Напоследък все повече българи се питат дали имаме нужда от президентска институция, тъй като в този мандат тя определено следва тенденция на ерозиране. Причината е повече от очевидна – настоящият държавен глава не може да я изпълни със съдържанието на очакването, определено и от българската конституция. Няма съмнение, че ярък израз на конституционната роля на българския президент са и неговите публични изявления, които трябва да са послания към целия народ. Затова казваме, че по конституция българският президент е обединител на нацията.
Когато прочетох обръщението му в новогодишната нощ, разбрах че този човек няма нито сърце, нито усещане за действителните очаквания на българските граждани. Ще кажете – повечето от тях отдавна нямат никакви очаквания, свързани с това, което могат да чуят от него. А по-искрено изречено – те вече не искат да чуват това, което той ще им каже. Защото то отново ще е “пак от същото” – познато и кухо откъм родолюбие, повърхностно и декоративно украсено с опорните точки на БСП, навяващо ни по-скоро мисли за комплексираност, търсеща вдъхновение в това да разделя нацията. Ако това е начинът да се преодоляват съществуващи комплекси, значи човекът си е сбъркал мястото.
Четейки началните редове си казах, че най-после е преосмислил своята роля, но бързо разбрах, че съм била подведена. Все пак е краят на една година и има много причини тя да е определена като ползотворна за народа ни. А добра дума заслужават всички, които се трудиха. Това беше годината на българското европредседателство, но и на още една крачка към ускоряване на социално-икономическото ни развитие. България затвърди позициите си на лидер на Балканите и фактор в Европейския съюз. Но вие случайно да чухте поне еднократното му споменаване? Аз – не! Усещането е, че българският президент отдавна ни е отписал от там, и старателно продължава да изпълнява указанията на Решетников за “изчегъртване” на всичко, което ни напомня за принадлежността ни на страна-членка на ЕС и на НАТО.
Но да продължим по-нататък. Колко достоверно ви звучи, че “през изминалата година не сторихме нужното, за да може 2019-a година да бъде по-лесна”? Той дали случайно е чул за предприетите социални мерки и реформи в най-важните секторни системи? А дали включва в подобна констатация себе си и президентската институция? Ако е така – похвална е подобна самокритичност! Интересно е и в какво конкретно вижда проявления на “ерозия на демократичните права и институции”? Навярно пак е прав, ако отново има предвид институцията, която представлява. Но едва ли е коректен, че “проблемите бяха отсрочвани, но не и решавани”, ако се цели единствено в управляващите. Поне до момента не ми е известно друго правителство, толкова интерактивно и което в диалог с гражданите и неправителствените организации да решава повдигнати от тях проблеми. Колкото до реформите и какво е свършено, време е да се информира. Няма да е зле, и ако в бъдеще започне да подкрепя своите заключения с конкретни факти, включително и свързани с “отстъплението на закона и справедливостта пред произвола”.
Не знам кой е авторът на този текст, но противоречията в него са повече от очевидни. Няма как дефицитът на държавнически опит да не даде своя отпечатък и върху епистоларния стил на институцията, към който принадлежат обръщенията и посланията. Подмятайки, че някои ще пуснат и “неканения гост на празничната трапеза – политиката”, а според неговите думи тя “не се прави на масата”, защо той самият допусна тази грешка в новогодишната нощ? Между другото, успяхте ли да изхвърлите от дома си този неканен гост, посягайки към дистанционното? Защото да си президент не е като да изговаряш “под път и над път” опорните точки на социалистическата партия. А как според вас се съвместяват твърденията му, че демократичните права ерозират, а от друга страна да казва как “българите свикнаха да дишат въздуха на свободата и няма да позволят тя да бъде ограничавана”. Какво точно има предвид или и това изречение е част от кухата фразеология? Видим напредък е все пак, че казва – всяка криза се преодолява с обединени усилия. Но защо упорито продължава да обслужва разединението – с клише до клише, мила моя, майно льо! Затова ние и през новата година ще продължим да питаме докога така недобросъвестно българският президент ще изпълнява едно от основните си задължения – да отправя смислени послания към народа?
Да ви призная, вече започвам да се притеснявам (особено и след призоваването към неподчинение в армията), че все повече български граждани не виждат в държавния глава своя обединител. Кой тогава в трудни за страната ни периоди, би могъл да даде кураж и надежда, и да е в състояние да обедини около важни обществени каузи дори онези, чиито идейни различия към този момент са ги държали далече един от друг? А и нищо през двете години на мандата не ни дава надежда и не може да ни послужи за аргумент, че президентът има намерение да изпълнява тази най-важна част от конституционните си права и задължения. Защото, ако той още не е разбрал предназначението, характера и смисъла на съдържанието на посланията, които българските граждани очакват от него, това за какво ви говори?
Сурва, сурва, година! Благословени да сте всички, които творите добро и съзидателно служите на страната ни със своя ум, c ръце и c идеи! Да сте живи, да сте здрави, всяко зло да ви забрави! Да продължим с мъдрост и с общи усилия да надграждаме постигнатото! И мислете какво, къде и как ще го казвате, защото според астролозите 2019-та година ще е годината на комуникацията. И нека Бог да oпази България и народа ни от държавници и политици, прогонили родолюбието от сърцето си!
