Част от държавността и eлемент на действащата демокрация, е нормалното функциониране на независимите  власти и на представляващите ги публични институции. Преобладаващата деструктивна риторика, която представители на отделни парламентарни групи използват за тяснопартийни интереси,  продължава да  формира негативно отношение към парламента, който представлява най-важната власт – законодателната. Най-активна и последователна е парламентарната група на социалистите, която може би единствена продължава да разчита на гирюлтията в парламентарната зала. A за това си има обяснение. Целта  са безсмислените спорове и упражняването в риторика. Подаването на теми в дневния ред на парламента, за които БСП не се е подготвила, няма основания за тях или не може да ги защити, е вече традиция. Започвам да си мисля, че това е начин Столетницата да разтоварва натрупаното напрежение, бягайки от собствените си проблеми и за сметка на рейтинга на парламента?

Въведението, което направих има за повод днешното искане на оставката на председателя на КЕВР, но не то е тема на тази моя публикация. Става дума за това, че този и други случаи ме навеждат на мисълта, че в риториката, която българските депутати използват не се прави разлика между факт и действителност, от една страна, а от друга – интерпретация и екстраполация. Мисля, че това се оказва доста трудно и недостъпно за мисленето не само на българските  политици. Впечатлението ми е, че най им се отдава да ни пробутват обикновения коментар – добронамерен или зловреден, като факт. Случва се като факт да ни бъде предложено и онова, което всъщност е плод само на тяхна вътрешна убеденост или на лично възприятие. Не е случайност, че подобна практика е дала  основание на професор Де Боно да въведе т.н. двустепенна система: факти-убеждения и проверени факти.

Ще се опитам да ви го обясня. Често ставаме  свидетели  как споровете или дебатите, както и вземането на решения се базира на факти-убеждения, а не на проверени факти. Първите  професор Де Боно ги определя като  “отворена врата за голословни твърдения, клюки и слухове”. И по-нататък: ”Преди да действаме въз основа на някакъв факт или да го поставим в основата на решение, трябва задължително да го проверим. И така – ние преценяваме кои от фактите-убеждения могат да бъдат полезни, след което се опитваме да проверим тяхната истинност”. Например, предложението на ГЕРБ за увеличаване акциза на т.н. бездимни изделия,  се основава на категориятапроверени факти – доказан факт е, че пушенето вреди на здравето. Това е не просто предположение, нито е факт-убеждение, а научно доказано твърдение. Преодоляването на този лош навик има своето отражение върху здравето на нацията ни и отдавна се е  превърнал в социален проблем. Аргументите на вносителя са основателни – пушенето,независимо под каква форма е вредно за здравето. Държавата е в правото си да провежда политики за регулация,  свързани  с превенцията по предотвратявнето на този навик, вкл. и чрез пазара.

Що се отнася до противниците на това предложение, техните аргументи са фактите-убеждения. Тяхната логика се гради на голословното твърдение, че тези бездимни изделия са по-малко безвредни. Но както разбираме, това все още не е доказано. Какво искам да ви кажа? Ами, в първия случай става дума за проверени факти, че пушенето вреди на здравето. Във втория случай е налице факт-убеждение, който трябва да бъде проверен, за да премине в групата на проверените факти. Но такива резултати от изследване,  доказващo достоверността на твърдението, че те са по-безопасни, няма. На този етап можем да го приемем като хипотетично и изпреварващо фактите. Затова твърдението, убеждението, предположението, че бездимните цигари са по-малко вредни, не бива да се възприема за по-достоверно, отколкото е в действителност. Докато нямаме доказателства за това. Защото противниците на предложението за вдигане на акциза трябва да знаят, че “фактът-убеждение означава нещо, за което вие сте убедени, че е факт, но още не сте го проверили напълно”.

Читателите на моя сайт знаят, че статиите ми приучват да сте чувствителни към стойностите. Затова в края ви поставям една мисловна задача. Решете кои от депутатите имат по-основателни причини – за промяна в акциза на бездимните цигари или за отхвърляне на предложението. Между другото, в кой от двата случая, представени от мен по  този начин, гледната точка ви изглежда по-подозрителна? Ще ви помогна, подсещайки ви, че първо трябва да откриете стойностите във възможните две решения, а после – и коя от стойностите е приоритетна. Защото приоритетните стойности винаги могат да повлияят върху вземането на правилното решение. Бъдете обективно неутрални, и няма да сбъркате. Успех!