Теми

Популярни

ОЩЕ ЗА ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ И НЕЙНИТЕ ЖЕРТВИ

агресия

Случаят с убитата Никол е един от поредните, когато дете посяга на дете. При това, отнемайки живота му. Направи ми впечатление, че коментарите около случилото се бяха насочени повече към малкото момиче, като жертва на посегателство, а всъщност жертвите са две. Едната е лишена от правото да живее и да реализира себе си като личност, другата – също лишена от бъдеще. Защото какво го очаква Иван, ако съдът докаже, че той е извършителят на това злодеяниеПри все че някак претръпнахме всяка сутрин да ни събуждат със съобщение за  поредно убийство, всеки случай сам по себе си е трагичен и всеки път ни се струва – все по-зловещ. Заедно със зачестяването, се засилва усещането, че и децата виждат в саморазправата единствената възможност  за справяне със стекли се обстоятелства. В същото време, от страна на обществото, семейството, училището и на всички останали институции, има едно неглижиране на симптомите, свързани с бъдещи проявления на агресивност. Изглежда, че всички те си вършат работата по превенция, а случаите не намаляват. Напротив, стават все по-драстични!

Аз мисля, че когато говорим за случаи, свързани с деца, определено става дума за семейството и за неговата роля по отношение на тях. Има много причини, то да не съумява да реализира тези си задължения. Eдна от тях – наличието на обективни предпоставки. Това може да е ниският социален и образователен статус на родителите, който факт не предпоставя подобаващото обществено очакване за справяне с възпитанието на децата, идентифицирането на проблеми и вземането на отговорни решения. Тук е мястото на онези институции, в чийто обсег попада детето – училището, социалните служби, и тези със специално предназначение. Засега, единствено училището  има директен поглед върху това, което се случва оттатък стените на българското семейство. Присъствието на училищен психолог или на педагогически съветник предполага професионално отношение към проблема, свързан с агресията. А реализирането  на училищна политика за проучване на конкретната средае свързано и с различни мерки, включително и работа с децата от рисковите семейства, както и с техните родители.  При наличие на факти и обстоятелста, се налага училището  да задейства цялата мрежа, която по предназначение има за задача да подпомага, да обгрижва и да контролира.

Другата причина, поради която родителите не могат да реализират своите задължения по отношение на децата в семейството, е омаловажаването на контрола. Много от тях, стараейки се да им угодят по всякакъв начин, забравят, че равнището в развитието на възможностите за комуникация с другите хора, не бива да ги лишава от отговорността да общуват с децата си и да се интересуват от техния живот. Вие имате ли отговор на въпроса, а поради какви причини тази четвъртокласничка е успяла да привлече тези три хиляди приятели в социалните мрежиТова известно ли е било на нейните родители?  Те знаят ли, че социалните мрежи за дете на нейната възраст и за годините на Иван, са като да не знаеш да плуваш, а да скочиш от брега като другите, които го могат. Там, както и в морето, има акули и подводни пясъци, които могат да го завлекат. И ако родителите им са знаели това, кой носи по-голямата отговорност? Ако е така, защо малолетното момиче е било оставено да води този двойствен живот? Не допускам, че то не е споделяло за тези свои постижения” в социалните мрежи. Доколкото разбрах от интервютата с  други деца, излъчени по ТВ, това било нещо като състезание кой може да привлече повече приятели. А колко от тях наистина са приятели…

Има още една причина агресията да се развие – отказът на родителите да признаят истината за своето дете. Те никога не искат да приемат за вярно онова, което учителите казват за него. А понякога всичко започва с първите прояви на лоша дисциплина, със сбиване и малтретиране на съучениците. Приемат го като нещо безобидно и безопасноа в подобни прояви може да е скрит цял спектър от психологически нагласи, неовладени етични норми на взаимоотношения с останалите, проблеми в комуникирането и да са сигнал за бъдещо задълбочаване. Особено внимание изискват  случаите, в които става дума за деца, които са диагностицирани за особености в развитието, хиперактивни са или са със специални образователни потребности, свързани са с риск, който идва от семейната среда. Към тях обикновено се прилагат специални методически подходи в обучението  и се извършва допълнителна работа по придобиването на социални умения. Засега техните проблеми са оставени единствено на училището, където те получават специализирана помощ от ресурсните учители. Къде от незнание, къде от неопитност – в повечето от семействата не се гледа на този проблем като на проблем. На тези, в които това е такатрябва да им се помогне. Иначе рискът от недоглеждане, може да доведе до това, до което стигна Иван – евентуалният извършител на случилото се с Никол.

Проявите на агресия сред децата не са от днес, но с времето те стават все по-драстични. И в други мои публикации, посветени на темата, е ставало дума за дългото застояване пред компютъра  и за пристрастяването към него. Специалистите казват, че то е опасно и се изражда в зависимост, подобна на тази към наркотиците. Възможността за мобилно ползване на всякакви интернет възможности, прави тази връзка на децата  непрекъснатаТе заживяват денонощно в един виртуален свят, който ги отдалечава от реалния. A това “пребиваване” се превръща в бавно действаща отрова, която убива желанието за директно общуване. Виждала съм група ученици, седящи в заведение и вторачили се в своите “smart” телефони и таблети. Никой не поглежда другия и никой не проронва дума. Виждам ги как пръстите им шарят, а от време на време – да подскачат от мястото си или да издават някакви необичайни звуци. Пълна загуба на интерес от споделяне и търсене на взаимност от околните! А това не развива и най-елементарни умения за директна комуникация. Убива вкуса от живия контакт, който от своя страна моделира чувства, развива речеви умения, зарежда с огъня на дискусионното говорене. Те нямат нищо общо с онова, което определяме като общуване в социалните мрежи. А след това се чудим защо им липсва концентрация, защо не разбират това, което четат или имат затруднения в интерпретирането му.

 Проблемът с детската агресия има много страни.  Това определя и различните  гледни точки за намиране на решения. Едно от тях е и  включването на родителите в система за обучение в отговорно родителство, на което не бива да се гледа като на някаква прищевка, а като на отговорна държавна задача. Обект на обхвата трябва да са всички родители, които по една или друга причина, не се справят със задълженията си по обективни или субективни причини. Те трябва да бъдат задължени да придобият минимум образователни знания и социални умения за преодоляване на рисковете, които заплашват техните деца и опасностите, които ги застрашават, поради отсъствието на семеен контрол. И тъй като често тези семейства са обект и на социална подкрепа от материален и финансов характер, нормално е  включването в подобни краткосрочни курсове да се обвърже  с тях.

error: Свържете се с автора за разрешение!!