Вчера в София бе проведена среща на четирима премиери – на България, Румъния, Черна гора и РС Македония. На брифинга чухме какво ли не от българския премиер – изразено по познатия непрофесионален начин, поставящо много въпроси, но и предизвикващо смут. Имала съм много поводи да пиша за публичното говорене на политиците и на хората, които представляват държавната позиция. В случая говорим за участие в брифинг като форма за комуникация. Думата идва от английския език, briefing, от brief – кратък, сбит, къс. Така че брифингът е по-късия вариант на пресконфернцията. На него обикновено се прави някакво съобщение, формулират се цели и задачи след проведени форуми и събития или се правят кратки информационни съобщения от участниците в тях. С такива очаквания беше свързан и въпросния брифинг, проведен след срещата на четиримата премиери. Само ще припомня, че и за тази комуникационна форма важат познати критерии и изисквания към участниците и тяхната публична реч – да се следват общоизвестни езикови и стилстични похвати на изразяване, добре структуриран изказ, формулиране на целите, задачите и както постигнатите, така и очакваните резултати в бъдеще. Те трябва да бъдат обозначени в тяхната конкретика, така че да не оставят вкуса само на пропаганда. Иначе какъв е смисъла на това, че някакви хора са се събрали, говорили си нещо, но в края не се оповестяват по категоричен начин резултатите от техните усилия и каква е добавената стойност.
Бих искала да коментирам онази част от изложението на българския премиер по време на брифинга, в която става дума за двустранните отношения с РСМ и нейното присъединяване към Европейския съюз. Според мен, нещата там продължават да са в една и съща точка, а липсата на прозрачност е достатъчен аргумент за моето предположение. Трябва да отбележа, че войната в Украйна измести изцяло фокуса ни от сериозността на проблемите между двете страни. Говоренето за тях по начина, по който двустранните ни отношения присъстваха в изявлението на премиера, трябва да ни прави неспокойни за протичането на процеса, защото той е важен, както за РСМ, така и за България. С оглед на това, ще се подкрепя с един цитат от изказването на Петков:„Искам ДА КАЖА абсолютно ясно послание ЗА всички българи и хора от Северна Македония – работим с Ковачевски по много КООРДИНИРАН НАЧИН. Много ФОКУСИРАНИ срокове. Поставихме си няколко поетапни цели, които трябва да бъдат постигнати. РСМ има място в европейското семейство, колкото се може ПО-БЪРЗО. Нашето правителство е ангажирано да постигне този резултат, колкото СЕ МОЖЕ ПО-ЕКСПЕДИТИВНО“. Че посланието не се “казва”, а се “отправя” или че сроковете в този контекст са “фиксирани”, а не са “фокусирани” или че онова, за което се загатва като свършена работа преследва единствено внушение, е повече от ясно и даже свикваме да си “затваряме очите”.
Но не можем да го направим по отношение на патетичната фразеология, която определено обслужва правителствената пропаганда. И аз съм сериозно обезпокоена какво всъщност се прави и не се ли действа по същия начин, както се и говори. Баща ми би казал, че както се говори на ангро, така се и работи – на ангро, т.е. на едро и с неоправдано самочувствие за успех. И всичко в това говорене се измерва в “много”, “по-по” и “най”. Въобще става ли ви ясно по какъв “координиран начин” работят с Ковачевски? Все пак касае националния интерес на България? Поне на мен не ми е известно практически какви ходове се реализират за постигането на досегашните двустранни договорености. Защото само те може да се вземат предвид, когато става въпрос за уеднаквяване на подходите към спора и от двете страни . И какви са тези “много фокусирани срокове”? Чух го да казва също, че “както всички знаем, има няколко поетапни цели, които трябва да изчистим, включително защитата правата на малцинствата“. В значението на “изчистването” вече сме посветени, но да не вземем да “изчистим” и българския национален интерес. И както казва народът ни – “заедно с мръсната вода да изхвърлим и бебето”. А “бебето” е българският национален интерес, който не е подробност за неглижиране.
