Теми

Популярни

УЧЕБНА ФИРМА

фирма

Този път ще ви разкажа за учебната фирма, която бе част от проекта “Училище за идеи”. Знанията, които децата получаваха в Часа по бизнес трябваше да намерят приложение в конкретна практическа дейност. А и целият проект се базира на принципа “учене чрез правене”. Така се появи учебна фирма “Дизайн-студио” ООД. Целият процес бе една симулация, но чрез нея децата преминаха цикъла – от учредителното събрание до реалното излизане на фирмата на пазара. През цялото време те не само прилагаха наученото, но също получаваха нови знания и придобиваха умения по организирането и функционирането на една реално съществуваща фирма.

При организирането и провеждането на Учредителното събрание, на което присъстваха като учредители всички деца от проекта “Училище за идеи”, бе гласуван Дружествен договор, предложение за учредяване на учебна фирма с наименование “Дизайн студио” ООД и избор на управителен съвет. На новоизбрания управител бе възложено да извърши процедурата по регистриране на фирмата чрез уведомление до директора на училището, придружено с необходимите документи – протокол от учредителното събрание, Учредителен договор, Декларация на управителя, вносни бележки за платени такси. Процедурата по банковата операция също бе симулирана, като след внасяне на необходимата такса във виртуалната банка “Млада Европа”, получихме документ, който бе приложен към останалите, необходими за “регистрацията”.

Чрез предметa си на дейност фирмата създаде условия за изява на индивидуалните творчески умения на учениците. Те бяха тези, които предложиха основната й дейност да е свързана с проектиране на ученически униформи, производство на картички, сувенири и бижута, проектиране и декориране на предмети за бита, произведения на живописта  и иконопис, организиране на търгове и базари. Това правеше работата им приятна и привлекателна откъм творческите интереси на всеки един от тях. Те усвояваха умения за организация и поддържане на работното място. Игровият подход и “ученето чрез правене” постепенно превръщаше обикновеното увлечение в смислена дейност, която ги доближаваше до живота и отговорностите на възрастните.

Дружественият договор е документ, който отразява всички клаузи, свързани с целта, предмета на дейност, седалището и представителството. В раздела за правата и задълженията ясно се казва, че всеки съдружник има право на глас при вземане на решения, може да кандидатства за заемане на работно място във фирмата, да прави предложения по подобряване на управлението и реализирането на предмета на дейност, да участва с лични средства и материали при осъществяване на своите идеи при реализиране на фирмените дейности, да напусне съдружието, след като подаде заявление до общото събрание. Нов съдружник се приема с декларация, която се гласува на Общото събрание. Разпределението на дивидентите става по решение на общото събрание.

Последващата дейност също бе симулация на реално съществуваща фирма. Проведено бе второ Общо събрание с дневен ред – приемане на Структура и щат на фирмата, гласуване размера на членската вноска за общи разходи, обявяване и провеждане на конкурс за лого на фирмата. Обявен бе конкурс за назначаване на специалисти и работници за нуждите на отделните производствени направления. Той бе проведен по задължителна за целта процедура. Свободните места бяха обявени по съответния ред, придружени с информация за изискванията за заемането им, както и задължителните документи, необходими при кандидатстването – мотивационно писмо и СV. За целта бяха обучени в писането им. B деня на интервюто, всеки от кандидатите трябваше да ги представи и да сподели своите виждания за длъжността, за която се явяваше. След структурирането на щата и извършените “назначения”, всеки от тях трябваше да поеме своите задължения, определени от длъжностната му характеристика. Беше определено и работно време.

