Много скоро след като беше избран за президент, Макрон започна да демонстрира нетърпение – решил беше в един къс мандат да реализира определено стратегическо мислене по отношение на Европейския съюз. Това вървеше едновременно с усилия за утвърждаване на собствения авторитет, така че да накара повече европейски политици да му повярват. В същото време, случаят с пакета за мобилност предизвика голямо недоволство сред българските превозвачи, а също и на румънски, полски, унгарски, ирландски, португалски и други. Истината е, че намеренията на френския президент по отношение на ЕС придобиха твърде рано своя експанзионистичен профил, защото Макрон реши да посегне на четирите основни свободи, свързани със свободното движение на стоки, на капитали, на хора и свободно предоставяне на услуги. Да не говорим, че решаването на вътренационални проблеми или преследването на лобистки икономически интереси, е недопустимо да преминава през ограничения и диктат, прилагани спрямо други страни-членки на ЕC. Най-малкото, подобен подход руши конкуренцията и навява мисли за дискриминация и пряка намеса в сегментирането на свободния европейски пазар.
Измежду четирите основни свободи, които са елемент на вътрешния пазар на Европейския съюз и са гарантирани от законодателството му – движение на стоки, капитали, хора и свободното предоставяне на услуги, най-ясно е изразен човешкият фактор. Ограниченията и мерките, които въпросният пакет за мобилност налага, засягат пряко българските превозвачи, техния свободен избор, пазарната конкуренция, икономическите основи на българските фирми, а чрез отражението върху БВП – и нашия национален интерес. Най-важното – този законодателен пакет посяга на самите правила за работа на европейския пазар, който на практика представлява разпоредби, които обезпечават цитираните преди това четири компонента. Приемането и прилагането му ще е пакт за дискриминиране, което само по себе си ще е другото нарушение на принципа за равно третиране на отделните национални държави.
Пишейки този текст, си спомних за едно изявление на Макрон по време на изборите: “Франция трябва да стане „стартъп нация” – и правителството, и държавата ще осигурят възможности за това.” Означава, че френският президент има предвид да отвори пътища за изначално, за ново стартово развитие на страната. Навярно не е случайно, че веднага след избора му, на страниците на консервативното издание ”Le Figaro” бе публикувана негова снимка, на която той е вдигнал ръцете си високо, а под нея пише: ”Победа чрез вървене”. Това е превод на неговото движение “Напред”. Не ми се ще да използвам подобна игра на думи, но начина, по който идеята на Макрон ще промени съдбата на българските превозвачи, напълно покрива логото: “Победа чрез вървене – насам-натам”. А може да е и: ”Победа чрез вървене – тук, там/тук, там”. Не че движението е нещо лошо!
Да се надяваме, че този път победата няма да е за Макрон. А и като е толкова нетърпелив да превърне Франция в “стартъп нация”, първо да се съсредоточи към справянето с “Жълтите жилетки”. Иначе “килимчето” може и да му се изплъзне из-под краката, а меракът му да е европейски фактор да избледнее. Защото да посегнеш на четирите най-важни компонента, които са консолидиращи за общността, непременно ще се отрази, а и вече се отразява върху отношението към ЕС на онези европейски граждани, чиито интереси ще са засегнати. Ако пакетът “Макрон” бъде приложен, това определено ще е затвърдяване на двойния стандарт. Чертаенето на демаркационни линии с подобни европейски (Пардон, френски!) механизми не се отразява стабилизиращо на Европейския съюз и хвърля сянка върху общността. Някога ние влязохме в него с надеждата, че ще се ползваме от равноправието на европейското законодателство.
Това, което се случи – два от докладите, касаещи въпросния пакет за мобилност, са отхвърлени от транспортната комисия към Европейския парламент, бе определено от евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков като правен прецедент. Да се надяваме, че след като двата доклада са отхвърлени, третият остава под въпрос дали изобщо ще се разглежда. Надеждата е, че разумът ще надделее и Европейският парламент няма да прегази в края на мандата си очакванията на една голяма част от европейските граждани за справедливост и недопускане на дискриминационни решения в навечерието на европейските избори.
