Ученето е процес, който е свързан със запаметяване на прочетеното, но и с неговото възприемане и възпроизвеждане. За стойностите (важните неща) в една учебна статия е ставало дума и друг път, затова само ще кажа, че и с тази публикация искам да помогна на учениците как да се научат да преценяват значимото. Това умение е в основата на четенето и ръководи тяхното поведение като читатели. Съотнесени към ученето, стойностите ни помагат да се ориентираме кое е важно, по-малко важно или е маловажно в една учебна статия. Целта е да открият значимото, което има отношение към придобиването на онези знания и на оня практически опит, който е свързан с личностната им реализация след училище. Подобно прецизиране при възприемането на учебни текстове е преди всичко – верен прочит, структуриране по избран от тях самите начин (макар че авторите на учебника са се погрижили), който да им осигури и индивидуална свобода при интерпретирането. Нали разбирате, че вече ги няма онези учители (надявам се) от времето, когато аз съм била ученичка, и които изпитваха, подканяйки ни с думите: ”Разкажи първа точка!” Днешният ученик трябва да е готов да интерпретира темата така, че излагайки мислите си, да позволи на слушателите (учител и съученици) да уловят неговото разбиране чрез една съдържателна интерпретация.

Устното интерпретиране на учебна статия се основава на стойностните факти и описания, които всъщност са в подкрепа на заглавието. Ако става дума, например , за темата “Нервна система при живите организми“, веднага се сещате, че т.н. “гръбнак“ на изложението е проследяването й по възходяща линия и при различни групи живи организми. После идва ред на съдържателните подробности, които всъщност са характеристики, които ученикът ще трябва да илюстрира поне с един конкретен представител на групата живи организми. Набляга се на разликите, които бележат прехода от по-низшата към по-висшата форма. Препоръчително е да се използва подхода на съпоставяне и сравняване. Важно е самото изложение да отговаря на критерия за последователност. Обикновено това е голям проблем за онези, които не притежават умения за логическо мислене. Проявява се при ученици, които не владеят четенето с разбиране и поради тази причина устното им изложение е нестройно. Те произнасят грешно определени термини или не ги употребяват уместно. Цитират неверни факти или други елементи на учебния текст и по този начин не могат да предадат достоверно съдържанието.

Като познавателен процес, ученето създава образи на онова, което четем или заучаваме. Казано с други думи, в основата е нашето пресъздаващо въображение. Това важи и за предмета история, география… Между другото, Алберт Айнщайн определя въображението като по-важно от знанието. То се реализира с участието на нашето мислене. Според професор Едуард де Боно, въображението има четири страни, които той характеризира в своята книга “Практическо мислене” (C., 1999). Първата страна е “яркост на картината”, което “означава богатство на подробности”. В нашия случай подробностите трябва да се подбират, без да се осакатява достоверността. Втората страна включва алтернативни възможности за обогатяване на темата – събрали сме допълнителна информация от Интернет или от друг източник. Трябва да дадем публичност на резултатите от нашата любознателност! Третата страна – да можем да покажем и други гледни точки, а защо не и – нашето лично мнение. Такива възможности предлагат часовете по литература, история и други. Четвъртата страна включва творческото въображение. Според него, “означава фантазия и умение да си представяте нещо, което не сте срещали”. Въображението е механизъм на творческата дейност, който много помага на възприятията, и както казах – създава образи и представи.

Тази публикация е своеобразно продължение на предходната ми статия “Отново за четенето с разбиране”, която също разглежда проблема за затрудненията при усвояване на учебното съдържание. Затова отново искам да напомня, че за познавателен процес, какъвто е ученето, е много важно умението да откриваме стойностите във всяка учебна статия. Въображението е важно, но както казва Де Боно, “само по себе си то не е творчество, както цифрите не са математика, но въбражението е един от неговите елементи.” Вярно е също, че знанието не е творчество, а въображението помага да изградим система от образи и представи, които стимулират познавателния процес. Затова е необходимо да се фокусираме около усъвършенстване на нашите умения за четене с разбиране, като обръщаме достатъчно внимание на значимото. Още повече, че не е възможно да притежаваме изчерпателна информация за всичко, което включва дадено учебно съдържание. В този случай добра стратегия е да решим нещо много важно – за кои области, свързани с нашите интереси и бъдеще, е важно детайлното знание, a за кои – общото. В един момент всеки трябва да вземе подобно подобно решение, ако не иска ученето да се превърне в проблем.