Какви “малцинства” има предвид премиерът, след като може да става дума само за едно малцинство – българското в РСМ? В България няма малцинства, ако употребата на множествено число визира такива и в България. Ако c това се обслужват претенциите на една малка група в България и на някои кръгове в РСМ за македонскo малцинство в България, да го забрави! Искам да припомня, че принципа на национално единство е провъзгласен в Конституцията. А правните измерения на националното единство се определят от точното прилагане на основните конституционни принципи – единство на българския народ като политически субект (чл. 1, ал. 2 от Конституцията); еднакви конституционни гаранции за достойнството и правата на личността (чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Конституцията); равенство на всички граждани пред закона, без ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл. 6, ал. 2 от Конституцията); общоважимост на основните права и задължения, посочени в глава втора от Конституцията. Националното единство не изключва наличието на религиозни, езикови и/или етнически различия между гражданите на Република България. По този повод има и решение на КС N: 4 от 21 април 1992 г. по к. д. N: 1 от 1991 година.
Пропагандно ми прозвуча и следващия цитат: „Мисля, че исторически нашите взаимоотношения много се подобриха през последните три месеца, именно защото си говорим толкова много. Имаме обща цел…..За РСМ и Албания този процес трябва да започне. Очаквам през следващите няколко седмици този процес да се ускори“, заяви още българският премиер. Аз не знам какво е изражението на заключението, че “исторически нашите взаимоотношения много се подобриха през последните три месеца”. Интересно ми е как “исторически” се отразява на взаимоотношенията нещо, за което липсва прозрачност. Непрофесионално ми прозвуча и “аргумента” му – “’чувам добри новини от историческата комисия. Въпросите, които бяха трудни за преодоляване, сега изглеждат реалистични за преодоляване. Имам ясно намерение ДА СЕ ДВИЖИМ НАПРЕД, КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-БЪРЗО“. Това няма как да не предизвика тревога при цялата непрозрачност на декларираното от Петков – „работим с Ковачевски ПО МНОГО КООРДИНИРАН НАЧИН”. Не става ли дума за едно задкулисно бързане, преследвайки онези скандално огласени “шест месеца” за решаване на споровете?
Мисля, че след три месеца, както обяви премиерът, опозицията има основания да поиска изслушване в комисия и в Народното събрание на какъв етап е държавната политика по темата за решаване на споровете, свързани с присъединяването на РСМ в ЕС. Когато става въпрос за българския национален интерес, това не трябва да бъде оставено в сянката на сегашното непрозрачно управление. Какво става с огласените пет работни групи – по икономиката, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята? Спомням си, че по време на посещението на Петков в РСМ, прозвуча уточнениието, че “критериите за тяхната работа няма да бъдат сроковете, а крайните резултати”. Поне това, което се чу вчера, бе настоятелното повтаряне на словосъчетания в сравнителна и в превъзходна степен – “най-бързо”, “най-скоро”, “по-експедитивно“ и мярката за всичко беше “много, много”.. Tова няма как да не предизвиква съмнения за бързане, преследвайки онези скандално обявени “шест месеца” за решаване на спора. В същото време продължаваме да чуваме едни декларативни ангажименти и от двете страни, които оставят впечатлението, че по-скоро се гонят тези срокове. При този подход не се ли поставя в риск решаването на проблемите по същество? Иначе и аз като премиера “не искам само политици да говорят” (цитирам), както неотдавна той заяви….Но и вчерашният брифинг остави усещането, че при споменаването даже на темата за РСМ, продължаваме да сме свидетели повече на пропагандно говорене. А този е сериозния проблем на българските политици и държавници. Особено що се отнася за способностите и уменията на днешните управляващи.
Р.Р. И за да съм по-точна, въпросното мероприятие като цяло се оказа една седянка, както някои побързаха да го определят и към което аз се присъединявам. Който разбрал, разбрал….
