ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО В ГОДИНАТА НА ЖЪЛТОТО КУЧЕ

българското председателство
Време за четене: 4 минути

За 2018-та година, която е под знака на Жълтото куче, казват, че  ще се толерират не хазартните личности, a честни и порядъчни хора, които са готови да работят много. Доколко астролозите са прави, не знам, но житейският ми опит показва, че шансът да се печели доверие винаги е повече на страната на честните и порядъчните. Убедена съм, че е така, но бързам да кажа, че в български условия това не винаги се случва. Дали е заради нашенски манталитет, дали е заради лесно поддаване към манипулиране или е заради компромисно отношение към истинските ценности, дали е заради “чугунени глави“ или заради народопсихологията ни сами да се “топим” в “казана на чернилката” – при всеки от тези случаи става дума за предпоставки, които позволяват друг тип “печелене на доверие”. Казвам го, защото още в началото опитите на опозицията да изкриви и да омаловажи българското европредседателство с цел извличане на политически дивиденти, за които реално основания не съществуват, изглеждат най-малко съмнителни и не са в интерес на българската държава.

Да започнем с това, че председателството, реализирано като право на всяка една страна-членка, се осъществява изцяло върху принципа на търсенето на консенсус при вземането на решения в Европейския съюз. В тази връзка, да се говори за чисто техническа роля на председателстващата държава, е не просто неоснователно, но и целящо да заблуди и да омаловажи ролята й. Да, България трябва да продължи традицията на съблюдаване на принципите, върху които  функционира Европейския съюз, но това не й пречи да избира подходите как това да се случва. Знае се, че в тази си роля ние не трябва да вземаме страната на нито една от съществуващи крайни позиции. Определящо ще е фокусирането върху сближаването на различията при търсене на едно или друго окончателно решение. Що се касае до българското становище, то трябва да е изградено върху европейските ценности, a диалогът да се използва като начин за рационализиране на различните позиции и тяхното преодоляване в точка, която е от общ интерес. Още повече, че не е възможно да съществува спор, базиран на ценности, които са общоприети в рамките на общността. А и това е най-сигурния начин да преодолеем смущението от високомерието на “големите”.

На другия полюс са онези злоумишленици на българското председателство, които политически преднамерено подхвърлят различни европейски теми, фокусирайки ги в нашите правомощия. В подобно говорене има голяма доза “негативен ентусиазъм”. Правят го, за да ни внушават как България нищо не може да реши и как от нея нищо не зависи. А истината е, че влизайки в тази роля, ние разполагаме с една карта, върху която всички маршрути вече са отбелязани –  като съществуващи и вече отворени досиета, върху които трябва да продължи работата, и други, които ние ще отворим, включително и българските приоритети. Като цяло става въпрос за  процес, в който България ще има водещата роля в един съгласувателен режим. И това в никакъв случай не отхвърля възможността да инициираме нови идеи, или да подемем чужди такива, които може да изглеждат неприемливи на този етап, но да са провокация и повод да се дебатира в рамките на консенсусната рамка. Известно е, че до привличането на съюзници около едно решение се стига, ако се прояви значително съгласие. И този принцип трябва да е водещ за нас. Тук не може да става дума за убеждаване на едните колко другите са прави, или колко ние сме прави в нашата позиция. Важно е да се уловят онези мисловни линии в дебата, които очертават конструктивното становище и придвижването напред. И ако се налага да приемем различната позиция, преди това трябва да се опитаме да изгладим разликите. Водещото в“отсъждането” дали едно предложение е смислено или не е, трябва да са европейските ценности и възможните последствия в бъдеще. Целта е да се работи заедно и това бъдеще да изглежда предвидимо.

По време на българското европредседателство има да се свърши доста работа – бюджетната рамка за новия програмен период, мигрантите, Брекзит, енергийния съюз, дигиталната икономика… И всяка една от тези теми включва пакети от дебати. Като добавим и естонските досиета, българските приоритети, законодателните инициативи, кохезионната политика след 2020-та… Предизвикателствата не са малко, що се отнася до сегашните и бъдещите механизми за ефективно функциониране на съюза. Затова е важно да търсим баланса и позицията ни да е трайна, що се касае до бъдещето. България вече успя да спечели първата точка, давайки тласък на европейската интеграция, като включи в дневния ред темата за Западните Балкани, която се оказа навременна и актуална, предвид предстоящото напускане на Великобритания. Но и по този повод не закъсняха спекулациите – доколко нереалистично изглеждало европейското бъдеще на тези държави, как липсвала българска политическа визия и колко елементарно било даразглеждаме този процес като дигитална свързаност или като  транспортна инфраструктура… Истината е, че българското правителство стартира с най-успешния до този момент подход, който е бил използван за преодоляването на балканските противоречия. Да градим бъдеще, обединени от общото в историята ни е наш общ дълг, предвид факта, че балканските пожари са пламвали къде от комплекси, къде по причина на онова, което ни разделя. Време е и останалите балкански народи да усетят силата и предимствата на европейската интеграция чрез тези първи стъпки.

Eдва ли всички набелязани цели и задачи могат да бъдат изпълнени в този шестмесечен програмен период, но те, както пише германският “Ди Велт”, демонстрират самочувствие. “А за българите и за други източноевропейци, които в Европа често пъти се чувстват като граждани втора категория, дори само тази нагласа е балсам за душата“, пишат още авторите на статията. Според мен, българското председателство ще направи видима нашата ценностна приобщеност и готовността ни да ги защитим в един консолидиращ сценарий, в който и “малките” и “големите” в ЕС ще подходят смислено към проблемите на съюза. Професор Де Боно би казал, че дори провокирането на нагласи да се разберат различията, е също форма на съгласие и в този смисъл, европредседателството е уникална възможност. Да не говорим за това какъв шанс е страната ни да бъде опозната отблизо, въпреки кампанията с участието на “наши и чужди” да ни окепазят по начин, който изглежда съмнително нагласен. Не искам да отварям темата за корупцията, към която съм засвидетелствала отношение в други мои публикации, но започвам да си мисля, че тя започва да се интерпретира  като нещо, което никой не е виждал, но има нужда да говори за нея. И не заради друго, а за да изхарчи на вятъра  недоволството от самия себе си! А всъщност всичко е закодирано в думите:”Ако другите го могат, защо и ние да не го можем!” Възможно е зад това да е скрито и усилието ни да открием стойностните неща, които ни липсват. В годината на Жълтото земно куче, това навярно е и себеуважението ни като нация и политическата лоялност към усилията на управляващите,демонстриращи воля да продължат да работят много за имиджа на България.

error: Свържете се с автора за разрешение!!