Де гиди, предсрочни парламентарни избори!
Алабалистиката се превърна във водещ комуникационен подход за българските политици и държавници. Става дума за чиста проба спам, който се изразява в празноговорене. Така те компенсират интелектуалния си дефицит, отсъствието на експертиза и политическа подготвеност. B празноговоренето те виждат и спасение, когато от тях се изисква да отговарят на директни въпроси, чиито отговори очакват българските граждани. В такива случаи се разчита на „нося вода от девет кладенци” или на влизането в ролята на героя от „Ни чул, ни видял”.
Днешната българска политика носи всичките измерения на хибридната война. Смятам, че в момента говоренето с хибридки компенсира липсата на идеология и на визионерство за решаване на натрупаните български проблеми. Няма и лидерство, което да енергизира волята на нацията ни в позитивна посока. Липсва и революционизиращ елемент в настоящата ситуация, и който в достатъчна степен да отразява висока степен на обществена нетърпимост и категорично отхвърляне на статуквото. Онова статукво, което за седми път ще се яви на предсрочни избори, без да е в състояние да отговори на въпроса: А след това?
В момента тази хибридна/информационна война се води между репутационно провалили се политици, доказали се, че не могат да носят отговорността, дадена им от волята на народа, изразена на парламентарни избори. Времето след 2020-та година активира хибридните тактики, използвани от партиите, когато воденето на агресивна предизборна кампания и сатанизирането на политическия опонент, представян като политически враг, се утвърди като единственото средство за печелене на електорална подкрепа. Бяха изоставени конвенционални подходи за разгръщане на обществен дебат и прокламирането на визия за развитие на България.
В сегашната ситуация България е в ръцете на най-жалката, най-неграмотната и най-антибългарската политическа класа. Затова най-естественото, което може да очакваме и на тези предсрочни избори е още по-малко българи да отидат до урните. Редуцирането на електоралната подкрепа ще засегне всички партии, приближавайки се до мащабите на твърдите им ядра. Българската демокрация ще продължи да се търкаля по нанадолнището. Правовата държава ще е едно изтъркано словосъчетание, а суспендирането на Конституцията ще продължи, защото както се оказва – на политиците и на държавниците „не им дреме от това”. Очаквано “черешката на тортата”, т.e. в кандидат-депутатските партийни листи пак ще видим същите калпазани, които знаят как да източват държавата и как да баламосват българските граждани с обещания, които никога няма да изпълнят. Тази “норма” отдавна е с „изтекъл срок”, но ние продължаваме да й се доверяваме.
Факт е, че българските граждани са атакувани от една хибридна среда, провокирана от некомпетентността на български политици, от медийни васали и „експерти”. Последният случай с отхвърлянето от президента на проекта за служебен кабинет с премиер Горица Грънчарова-Кожарева, потвърждава усещането на българските граждани, че всичко се решава задкулисно и от задкулисието. И когато някой се опита да застане на страната на принципите на демокрацията и на правовата държава, статуквото, което иначе не се наема да сформира редовно правителство, демонстрира решителност за отстраняването на всеки „смелчага”, който е решил „да мъти” задкулисието и безметежния им комфорт да си прескачат от избори на избори.
Де да беше само това! Вече завесата е вдигната и става ясно, че т.н. конституционни промени са добре обмислена играчка в ръцете на иначе едни провалили се политици. “Домовата книга” се превърна в добра възможност за местене на пионките, избрани от тях, т.е. от НС, за едни от най-важните позиции в държавата. Колкото до Горица и Калин (имената им звучат като трагични герои от творба на Славейков-син), срещу тях побързаха да тръгнат заедно и вкупом, защото на всички им е скъпо статуквото. А и как така обикновена одиторка, на която те самите й дадоха възможност да бъде посочена за служебен министър от „домовата книга”, ще казва какво се случва в задкулисието. А и „с кой акъл тя тича при главния прокурор”, за да подава сигнал за политически натиск, който й е оказван в хода на формирането на проекта й за служебно правителство?
Кашата е пълна! За независимост на властите и на институциите, забравете! Защото един криворазбран парламентаризъм вече е на път да заличи всички характеристики на нормалната демокрация и на правовата държава. Много е удобно на депутатите “да забравят”, че НС е законодателната власт – една от трите власти. И е противоконституционно парламентът да изземва функциите и правомощията на останалите две – изпълнителната и съдебната. А това вече не е демокрация, а един неин деформиран модел. Модел, до който стигнахме след като самодейци от ранга на Кирчо и Кокорчо бяха премиери и министри.
Но тази „каша” през последните четири години не беше случайна. Тя бе планирана целенасочено да къса всеки ден парче по парче от снагата на българската демокрация. А вие не се надявайте, че предстоящите седми предсрочни избори ще са последните! Статуквото си осигури непрекъсваемост на парламентарната дейност. А и вече сформирането на служебно правителство – технологично и тактически, ще е „работа” на актуалното към момента политическо мнозинство, т.е. дори формално то няма да е служебно и неутрално. На това му се казва влизане във властта през задния вход за време, което никой не може да предвиди. Впрочем, съдейки от досегашното им „справяне” при формиране на редовно правителство, те и времето на служебното правителство могат да контролират, отказвайки да сформират правителство на консенсусна основа. А и на тях дали им пука – дали настоящите проблеми или онези в следващия политически хоризонт, ще трябва да бъдат и артикулирани, и решавани.
Де гиди предсрочни парламентарни избори!
