Двойният самосаботаж на българските избори

Silvia Grohs, Фейсбук

Погледнато отстрани и особено през призмата на една по-улегнала австрийска политическа култура, поведението на симпатизантите и активистите на ПП-ДБ през последните 48 часа е отличен пример за това как една крехка „победа“ може светкавично да бъде пропиляна от липсата на политическа зрялост. Вместо да демонстрират поведение на хора, готови за диалог, те превърнаха социалните мрежи в трибуна на агресивно самодоволство.

В Австрия това се нарича липса на Stil и Niveau. Начинът, по който се атакува и заклеймява всеки несъгласен, напомня по-скоро на хулигански прояви по стените на градската периферия, отколкото на дебат в демократично общество. Това високомерие и тоталното отсъствие на политически такт отблъскват умерените избиратели – онези, които в едно нормално общество решават изборите в центъра.

От дистанцията на времето и опита се вижда ясно: Това не е предизборна стратегия, а политическо късогледство. Единственият сигурен резултат от тази агресия ще бъде мобилизирането на протестен вот (т.нар. Denkzettelwahl) срещу техния собствен кандидат. Най-пагубната илюзия на тази общност е вярването, че притежават монопол върху истината и че австрийският принцип на свободно изразяване не важи за техните опоненти.

Тази политическа незрялост обаче далеч не е монопол само на едната страна. Парадоксът на настоящата ситуация е, че и в двата лагера работят с настървение против собствения си кандидат.

Ако поведението на ПП-ДБ и техните симпатизанти отблъсква умерените избиратели, то реториката от лагера на Илияна Йотова през последните 48 часа окончателно затваря вратата за всякакъв конструктивен диалог. Включването на президента Румен Радев в ролята на неин фактически говорител не само не помага на кампанията и, но действа като перфектен инструмент за нейния собствен самосаботаж.

Погледнато отново през австрийския опит, където министър-председателят (федералният канцлер) и правителството традиционно се придържат към институционална сдържаност по време на избори, агресивното включване на българския премиер Румен Радев в кампанията изглежда като тежко прекрачване на границите. С тези си действия той практически разкрепости и обезсмисли тезата, че Йотова е гражданска кандидатура, издигната от инициативен комитет. Това негово партийно позициониране – макар и двете кандидатури в битката реално да са партийни – е точно толкова контрапродуктивно, колкото и намесата на партията, поддържаща Гюров. Вместо да действа като балансьор, Радев избра тактиката на плашенето, лансирайки апокалиптични тези за война и геополитически катастрофи.

В същото време фигури като Кандев довършват тази ретроградна картина, изваждайки от политическия нафталин призраците на „сърпа и чука“.

Така избирателят е поставен пред абсурден и дълбоко провинциален избор между два коренно различни, но еднакво деструктивни подхода:

– От едната страна: Агресивното и самодоволно високомерие на жълтите павета и плашене със Студена война

– От другата страна: Институционалното плашене с война

В крайна сметка и двете страни страдат от един и същ дефект. Докато едните пропиляват крехката си победа с липса на такт, другите сами подкопават позициите си, заменяйки аргументите с плашила. Крайният резултат от това двойно политическо късогледство няма да бъде триумф за нито един от кандидатите, а поредното тежко разочарование за българското общество, което все още е твърде далеч от стандартите на улегналата европейска демокрация.

И докато двата лагера продължават да рушат мостове, българският избирател трябва да погледне отвъд техния хоризонт. Всеки ваш глас трябва да бъде компас, който сочи в една-единствена посока – към Европа, към онази Европа, в която институциите работят, а гражданите се уважават. Българското общество заслужава да излезе от балканския провинциализъм на плашилата и жълтопаветното високомерие. Затова истинският избор днес не е между двамата кандидати и техните грешки, а между това дали ще останем в капана на собственото си късогледство, или най-накрая ще тръгнем решително по пътя към зрялата европейска демокрация.

Източник: Silvia Grohs, Фейсбук