирането на демокрацията.
Настоящата българска политическа класа вкупом „забрави”, че над нейните отделни eгоистични амбиции стоят големите интереси на българската държава. И затова се провали. А сега накъде, и с кого, българино?
