Подготовката за българското председателство извади на бял свят (за кой ли път) неспособността на опозицията да застане зад реална национална кауза. Не е случайно, че народът ни е казал: ”Вълкът козината си мени, но нрава – не“. Огласеният след изборите ангажимент за политически консенсус, вече е един спукан балон. Какво друго би означавало българи да злепоставят други българи пред европейските ни партньори, дезинформирайки ги, или когато фалшивите новини се превръщат в инструмент за манипулиране на обществените очаквания за една нормално протичаща подготовка на председателството? Целта е да остава усещането за несигурност, да се подкопава доверието на обществото и на европейските ни партньори към сегашното управление, да се подхранват подозрения чрез режисирани скандали, оставки и протести с акценти на нестабилност.
Днес много българи се питат – докъде може да стигне опозицията, подчинявайки енергията на публичното си говорене, единствено на режисирането на добре написан антибългарски сценарий. Вече чухме, че предстоящото споразумение с Македония щяло да е национално предателство, че ни “отнемат” председателството, а добре платени коментатори и медии не спират да тиражират “провал”, допринасяйки за информационния хаос, вмирисан с политическо спекулиране. Умишлен е и масирания езиков натиск – честото повтаряне на словосъчетания, като не сме готови, не е ясно, не са ясни, пълен провал, отменено председателство,… А превръщането на един битовизъм, като ремонта на НДК, в център на идеята за председателството, не е нищо друго, освен умишлено “прихващане”, очевидно подготвено още по времето на служебното правителство, за да бъде дискредитирана самата подготовка. Докато там нещата са ясни – проверяващите институции трябва да си свършат работата. Със същата тематична обвързаност са и подозрителните протести в защита на “един образец на социалистическия реализъм”, както чух да се изразява един от участниците в тях. От този “образец на социалистическия реализъм” е останало нещо, наподобяващо стоманено скеле. Почти нищо не ни напомня за някогашното скулптурно произведение, ситуирано на това място като част от градската среда около НДК и замислено като обобщен символ, обвързан с честването на 1300-годишнината на българската държава. Тогава Националния дворец бе център на тържествата. Едва ли може да става дума за паметник, а по-скоро – възпоменателен знак за отбелязването тогава на 13-вековната история на България. Иначе в Тълковен български речник, за паметник е записано: 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо.Надгробен паметник. 2.Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници. Оставям на вас да решите на кое от описанията отговарят остатъците от това т.н. монументално произведение на изкуството. Между другото, “паметникът” нямал и Акт 16…
Няма съмнение, че българското председателство е важен етап в утвърждаването на страната ни като равноправен член на ЕС. Поемайки за определен период отговорностите за работата на Европейския съвет, България има шанса да съвмести решаването на българските проблеми с проблемите на Балканите и на Европа, извеждайки като основни, оповестените за обществено обсъждане приоритети –европейска переспектива за Западните Балкани, единен енергиен пазар и повишаване сигурността по границите на Евросъюза. На фона на опозиционните игри за дискредитиране на подготовката, а по този начин – и на управляващите, се правят опити и за омаловажаване авторитета на Борисов в утвърждаване на българската външна политика. Даден е и добър старт на приоритета за европейската переспектива за Западните Балкани, което е основание да твърдим, че тази рамка в председателството ни вече е на ход. Реализирането на досиетата, свързани с кохезията, консенсуса и конкурентноспособността са шанс за България и нейните институции, които притежават достатъчно натрупан опит – опит, който може и трябва да бъде експертно споделен. Тази рамка може да изработи и придвижи общите усилия в решаването на балканските проблеми, свързани с транспортната и енергийна свързаност на държавите от Балканите в общи проекти, за които ЕС дава сигнали, че е готов да ги подкрепи. Що се касае до приоритета за общия енергиен пазар, България има ясна стратегия, добре ориентирана към диверсификация на източниците и изграждането на енергийни магистрали за пренос на газ. Със своето последно участие в световния енергиен форум, Борисов затвърди българската политика по темата. По същия начин стои въпроса и за сигурността по границите на ЕС. България си е спечелила авторитет сред партньорите по отношение охраната и опазването на южния фланг на европейските граници. Неоспоримо е – на ход е активно присъствие на България в европейската политика и на международната политическа карта.
Няма съмнение, че в подготовката си за европредседателството, България е в позицията на признат европейски партньор, а това опозицията не желае да признае. Повече от ясно е, че тя не е и част от политическия консенсус за председателството. Явно предпочита антибългарското говорене – един фаномен, непознат за друга европейска държава. А подмятането, че българското председателство вече се е провалило, е зловредно, умишлeно и антибългарско. При тази категоричност на фактите, свързани с опозиционното политическо говорене, какво е най-важно правителството да направи, за да се противопостави на тези опити да се дискредитира подготовката, а и България? Най-важно е да бъде приобщен целия обществен ресурс в етапа на предстоящото обсъждане на плана, приоритетите и програмния календар. Да се структурира институционалното публично говорене. Имам предвид участието на представителите на институциите, ангажирани в подготовката. Само с информация от първоизточника, може да бъдат неутрализирани фалшивите новини, да се разобличат опитите за изкривяването на фактите и спекулативното тълкуване на възникнали проблеми. Този е и начинът да бъде преодоляно и информационното затъмнение, налагано от някои български медии. Тяхната политика, наложена от собствениците им, цели точно това – да не отразява обективно положителните факти и резултатите, свързани с функционирането на държавата и подготовката на председателството. Водещото място заемат “жълтините”, умишленото търсене на режисирани “скандали”, раздухване на подозрения и съмнения, които в един по-късен момент може да се окаже, че са били неоснователни.
България има шанса да затвърди присъствието си в международната политика. Чрез председателството, страната ни може да изведе реалистични ползи за себе си, за региона на Балканите, както и за бъдещето на ЕС след Брекзит. Всичко е във възможностите на правителството и на парламентарното мнозинство, но и в привличането на целия институционален, обществен и човешки ресурс. Така председателството наистина ще се превърне в национална кауза. Ха, дано и опозицията да стане част от този обществен консенсус!Няма времееее, се казваше в едно телевизионно предаване за умници!