Учебната фирма даде възможност за приложение и интегриране на знанията, които децата получават не само в Часа по мислене, но и в Часа по бизнес, както и в Работилницата за детска инициатива. Те не само практикуваха предприемачески умения, но и се учеха да решават проблеми и да работят в екип. Придобиваха знания по по-нататъшното организиране на фирмената дейност и нейното администриране. Задавах им различни казуси, свързани с възникнали проблеми. Такива проблеми бяха: дефицит на работна ръка, недостиг на средства за изплащане на работните заплати, проблем в реализирането на продукцията, търсене на решения за преодоляване на конкуренцията на пазара и т.н. Може да ви звучи странно и неприсъщо за мисленето на  деца на възраст между 8-13 години? Но в случая става дума за  ученици, обучени да си служат с формалните мисловни инструменти и методи, които те усвояват по време на обучението си в Часа по мислене. И тъй като в основата на системата за латерално (странично) мислене e т.н. Модел на дърводелеца, то той им дава цялостна представа за пътя към проактивното мислене. “Въоръжени” с изучените мисловни инструменти, с придобитите навици  и нагласи, и опознали основите формални методи, те не изпитват никакви затруднения да решават проблеми и да работят в екип, което пък е пряк резултат от прилагането на отделни формати за групова работа, като например Петминутния формат за мислене.

Няколко пъти взехме участие в инициативата “Мениджър за един ден“ на “Джуниър ачийвмънт – България”. Гости ни бяха мениджъри на водещи фирми в града, които споделяха своя опит. Самият “производствен“ процес се реализираше в часовете по бизнес и във времето на Работилницата за детска инициатива. В края на учебната година, когато се провеждаха т.н. Дни на мислителите, редовно се организираше базар на произведените фирмени изделия. Истинска атракция за цялото училище беше търгът, който се провеждаше според правилата. Ръководенето му се поверяваше на заемащия длъжността директор “Продажби”, който беше предварително обучен в реализирането на процедурата. Участие в търга вземаха родители, съученици, гости и приятели на проекта “Училище за идеи”.

Днес отново се коментира неумението на българските ученици да решават проблеми и да работят в екип. Когато започнах през далечната 2002 година да реализирам проекта “Училище за идеи”, аз имах предвид  точно тези умения и нагласи, базирани в Системата за латерално (странично) мислене на професор Едуард де Боно. Тогава на този проект много хора гледаха като на ерес, която щеше да разбута статуквото в българското училищно образование. С това си обяснявах и факта, защо експертите от не един екип на  Министерството на образованието, които знаеха за проекта, гледаха на него като на заплаха, която щеше да разбута комфорта им, наемайки се да предприемат подобна стъпка, свързана с внедряването на подобно учебно съдържание чрез  т.н. Час по мислене. Но както ми сподели тогава един от членовете на комисията за оценка на представените разработки в националния етап на националната конференция “Училището желана територия за ученика“ през 2008 година, причината била в страха и в консервативното отношение на повечето от eкспертите към всяка иновация. Нищо, че един тогавашен министър, свързан със “седенките”, на въпроса ми, зададен лично – кога и в българското училище ще се въведе изучаване на Системата за латерално мислене, както това се случва в много държави в Европа и по света, той избяга от конкретния отговор и само се позова на факта, че съм стигнала до националния етап на въпросната конференция, което вече говорело за отношението на Министерството. Той не скри, че държал моята книга на бюрото си. Що се касае до моята разработка, тя беше на тема ”Пряко преподаване на мислене – успешна практика за ориентиране на училищното образование към формиране на умения и гражданска активност“. Тя бе презентирана в секция А: ”Дидактически и иновационни методи и технологии“.  Между другото, на първо място в споменатата конференция бе класирано някакво училище от Южна България, което сформирало духов оркестър. Същият изпълнявал много важна роля в естетическото и патриотичното възпитание на учениците… Годината е 2008-а!

Всичките ми публикации по темата, свързана с това обучение и практическите резултати от него, можете да откриете на страницата “Училище за идеи” – Клубове по мислене, която поддържам в Детски сайт на библиотека “Родина”, така също и в личния ми сайт www.ideaist.eu, в книгата ми “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”, чието второ издание е готово за печат и може да бъде определено като един малък учебник. Обещавам ви, че в следващата моя публикация ще се опитам да дам отговор на въпроса – защо днес българските ученици продължават да се затрудняват да мислят проактивно и каква е разликата между това мислене и критическото, защо и в бъдеще за тях ще е проблем работата в екип.

error: Свържете се с автора за разрешение!!