ВЕРОЯТНО НЯКОЙ Е СБЪРКАЛ УКРАЙНА С МАРИОНЕТНА ДЪРЖАВА

Време за четене: 6 минути

Преди дни германският вестник „Ди Велт” публикува текст на таен проектодоговор, подписан от руска и украинска страна в Истанбул през април 2022-а година и който документ – според публикацията, е можело да сложи край на пълномащабната война на Русия в Украйна. Но това не е последвало, защото САЩ и Великобритания упражнили натиск и президентът Зеленски се отказал от споразумението. А оставали за доуточняване още няколко точки за обсъждане по време на несъстояла се лична среща между Путин и Зеленски.

От публикации в български медии разбирам, че точките по споразумяването включват единствено …..задължения на Украйна: да спазва „постоянен неутралитет“, т.е. да се откаже от членство във военен съюз, включително НАТО; да откаже да произвежда или да се сдобие с ядрени оръжия, да не допуска чужди войски в страната и да не пропуска оръжия; да не предоставя инфраструктурата си, включително летища и морски пристанища, на други държави; да с е въздържа от провеждане на военни учения с чуждестранно участие и от участие в каквито и да било военни конфликти; законово да забрани „фашизма, нацизма и агресивния национализъм“. Вероятно някой е сбъркал Украйна с марионетна държава*.
В същото време за Русия е предвиден джентълменски ангажимент – да не напада повече Украйна; а в случай на нападение – страните-гаранти ще бъдат задължени да подкрепят Украйна в рамките на …..три дни; части от Донецка и Луганска област ще бъдат частично запазени за Русия. Крим и пристанището Севастопол са изключени от гаранциите за сигурност, т.е. остават под контрола на Руската федерация. Русия заявява, че е готова да изтегли войските си от Украйна, но не и от Крим и от части на Донбас.

Ще бъда искрена и категорична – някой определено е подценил Украйна, искайки – ще повторя, да я превърне в марионетна държава. Обърнахте ли внимание, че рестрикциите се отнасят само за Украйна. А въпросните забрани и ограничения са пряка атака срещу суверенитета й и правото й сама да определя гаранциите за собствената си сигурност, кои да са нейните партньори, каква да е нейната външна политика и как да отстоява националното си достойнство след десетилетни опити на Кремъл да заличи националните й традиции и украинския език.

Без никакво съмнение, надявам се и последният „миротворец” да е разбрал, че войната на Русия срещу Украйна е истинска и пълномащабна война. Война, която ни връща военните пейзажи от документалните и пълнометражните филми за Първата и Втората световна война. Заради гледките с танковете и окопите, заличените завинаги села и разрушените градове, уплашените лица на децата, които учат в укрития, сълзите на майките и на вдовиците. Кървава и мръсна война! Война, в която съхранението на човешкия живот не е ценност, а целта на агресора е геноцида на един народ. Война, която има и други исторически аналогии – Унгария 1956, Прага 1968, междудържавните войни в бивша Югославия и в арабския регион.

Който забравя миналото, рискува да го върне отново. И макар в историята да няма повторение на събития едно към едно, съществува цикличност. Народ, който е склонен да прави отстъпки, свързани с историческата памет, е застрашен да преживее отново травмите от миналото. Звучи като формула за национално оцеляване, но и като антидот срещу невежеството, което се оказва удобно за всеки диктатор. В този контекст, Кремълският господар явно бе подценил срещу какъв народ се изправя. Президентът на Русия се е надявал да превземе Украйна за три дни, но блицкригът се провали, а отсреща им отвърнаха с думите: „Ще дадем на нашия Бог душата си,. За нашата земя Свещена Украина.”.И въпреки последващото – и до днес, драматично решаване на проблемите, свързани с военното въоръжение, украинските сили с помощта на евроатлантическите партньори не просто успяват да удържат фронта, но и тактически да изземат инициативата на агресора и да го отблъснат. Украйна има нужда от решимостта на антипутинската коалиция, която трябва да продължи да я подкрепя.

Затова, връщайки се към споменатия проектодоговор за край на войната, ще репликирам, позовавайки се на част от казаното в публикацията на украинския журналист Любко Петренко (Zahid.net), озаглавена “Преодолейте синдрома на Даладие” („Подолати синдрома Даладье”). Търсейки исторически аналогии с войната в Украйна, а и не знам дали тази негова статия има предвид въпросното медийно огласено тайно споразумение от 2022-а година, аз прецених, че статията му действително може да ми послужи като реплика, която аз ще формулирам на базата на историческата препратка за едни други събития – от Втората световна война и сключването на Мюнхенското споразумение** от 1938-а година. Тогава Франция и Великобритания се съгласяват да отстъпят част от територията на Чехословакия на Третия райх (а именно Судетската област, където преобладаващо е немското население). Така те са се надявали да спрат експанзията на Райха, но знаем, че това не се случи. Година по-късно на същия ден Хитлер подписва директива за разделяне на Полша със съюзника си СССР. А впоследствие в Европа започва Втората световна война.

Споменаването на френския премиер Едуар Даладие и на британския Чембърлейн в статията на Петренко, е защото същият подход на териториални отстъпки се лансира и във въпросното споразумение за Украйна – визирани са Донецка и Луганска област, които са с преобладаващо рускоезично население. В този контекст, колективният Запад не подцени ли и агресията на Русия през 2014-та година в Крим, надявайки се Путин да спре до там и да се откаже от експанзионистичните си набези? А както видяхме, очакванията не се сбъднаха. Путин реши да разпростре имперския си апетит и по отношение на споменатите две области на Украйна, а през февруари 2022-а година да започне и пълномащабна война срещу суверенна Украйна. Между другото:„Още не е умряла Украйна. Нито славата, нито волята й”***

Както пише Петренко, „в момента Макрон активно се опитва да преодолее „синдрома на Даладие”, а британският премиер Сунак – „синдрома на Чембърлейн”. И това е така, предвид позицията им относно съществуването на екзистенциална опасност за Европа, идваща от Русия, която посяга на настоящата архитектура на европейска сигурност, установена след Втората световна война. Затова и целта на колективните усилия днес трябва да е неутрализирането на агресивния потенциал на Русия. И макар моето отношение към Макрон да не е еднозначно, аз ще се съглася с него:”Путин заплашва цяла Европа, целия западен свят, глобалната демократична система. И ако не започнем да действаме упорито днес, утре вече може да е твърде късно.

 

*Марионетна държава – която де юре е независима, но де факто e поставена под пълна зависимост от външна сила. Притежава номинален суверенитет, но чужда държава – след военно поражение от нея и поглъщане на териториални части, на практика упражнява пълен контрол, например, заради военни интереси.

**Мюнхенското споразумение e между Хитлер, Мусолини, Чембърлейн (премиер на Великобритания) и Едуар Даладие (премиер на Франция), с което Великите сили дават части от Чехословакия на Германия, a впоследствие – след подялбата на Полша между Хитлер и Сталин, в Европа започва Втората световна война.

***„Ще не вмерла України“ (:„Още не е умряла Украйна. Нито славата, нито волята й”) е държавният химн на Украйна от 1991 година.

Снимка: Wikipedia.org

error: Свържете се с автора за разрешение!!